Public Republic Art Studio

Събота, 19.06.

20 юни, 2010 от · 3 Коментара

Димитър Кенаров

Дневници

Събота. Ден за ветроходство. Ден за поезия.

Стихотворението е мое. Бързият превoд на български е мой.

Харесвам думата “природоводител”.

A Sailing Lesson

We lay the sailboat on the water like a child
in her cradle. The cradle rocks, a small blanket
heaves with a frail breath underneath. We raise
the jib, then the mainsail. The boat is adrift. Dreams appear

inconsequential: the bare masts of skyscrapers on an island
anchored in the bay, with numerous hands waving
farewell, land-locked mariners caught behind
fishnet windows. Farewell, the child mutters in her dream.

The water is black, almost solid on touch. It’s a miracle
how the cormorants dive invisibly into their own
color, later to emerge with something
black in the beak. Nobody knows for certain

if they exist. A man walks alone on the shore
with a field-guide and pair of binoculars, hoping
to attest the truth. When he spots the sails of our boat,
he takes off his clothes and begins to run towards us,

leaving footprints frail as a dove’s on the surface.
His penis sways left and right and we laugh.
He laughs too, perhaps to let us know he understands
more than we do. Once inside the boat, he falls asleep.

There’s no storm, of course, just fog wafting over
the weary water, enough to confuse any compass.
There’s no direction. When we tire of sailing,
we step overboard and leave the sleeping man behind.

Урок по ветроходство

Полагаме платноходката във водата като дете
в люлката. Люлката се поклаща – малко одеало,
развълнувано от крехко дихание. Вдигаме
кливера, после – грота. Лодката потегля. Сънищата

нямат значение: голи мачти на небостъргачи на остров,
закотвен в залива, където хиляди ръце махат
за сбогом – заземени моряци, уловени
зад мрежести прозорци. Сбогом, детето мърмори насън.

Водата е черна, почти твърда на допир. Цяло чудо е
как кормораните се гмуркат невидимо в собствения си
цвят и после изплуват с нещо
чернеещо в клюна. Никой не знае със сигурност,

дали съществуват. Един мъж върви по брега
с природоводител и бинокъл, с надеждата
да докаже истината. Забелязал платната на лодката,
той си съблича дрехите и се затичва към нас,

оставяйки следи като на гълъб по повърхността.
Пенисът му се люлее, а ние се смеем.
Той също се смее, навярно за да покаже, че разбира
повече от нас. На сухо в лодката той заспива.

Няма буря, разбира се, само мъгла, стелеща се
над уморената вода, достатъчна да обърка всеки компас.
Няма посока. Когато ни писне да плаваме,
стъпваме зад борда и оставяме спящия мъж в лодката.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • mira d. // 20 юни, 2010 //

    хубаво е!

  • kerana ang // 20 юни, 2010 //

    Много, много хубаво!

  • sinphonyethiopia.Com // 16 фев, 2017 //

    As such, the Singapore market demonstrates a greater understanding
    and appreciation for listed vehicles invested in industrial actual
    property.

Коментирай