Public Republic Art Studio

Йордан Костурков: “Напълно възможно е да надскочиш себе си”

17 юли, 2010 от · 2 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

интервю на Галя Младенова с Йордан Костурков

Image00001

Йордан Костурков е белетрист, преводач и университетски преподавател по английска и американска литература, автор на сборниците разкази „Добри момчета, лоши момичета” (награда „Пловдив” за художествена литература, награда на Съюза на българските писатели за сборник разкази), „Носталгия. Разкази том IV” (номиниран за награда „Николай Хайтов”), „Откриването на сезона”, „Без условности”, „На другия бряг”, „Малка е Троя”.

Той е превел над четиридесет романа на английски и американски писатели, сред тях: Синтия Озик „Месията от Стокхолм”(награда „Кръстан Дянков” на фондация „Елизабет Костова”), Лорънс Стърн „Сантиментално пътешествие през Франция и Италия” (награда на Съюза на преводачите в България), Гор Видал „Империя” (награда „Пловдив” за художествен превод), Гор Видал „1876 година” (награда на Дружество на преводачите в Пловдив и номинация за награда „Пловдив”), Норман Мейлър „Мъжагите не танцуват” награда на Дружество на преводачите в Пловдив и номинация за награда „Пловдив”.

Носител е на наградата „Стоян Бакърджиев” на град Пазарджик, както и на Почетна награда на Съюза на преводачите в България, почетен гражданин е на Луивил, щат Кентъки, и „Полковник на Кентъки”, САЩ.

С какво Ви заплениха английската и американската литература, как решихте да се фокусирате именно върху тях?

Аз се родих читател и досега текстовете просто ме радват, без да правя разлика между национални литератури. Осъзнавах високото качество на английската литература, когато я изучавах: тридесетте – до шестдесетте години на ХХ век, след това и заедно с това деветнадесети век, после осемнадесети, напоследък най-новата литература, издавана на островите.

С американската литература е по-различно. Често казано, Хемингуей, Стайнбек, Селинджър са ми били добри приятели в четенето, без изобщо да ги осъзнавам като американци. През последните години вярвам, че Филип Рот е най-великият жив писател. Аз много ценя и италианските автори, френските класици, Томас Ман, руската литература – класическата и тази на ХХ век, днешната познавам слабо. Не мога да спра дотук – не мога да пропусна блестящите полски романисти. Всъщност, ще спра, но ще подчертая, че въпреки възхищението ми от англофонските литератури, не съм склонен да се откажа от другите прочетени автори.

Имате дългогодишна преводаческа кариера. Кой/и автор/и превеждате с най-голямо удоволствие?

Струва ми се, че съм превеждал по-често жени-романистки, възхищавам им се, толкова са подредени. Разбира се, най-голямо е интелектуалното напрежение да се превежда Стърн. Опитвали са се да го превеждат и творци като Лермонтов и Толстой, все пак.

29274
“Сантиментално пътешествие из Франция и Италия”
превод: Йордан Костурков

Кое е най- голямото предизвикателство за преводача според Вас?

Да прочете най-личните, най-интимните пасажи, разбираеми само за автора – понякога неразбираеми дори и за него.

Изкуство ли е за Вас превода? Необходими ли са вдъхновение и талант, както при другите изкуства?

Аз съм така устроен, че се опитвам каквото правя, да го правя професионално, да го изпипвам, да си свърша добре работата. Да, имало е епизоди от романите, които съм превеждал, които са ме вдъхновявали. Талант трябва за работа с родния език, да. Но с риск да разочаровам колеги преводачи, ще споделя, че за мен преводът на проза не е изкуство. Като тук сякаш се влиза в един теоретичен спор какви са параметрите на изкуството, а аз не съм подготвен да го водя.

Печелили сте доста награди, и за собствено творчество, и за преводите си. Коя от тях е най-ценна за Вас?

Аз дори не помня най-първите си награди, които много са ме радвали и са ми давали надежда, че от мен ще стане нещо. Винаги помнех, че баба ми, начетена, образована жена, вероятно за да ми спестява разочарования, ме предупреждаваше, че е трудна работа да стана писател. Ценя една ранна награда на Съюза на преводачите, също наградата „Стоян Бакърджиев”, с когото не се познавах, наградата „Кръстан Дянков”, с когото много добре се познавах.

