Public Republic Art Studio

Канела 3

18 юли, 2010 от · 3 Коментара

Елин Рахнев

384929094_e5b2d973a4
Photo: shazwan

Наясно съм, че мога да те имам само през поезията. И това напълно ме обвързва
с достолепните й форми. Прави ме наркозависим от станиола в думите, вкарва
ме във виниловите фотографии. Издишва ме встрани от кантариона и елените,
от всичките пейзажи и часовници. Изхвърля ме рязко от общественото. Но нали
трябва да има поне един, който да разкаже миглите ти на бъдещите поколения.
Да ги римува плахо, безразборно. Нали трябва да има един, който да им се отдаде напълно. Да ги развие в знание, в наука…

Толкова екстазно се съсредоточих върху миглите ти, че забравих целия останал
свят. Но само така се чувствам изключително. В пълна хармония с всички филхармонии, в пълна
достоверност със себе си. Това е щастие. Най-ембрионалното
му определение. Всичките му етимологии. Само през трептенето не миглите ти
мога още малко да преобладавам. Това е „открадната красота” 110 пъти, това е
много късният томас ман, ранният чайковски, бекетовата въздишка, U2 преди да
станат завидно обществени, това е бриз от сангрия.

аз – един аутист на свободна практика. Окончателно съм зависим от теб. И
окончателно не приемам света без трептенето им. Това не е някаква излишна сантименталност, нито поредния ми декаданс. Това просто се превръща в
естественото ми състояние. Това е единствената възможност да ме има. И аз да
се усмихвам като другите. Другите да ми се усмихват. Да не псувам като каруцар,
а като лебед. Това е най-красивата епикриза, която съм имал. Неизлечимо зависим, абсолютно зависим, все по-зависим, суб-, пост-зависим от трептенето им.

Ти си толкова прекрасна, че съм готов да посветя всичките си творчески планове
само и единствено на миглите ти. Опитах сока на всички думи. Но само „прекрасна” напълно те понася в себе си. Напълно прецизира липовия чай около очите ти. В нея
са събрани всички мълчания за теб. Тя е роклята, която безцеремонно ти отива.
Това е първата и последната дума, с която можеш да бъдеш преведена. Сигурно
затова толкова безутешно искам да бъда единственият импресарио на миглите ти.
Да тиражирам трептенето им без никакви скрупули.

Това напълно ме обвързва с поезията. Наясно съм, че мога да те забравя само
през нея. И само през нея да те имам. Но това не ли хубаво. Преча ли ти с нещо,
когато стоя там, пред миглите ти, и разсъждавам върху епиката на трептенето им.
Върху безспорната им кинематографичност. Може би съм създаден точно за това.
Може би е единственото ми градивно занимание, моята обществена нагласа.
Може би съм роден да бъда забравен от теб, но миглите ти винаги да напомнят,
че ме е имало. Че един елин е живял някога в началото на века, за да ги пее…

Из книгата “Канела” (2008 г.)

Kanela_Elin_Rahnev“Книгата съдържа малко стихотворения, но мисля, че всичко най-важно за мен през последните десет години.” (Елин Рахнев)
Стихосбирката на Елин Рахнев “Канела” е издадена от издателство „Факел”.
Художник на книгата с поезия е Кольо Карамфилов.

На вашето внимание екслузивно за Public Republic: Интервю с поета и драматурга Елин Рахнев

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • elena // 18 юли, 2010 //

    абсолютна поезия

  • troha // 21 юли, 2010 //

    дааа, просто ти се чете!

  • stefka angelova // 3 ное, 2010 //

    Елине, ти ме караш все повече да се кефя, че съм жена, благодаря ти!!! А не е ли това основната грижа на мъжете? Горките милиони мъже, неосъзнали тая грижовност, другото име на любовта….
    Ти им разказваш играта с всяко свое поредно стихотворение!
    Страхотен си!!!

Коментирай