Public Republic Art Studio

„Последните“ поети от 80-те в антология

18 юни, 2010 от · 1 Коментар

poslednite

„Последните“ е антология, която съдържа стихове, писани през 80-те години на миналия век от 12 български поети. Поетите са свързани от лично приятелство и литературно родство. Всички са родени след смъртта на Сталин (5 март 1953) и са започнали да пишат и публикуват в последното десетилетие на комунизма. Двама от тях не са между живите, а останалите продължават да пишат и днес.

Това са Румен Леонидов (1953), Златомир Златанов (1953), Едвин Сугарев (1953), Кирил Мерджански (1955), Миглена Николчина (1955), Илко Димитров (1955), Ани Илков (1957), Георги Рупчев (1957 –2001), Владимир Левчев (1957), Ангел Ангелов-Джендема (1958), Борис Роканов (1961) и Данила Стоянова (1962 –1984).

Ето какво разказа един от включените в антологията, поетът Владимир Левчев, за повода на създаването на тази антология, критериите за подбора и за това, което обединява и разделя тези 12.

“Предговорът е на Иван Теофилов, с когото бяхме колеги в “Народна култура”, а той публикуваше за първи път младите тогава Едвин, Ани, Илко, