Public Republic Art Studio

Йосип Новакович: “Просто разказвам историята…”

3 юли, 2010 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Людмила Йорданова и Елена Гигова с Йосип Новакович

4686523354_1b63bb0219_b
Снимка: Архив Фондация “Елизабет Костова”

Посещението на г-н Новакович в България е свързано с участието му в Созополски семинар по творческо писане, както и с представянето на новоиздадената му книга от издателство “Сиела”, сборникът с разкази „Жълтък”

Добре дошли в България! Когато сте тук, в София, усещате ли нещо близко, нещо сродно?

Добре заварили! Да, когато съм в София, а и изобщо на Балканите, се чувствам все едно съм в Хърватия. И това е неминуемо. Толкова много общи черти има, културите ни са изключително близки. Дори когато чуя музиката на уличния акордеон, имам усещането, че съм в Хърватия.

Защо сборника с разкази се казва „Жълтък”?

Това е селекция от два сборника, избрани са разкази и от двата. Предполагам, че жълтъкът представлява ядрото на историите, а и е по-символично.

Струва ми се, че идвате все по-рядко в Хърватия и в Европа изобщо?

Ами не, напротив. Може би имаше период, когато не се връщах, защото трябваше да служа в армията. Но си идвам сравнително редовно. Поне веднъж в годината, а семейството ми прекарва и доста по-дълъг период там. Така, че идвам си сравнително често. Но също и в Русия.

Какво най-много желаете българите да разберат чрез Вас, чрез Вашите разкази за Хърватия и за последните 20 години там?

Аз нямам общ план. Целта ми е да пиша хубави разкази. Всяка история има своя координационна система. Всеки разказ е история, която съм почерпил от личния си опит и живот. Тези истории не са се случили веднага. Те са продукт на известно време и осмисляне, защото се съмнявам, че ако бяха написани веднага, нямаше да бъдат толкова интересни на читателите.
Когато бях в Хърватия, и историите, които бях написал, ми се струваха скучни. После бях изненадан как това чувство се промени. Оказа се, че когато съм далеч от Хърватия, ще е по-лесно да пиша за тази страна и историите ми щяха да са по-успешни.
И после – войната.

Всичко, което се случва далеч от нас, предизвиква интерес и любопитство.
Имаше истории, които написах за това какво е да си хърватин в Германия. В това също имаше много интересни емоции.
Други разкази черпеха вдъхновение през индивидуалното изживяване.
Например – смъртта на баща ми, в задния двор – всичко това е личен опит и съпътствалите го емоции.
Трети пък изобщо не съм ги търсил, но те просто се случваха. Имам предвид войната. Никой не си е мислел, че ще има война. Предполагаше се, че ще има промени, но не и че хората ще започнат да се убиват.
Като обобщение, една част бяха литературна измислица, а друга – индивидуални истории.

От къде черпите вдъхновение? В коя страна почерпихте най-голямо вдъхновение, в Хърватия или в САЩ?

Дълго време вдъхновението идваше от Югославия и Русия. Но после се появи европейски привкус и накрая – САЩ.

201006041256539365

Как избрахте жанра? Защо избрахте късия разказ? С какво Ви превлече тази форма?

Не съм го избрал жанра, той избра мен. Но нека Ви разкажа. В началото моите разкази се разпростираха на около 70 страници. Не бяха точно разкази, а по-скоро мини новели. Но едно нещо забелязах, те не бяха достатъчно добри и аз трябваше да ги доизкусуря. И така трябваше да направя избор – или да ги допълня, за да станат повест, или да ги съкратя, за да станат разкази.
Минимализмът в САЩ взе превес. Минимализмът всъщност води началото си от Франция, но в Америка също има последователи, такива като Хемингуей. Такъв беше моментът. Моите учители ми показваха кои думи точно да съкратя. Текстът трябваше да се изчисти. Важното е да се покажат нещата, не да се разкажат.
Не съм следвал буква по буква този постулат, но съм се придържал към тези препоръки. Но още като ученик притежавах умението да се изказвам стегнато и ясно.

Във Вашите разкази присъства формулата „…, но …”, често историята взема неподозирана посока. Има ли някаква формула хубавият разказ? Каква е Вашата формула за хубав разказ?

Не е нужно да използваш формула във вид на превантивна мярка. Историята се пише естествено. Винаги може да настъпи обрат. Той може да бъде и драматичен. Винаги може да се случи нещо ужасяващо. Просто трябва да се опитаме да го избегнем.

Как намирате героите си?

Зависи каква е историята, откъде тя започва. От къде черпим информацията за нея. Това може да са биографични или исторически данни, дори журналистически очерк.
В моите разкази аз се стремя да дам отговор на въпроса как би се държал, какво поведение би имал човекът в една особена ситуация.
Оскар Уайлд отбелязва, че художествената проза, която се пише днес, се прави базирана на толкова много истински детайли, проучвания, че няма нищо невероятно и необичайно, на което да повярваме, а нон-фикшън, която предполага достоверност, се основава изцяло на измислицата, т.е. тук нещата са обърнати. Ако искаш да напишеш извън измислицата, то ти минаваш към журналистическия похват – правиш проучване и после съединяваш елементите.

Разказът „Извън гората” ми напомня как изглежда човечеството днес. Твърде много мъка, подозрения, опит, от който ни боли и който ни кара да сме лоши. Финалът е прекрасен, извън гората. Но миг преди това светът е могъл да бъде драматичен. Каква е Вашата прогноза за човечеството? Кога ще излезем извън гората? Можем ли да излезем извън нея?

Това наистина е един от малкото разкази с добър край. Тук наистина има оптимистична нотка, която да събуди истинско състрадание и опрощение, да сплоти хората в брака, като нация. И децата имат тази необяснима извънземна сила да спомогнат за това сплотяване.
По време на войната в Югославия бяхме свидетели на толкова много бруталности срещи възрастни и млади хора, жени, войници, но сякаш децата не бяха подложени на тези бруталности или не чувахме толкова. Не, че не е имало последствия. И така, исках да напиша истории за това, каква е била войната за тези войници, жени, млади и стари хора, за децата. Много болезнено!
В този сборник няма много за войната, тъй като тези разкази, които я описват, са издадени в самостоятелен сборник.
Но освен за войната, пиша и за детството, в по-голямата си част е моето собствено детство.

От това, което прочетох във Вашите разкази, ми се струва, че сте творец, който може да разкаже и най-лошата история – убийство или смърт, така, че да примири читателя с това, докато узнава героя. Означава ли това, че сте уравновесен и щастлив човек?

Има случаи, когато разбирането не предполага опрощаване. Има казуси, когато някой е убил някого, той просто ще бъде убит, поне в Тексас е така. Такова е правораздаването в Тексас.
Просто разказвам историята без претенцията да раздавам правосъдие. Може да няма наказание и извършителят да живее свободно. Но той го носи в себе си. Но читателят диша с него, живее с него, дори го обиква. Достоевски прави наказанието симпатично.

201006041257232259

И все пак щастлив човек ли сте?

Ами никога не съм бил депресиран и на хапчета (шегувам се). Но ако трябва да съм сериозен, не мога да кажа, че не ме тревожат разни неща, като например пари, деца, здраве, университетът и др.Имам една техника: колкото и лоши неща да се случат, трябва да се посрещнат с чувство за хумор.

Вие сте автор на книга по творческо писане, дали проблемът за идентичността е червена нишка в разказите Ви?

Всичко е от разказ до разказ. Това е много важна точка в някои от разказите, но не във всички. Животът в САЩ е мултикултурален. Всяка група гледа да съхрани красотата си и аз се старая да го претворя в творчеството си. И все пак в САЩ, както и в Югославия, въпросът за идентичността е много актуален.

Бихте ли писали пиеси?

Мисля, че не. Разказът достатъчно ме удовлетворява.

Мислите ли, че щяхте да сте известен писател, ако не бяхте емигрирали?

Не, мисля, че ако бях останал щях да работя в сферата на медицината, защото това учех там. Но също така смятам, че аз не знам какво би се случило в „другия ми живот”. Освен това за един чуждестранен писател е много трудно да се докаже. Те не са обявили: имаме място за изява на таланти – идвайте, имаме нужда от писатели от Хърватия. Така, че нещата са такива, каквито са, няма как да гадая. Това, което Америка ми е дала, е свободата да правя това, което обичам.

Имате ли текстове на хърватски?

Не, на хърватски имам само журналистически текстове. Но по принцип езикът, на който говоря, е езикът, на който пиша. Всичките ми новели и разкази са написани на английски език.
Освен това използването на втори език не променя натурата на човека, който пише.

Какви са били препоръките на литературните Ви агенти относно книгите Ви? Имаше ли съвети нещо да бъде премахнато или допълнено, за да може читателят да разбере по-добре?

Не, моите агенти не са ме съветвали да премахвам части от моите разкази, по простата причина, че дори и в разказа ми да присъства нещо драматично, то не ме прави лош човек. Все пак това е художествена измислица.

Кой е въпросът, който очаквате да Ви бъде зададен?

Ако може без повече въпроси (усмихва се широко). Въпросите са страхотен и полезен инструмент, но когато създавам една история аз не изхождам от това какъв въпрос искам да ми бъде зададен след това. Аз не си задавам въпроси, нямам отговор и на мотивацията, която кара хората да реагират по един или друг начин. И в този смисъл няма как да предвидя евентуални въпроси.

На 20-годишна възраст Йосип Новакович напуска Хърватска и се установява в САЩ. Автор е на романа AprilFool’sDay, на три сборника с разкази (Infidelities: Stories of Warand Lust, Yolk и Salvationand Other Disasters) и на два сборника с есета. Негови произведения са публикувани в антологиите The Best American Poetry, The Pushcart Prize Collection и O’Henry Prize Stories.
Носител е на наградата за писатели Уайтинг, наградата Инграм Мерил и наградата Американска книга. Йосип Новакович е печелил стипендии на Гугенхайм и на Националния фонд по изкуствата; бил е писател-резидент в Нюйоркската обществена библиотека. Преподава в Пенсилванския университет.
Издадени книги на български език:
„Жълтък”
„Курс по авторско писане”

В интервюто са използвани и някои от въпросите, зададени на Йосип Новакович по време на предстявенето на книгата “Жълтък” на 2 юни 2010г. в София

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Новини

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Дани // 28 юли, 2011 //

    Здравейте! Прочетох “Курс по творческо писане” и много ми допадна. Научих важни неща за писането. Както казва Новакович, не е нужно да преоткриваме тънкостите, след като можем да ги прочетем.

Коментирай