Радвам се, че една от най-цялостните ми книги „Добри момчета, лоши момичета” получи две големи награди. Съжалявам, че не се оцени втората ми книга, макар че разказ от нея, оплют в Пловдив, България, беше включен в изключително престижна антология в Европа, където аз съм най-неизвестният, но пък съм в невероятна компания, след мен по „неизвестност” е самата Татяна Толстая.

Image00005
“Добри момчета, лоши момичета”
автор: Йордан Костурков

Като по-млад сте писали стихотворения. Защо се отказахте от това?

Аз публикувах може би към петдесетина стихотворения, всички, които съм написал от 14-15 годишна възраст. Но някъде на 18-19 години реших, че не съм сигурен в това, което правя, въпреки че имах успехи, награди, няколко много известни днес поети ме насърчаваха, насърчиха ме Цветан Стоянов и Ефрем Каранфилов. Не знам. Тогава имаше и неприемане на автори, които пишат едновременно поезия и проза. След толкова години ми се струва, че поне някои от написаните неща бяха доста добри. Но така съм се оценил. И ако това е грешка, не е единствената в живота ми.

Кое е първото Ви произведение? Кога е написано, публикувано ли е?

Първите ми произведения са стихотворения, първото, казваше се „Стъпките”, беше публикувано в пловдивски вестник. Само че редакторът – той не беше поет, а журналист, пишеше и проза, и публицистика, доста ми беше променил произведението – вероятно да го направи по-идеологически правилно, по-ясно. Минавах малко за неясен тогава. Всичко, което съм написал, е публикувано. Всъщност, не още. Имам един дълъг текст – 600 страници, напълно завършен, с който имам проблеми да го публикувам, но става дума за нещо много особено.

Кой е героят от Вашите произведения, който най-много се доближава до самия вас?

Главната героиня от „Програма за щастие”. Много известни наши критици са ме убеждавали, че трябвало да развия тази новела в роман. Новелата си остана фрагментарна.

Image00006
“Носталгия. Разкази т. IV”
автор: Йордан Костурков

Чие мнение за Вашите творби е най-важно за Вас?

На читателите. В това число и онези, които са професионални критици.

Има ли книга, която не бихте прочели?

Да. Има хора, за които ми се струва, че природата не бива да позволява да дращят. Никога не бих им прочел дращенето. Това е така сега. Но когато започвах да чета, боя се, че четях всякакви книги.

Как оценявате съвременната българска литература?

През последните двадесет години има необикновени явления. Мисля да напиша статия, за да обобщя наблюденията си върху автори, които сега са, примерно 25-45 годишни. Много интересни. Но почти всички не приемат писането професионално. Отказали са се много рано да спечелят читателите. Това е много лошо. Надявам се да се осъзнаят. Смешно е сто години по-късно да се връщаме към херметизма.

Image00002
“Тайният живот на великите английски писатели”
автор: Йордан Костурков

Имате курс по творческо писане. Кой е най-важният урок, който трябва да научат младите творци?

Да бъдат честни, професионални писатели, които да дадат най-доброто от себе си, да пишат отговорно пред читателите, да се опитват да се състезават само със себе си. Аз съм бил професионален спортист – напълно възможно е да надскочиш себе си. Макар и рядко.

След толкова години активна работа има ли нещо, което все още не сте успели да сътворите, а ви се иска да го направите?

Отложил съм публикуването на няколко текста. Идва времето да ги публикувам. Вероятно. Мисля.

Рубрики: Frontpage · Графити · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • papa // 19 юли, 2010 //

    интересен писател и човек.

  • Веселина // 3 апр, 2012 //

    Zfraveite наскоро прочетох Крахът на титаните на Кен Фолет и много ми хареса. Реших да я подаря на съпруга ми( испанец), и останах много учудена , как преводачите могат да пропуснат да преведат цели пасажи . Искам да попитам дали това е законно. Също така искам да отбележа , че на мен ми струва в България 31 лев, а тук (без преводачески съкращения) 13 евро.

Коментирай