Public Republic Art Studio

30 юни, 2010г., сряда, Бургас

1 юли, 2010 от · 2 Коментара

Иван Сухиванов

Дневници

Вчера чаках пред общината, когато откъм “Александровска” се появи… Кен Хенсли, окръжен с няколко местни рокери. Явно пристигаше за /с/утрешния “Джулай морнинг”. Със слънчеви очила и коса вързана на плитка. Точно на мястото, където едно време правеха трибуната за манифестацията на 9-ти септември и където се нареждаха другарите началници, редом с “отрудени” орденоносци – овцевъди и “знатни” тъкачки по на петдесет стана… Левитански бас ревеше възторжено по аудиоуредбата: ”Води ни Партийо, води ни…!”… Егати хетеротопията! Тъпият делник на соц-а и още по-пошлите социалистически “празници”. А, да – благоевградският “Ален мак”, който още е жив чрез днешните “поети с китари”, както са се маскирали бившите комсомолци и априлчици. Нито поети, нито китаристи, ама нейсе… Как въобще би могло да оцелеем тогава без Пърпъл, Юрая хийп, Рейнбоу… Ози Озбърн, когато чул за първи път Цепелин усетил, че диша. Аз усетих, че дишам, когато чух флагманското парче от “Fireball”/1971/, на Пърпъл, /същото, с което днес започва предаването на Лили Маринкова по Канал3/. Но по румънската секция на Свободна Европа, “Метроном”-ът всяка неделя от 14 до 18ч., по българската пускаха тъпи фейлетони – очевидно соцреализмът бе проникнал и там… През 1977г. бях осенен от идеята да си купя солокитара. Понеже съм бедно момче, отделях цяла година от стипендията си. На всичкото отгоре ми я спряха за “неизвинени” отсъствия. Бягах от час до квартирата, за да чуя повторението в 10ч. на радиопоредицата на Тома Спространов за хард рока. Най-накрая си купих “орфейката” с три адаптера, струваше 89 лв. Първото соло на Ричи Блекмор, което научих, бе от една сборна тава от 1973-та. След десетина години можах да изсвиря “Лейзи”. Там е целият гений на Ричи. Когато ме всмукнаха в тъпата соцказарма, взех китарата със себе си. През втората година овладяхме радиовъзела на малкото поделение в Звездец. По цял ден войниците вместо “Изправи се гора от стомана” и “Батальона се строява” – слушаше хард рок, при това с яки децибели. През 1981г. успяхме да отмъкнем една ролка с “Коса” и в продължение на няколко месеца я пускахме в киносалона на поделението. Гледахме легнали. Филмът бе антимилитаристки и явно действаше разлагащо на дисциплината. Това първи го усетиха политпропагандистите от “Георги Кирков”. Да, рокът правеше истниски пробойни в Желязната стена. Това, че Пинк флойд събориха символично Стената не бе никак случайно. После имаше избори, имаше много пуснати празни пликове в урната – това бе единственият възможен протест. Изкараха ни на другият ден пред строя, но какво да ни направят – нали изборите уж бяха “демократични”? Установиха, че носим доста дълги коси. Всички бяха остригани за наказание, като “караулански” магарета. Аз успях да се спася.

Впрочем има пряка връзка между априлската поетика и днешната чалга. Така, както от спортистите произлязоха мутри, така и някои от априлците захраниха чалгата. Някои поети пък се възвисиха до седми небеса и общуват предимно с ангели, скубят ги, пишат с перата им…

Рокът е контракултура, бунт. Неслучайно в ранното СДС имаше доста хора, оформени от рока. Днес чалгата омаскари и лекьоса общественото пространство, редовно “яде лайна в НДК”, както точно отблязва Карбовски, къде ли не – по стъгди и площади, в ефир………………….. Първи юли е – ден на рока! В девет часа обаче Гала пуска по Нова, предаване на живо, от бостана на “фолкпевеца” Милко Калайджиев… Кво да говорим?!

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • kerana ang // 1 юли, 2010 //

    Вярно, Сухиванов – понякога дяволите са по-симпатични на някои поети, по им е кеф на последните да пишат с дяволско перо! Нали е по-нафукано, по-елитарно, по е бунтарско… лоши момчета в живота и в поезията а ла Селин, а ла Буковски е много cool… Ама, остави ги най-сетне да дишат и да пишат тъй, както умеят и онези с остарелите, тъжни, някакви си там ангелски пера! И без друго не са на висотата ти…
    А ти някой ден вземи, вместо да иронизираш пишещите с ангелско перо, да им изсвириш на китара химна на дяволите, а…
    Уф, прости дидактиката, де! Просто искам да ти кажа, че рокът е бунт, но не срещу красивото и тъжното…
    Опитвам се и да ти кажа: не е ли най-добре кой както иска, така да пише – стига само да не се опитва да иронизира заради своята си естетика другите пишещи… Въпрос на нагласа, на обсебвания, на пера и… перушина!
    Иначе, рок сме слушали и ние …

    Впрочем, дневникът ти е много личен, личи си – и много си прав с поантата за Гала и интервюто от …Бостана!

    Приятелски: Керана, също от Бургас

  • papa // 3 юли, 2010 //

    Голямо удоволствие ми достави тази страница от дневника на Иван Сега разбирам някои негови непоносимости.

Коментирай