Public Republic Art Studio

Из романа “Графиня Батори”

21 юли, 2010 от · Няма коментари

Юлия Спиридонова – Юлка

2982196181_65eae8efb5
Photo:wonderlane

Б-У-У-УМ!

Според разни умници, за да е яка една история, трябва да започне с „бум”.

Готово, бе. Бум!

Точно така започва моята история. С взрив. С истински, мощен взрив и облаци задушлив дим. И с крясъци на съседи – на лелката над нас, която много обича бели пердета.

- Споко, де – подадох главата си навън. – Нищо не е станало.

Не мога да повторя думите на лелката, възрастните хора не бива да казват такива неща.

- Споко – повторих аз. – Това беше само едно малко
експериментче.

Самата истина. Съвсем мъничко експериментче беше, но нещо не се получи много добре, да ви кажа. Гръмна по-рано, отколкото трябваше. Нищо, в науката се случват такива неща. Тъкмо започнах да оправям щетите (добре, че бърлогата ми е боядисана изцяло в черно, опушено и мръсно не личат) и цъфна Тина.

- Забравила си си полата – посрещнах я аз.

Така де. Зима е, тя тръгнала с ей такова парцалче (пищималче, казва дядо ми).

- Носът ти е черен – върна ми го тя.

- К’во искаш – попитах я мило и я побутнах към дивана в хола,
щото моята стая не беше много за гости. А и можеше да си изцапа ъ-ъ-ъ… Пищималчето.

Малко по-късно двете пиехме коктейли, забъркани с разни неща от барчето на маман. Моят беше кървавочервен (какво да правиш, навиците остават), нейният – с какаов цвят и вкус.

- Това с бейлис ли е? – попита Тина с цел да ме забаламоса и да спечели време. Номерът не мина.

- Какво правиш тук в пет и половина следобяд, по средата на
междусрочната ваканция? Защо не си с Тони, твоето мило, твоето сладко пиленце, патенце, може би дори коте?

Тина ужасно се изчерви. Много е смешна, никак не я бива в дипломацията. Тоест, да лъже.

- Аз, такова – заекна тя. – Имам едно предложение. По-скоро
молба.

- Ами-и-и-и – проточих небрежно, изпълнена с подозрения. –
Давай.

Тина ме погледна и си пое дълбоко въздух.

- Щоненапишешпродължение – изквича тя и изпи коктейла на
един дъх.

- К’во?

- Продължение на нашата история – каза Тина и се загледа в
стената с такъв интерес, сякаш там висеше снимка на голия фронтмен на някоя немска бой банда.

- Нашата… история?

- Ами, такова, моята история вече е разказана. При мен няма нищо интересно вече – излъга Тина.

Не мога да не се съглася с нея.

- А ти си толкова…

- Готина – усмихнах се аз самодоволно.

- Исках да кажа луда – натърти Тина. – Ще бъде адски интересно да напишеш продължението.

- Я ела в моята стая – казах.

grafinia-batori-iulia-spiridonova-iulka

“Графиня Батори”
Юлия Спиридонова – Юлка

Корица Мека
Страници 176
Издателство “Кръгозор”
ISBN: 9789547712256

Как ще станеш сърцеразбивачка:

-Ако си преродена графиня вампир, но си и любимка на химичката
-Ако лицето ти е красиво, но още няма какво да сложиш в сутиена
-Ако момчетата не смеят да те заговорят, а Макс все още не те забелязва
-Ако баща ти ви изостави и ти се сервира новината за полусестричка

Питайте Графинята (Елица) и Тина!

Повече за книгата:http://kragozor.com/?viewID=1&bd_id=241

Първата електронна публикация на откъса из романа “Графиня Батори”" е в Public Republic.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай