Public Republic Art Studio

“Милион алени рози” за Андрей Вознесенски

15 юли, 2010 от · 3 Коментара

Елена Станева

ITAR-TASS 32: MOSCOW, RUSSIA. MARCH 9. Poet Andrei Voznesensky appears at a celebration marking writer Fazil Iskander's 80th birthday. (Photo ITAR-TASS / Grigory Sysoyev) Photo via Newscom Photo via Newscom

ITAR-TASS: MOSCOW, RUSSIA. JUNE 4, 2010. The grave of prominent Soviet/Russian poet Andrei Voznesenky at the Novodevichy Cemetery. (Photo ITAR-TASS/ Valery Sharifulin) Photo via Newscom

На 1 юни 2010 година си отиде от този свят Андрей Вознесенски, гениална творческа личност, една от най-ярките звезди на световния културен небосклон.
Но интересуващите се от астрономия знаят, че за милиардите години, откакто съществува Вселената, нито една звезда не е угаснала напълно. Тя постепенно изстива, но толкова бавно, че светлината й още продължава да достига до нас.
Нещо подобно ще се случи и с творчеството на Вознесенски. Времето и пространството няма да имат власт над него, докато има истински читатели, при това не само в Русия, а и по света.


Песня безумная роз. Памяти Андрея Вознесенского

Не случайно през 1996 год., по време на парижкия фестивал “Триумф”, вестник “Нувел обсерватьор” нарече Андрей Вознесенски “най-великия поет на съвремието”.

WEST HOLLYWOOD, CA - APRIL 16:  Actress Sharon Stone receives recognition from poet Andrei Voznesensky at The Opening Gala of The 'Russian Nights' Festival At Pacific Design Center,  on April 16, 2004 in West Hollywood, California.  (Photo by Giulio Marcocchi/Getty Images)

Десетилетия наред той се срещаше със своите почитатели в зали, по полощади и стадиони в Русия, Европа и Америка. Няколко пъти е идвал и в България.
Незабравимо ще остане гостуването му в София през юни 1999 год. Тогава в зала 1 на НДК пред четирихилядна публика той рецитира свои стихове и представи автобиографичната си книга “Във виртуалния вихър”, преведена на български език от Бойко Ламбовски.

ITAR-TASS 87: MOSCOW, RUSSIA. DECEMBER 23. Russian president Dmitry Medvedev (L) awards poet Andrei Voznesensky the Order For Services to Fatherland during a ceremony in Yekaterininsky (St Catherine's) Hall, in Moscow's Kremlin. (Photo ITAR-TASS / Mikhail Klimetyev) Photo via Newscom Photo via Newscom

Биографията на Вознесенски е изключително богата на знакови за епохата събития и факти. Тя впечатлява също и с това, че творецът се е познавал с едни от най-изтъкнатите личности в целия свят.
В детството си той дружи с Андрей Тарковски, по-късно – с Булат Окуджава и Владимир Висоцки, с Юрий Любимов и Марк Захаров, с Мая Плисецкая и Марк Шагал.

При пътуванията си в САЩ се сприятелява с Алън Гинзбърг, близък е до Артър Милър и неговата съпруга Мерилин Монро. Сред преводачите, които го представят на американската публика, е Роберт Кенеди.

Във Франция често гостува на Пабло Пикасо, води дълги разговори с Жан Пол Сартр и Мартин Хайдегер. Пиер Карден е силно впечатлен от постановката на рок операта “”Юнона” и “Авос”" в театър “Ленком” (режисьор Марк Захаров, автор на либретото Андрей Вознесенски, композитор Алексей Рибников, хореограф Владимир Василиев) и организира триумфални гастроли на московския театър в Париж.
В Италия Вознесенски контактува с Федерико Фелини и Джулиета Мазина, в Лондон е скъп гост в дома на Хенри Мур.

Но дали това респектиращо изброяване на световноизвестни имена би било възможно, ако в началото на своя път четиринайсетгодишният Андрей не се бе срещнал с несравнимия Борис Пастернак?
За това ще разкажем в следващата статия.

А сега приключваме със следното стихотворение:

* * *

Успеть бы свой выполнить жребий,
хотя бы десятое спеть,
забвенное слово “свобода”
по-русски осмыслить успеть.

Успеть бы издать Ходасевича,
суметь не продаться за снедь,
в метель – обнаженную розу
к ногам Твоим бросить успеть.

Сжать мышцы брюшные железно,
когда тебе врежут под дых,
не дать запороть иноходца,
жеребчика из молодых.

Такси с петушиным гребнем
уже кукаречит чуть свет -
спешит ежедневный мой жребий
к удмуртам и в Витебск успеть.

Успеть бы исполнить свой жребий
на флейте пронзительных дней,
не списанной флейте надежды,
на внутренней флейте Твоей.

Не мысля толпе на потребу,
но именно потому,
успеть бы свой выполнить жребий
народу помочь своему.

ITAR-TASS 105: MOSCOW, RUSSIA. DECEMBER 23. Poet Andrei Voznesensky walks after being awarded the Order For Services to Fatherland during a ceremony in Yekaterininsky (St Catherine's) Hall, in Moscow's Kremlin. Right: fashion designer Valentin Yudashkin. (Photo ITAR-TASS / Mikhail Klimetyev) Photo via Newscom Photo via Newscom

Рубрики: Frontpage · Незабравимо

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • zdratch // 16 юли, 2010 //

    Благодаря, Селена, за тази вълнуваща среща с Вознесенски. Майсторски заинтригуваш и караш да очакваме с нетърпение следващата ти статия.

  • Живка Иванова // 17 юли, 2010 //

    Скъпа Селена, чудесно е когато някой, познаващ изтънко дадена материя, я поднесе на нас, обикновените читатели по такъв разбираем и същевременно пълноценен начин! Благодаря ти за този спомен за великия автор на “Милион алени рози”! Чакам с нетърпение следващата част!

  • Selena // 21 юли, 2010 //

    Скъпи мои Румена и Живка, от сърце ви благодаря за топлото отношение!
    Всъщност обикновеният читател съм аз, а вие и двете притежавате ярък поетичен талант, което прави вашите оценки още по-важни и значими за мен.
    Още веднъж благодаря! :)

Коментирай