Public Republic

Елена Станева

На 1 юни 2010 година си отиде от този свят Андрей Вознесенски, гениална творческа личност, една от най-ярките звезди на световния културен небосклон.
Но интересуващите се от астрономия знаят, че за милиардите години, откакто съществува Вселената, нито една звезда не е угаснала напълно. Тя постепенно изстива, но толкова бавно, че светлината й още продължава да достига до нас.
Нещо подобно ще се случи и с творчеството на Вознесенски. Времето и пространството няма да имат власт над него, докато има истински читатели, при това не само в Русия, а и по света.


Песня безумная роз. Памяти Андрея Вознесенского

Не случайно през 1996 год., по време на парижкия фестивал “Триумф”, вестник “Нувел обсерватьор” нарече Андрей Вознесенски “най-великия поет на съвремието”.

Десетилетия наред той се срещаше със своите почитатели в зали, по полощади и стадиони в Русия, Европа и Америка. Няколко пъти е идвал и в България.
Незабравимо ще остане гостуването му в София през юни 1999 год. Тогава в зала 1 на НДК пред четирихилядна публика той рецитира свои стихове и представи автобиографичната си книга “Във виртуалния вихър”, преведена на български език от Бойко Ламбовски.

Биографията на Вознесенски е изключително богата на знакови за епохата събития и факти. Тя впечатлява също и с това, че творецът се е познавал с едни от най-изтъкнатите личности в целия свят.
В детството си той дружи с Андрей Тарковски, по-късно – с Булат Окуджава и Владимир Висоцки, с Юрий Любимов и Марк Захаров, с Мая Плисецкая и Марк Шагал.

При пътуванията си в САЩ се сприятелява с Алън Гинзбърг, близък е до Артър Милър и неговата съпруга Мерилин Монро. Сред преводачите, които го представят на американската публика, е Роберт Кенеди.

Във Франция често гостува на Пабло Пикасо, води дълги разговори с Жан Пол Сартр и Мартин Хайдегер. Пиер Карден е силно впечатлен от постановката на рок операта “”Юнона” и “Авос”" в театър “Ленком” (режисьор Марк Захаров, автор на либретото Андрей Вознесенски, композитор Алексей Рибников, хореограф Владимир Василиев) и организира триумфални гастроли на московския театър в Париж.
В Италия Вознесенски контактува с Федерико Фелини и Джулиета Мазина, в Лондон е скъп гост в дома на Хенри Мур.

Но дали това респектиращо изброяване на световноизвестни имена би било възможно, ако в началото на своя път четиринайсетгодишният Андрей не се бе срещнал с несравнимия Борис Пастернак?
За това ще разкажем в следващата статия.

А сега приключваме със следното стихотворение:

* * *

Успеть бы свой выполнить жребий,
хотя бы десятое спеть,
забвенное слово “свобода”
по-русски осмыслить успеть.

Успеть бы издать Ходасевича,
суметь не продаться за снедь,
в метель – обнаженную розу
к ногам Твоим бросить успеть.

Сжать мышцы брюшные железно,
когда тебе врежут под дых,
не дать запороть иноходца,
жеребчика из молодых.

Такси с петушиным гребнем
уже кукаречит чуть свет -
спешит ежедневный мой жребий
к удмуртам и в Витебск успеть.

Успеть бы исполнить свой жребий
на флейте пронзительных дней,
не списанной флейте надежды,
на внутренней флейте Твоей.

Не мысля толпе на потребу,
но именно потому,
успеть бы свой выполнить жребий
народу помочь своему.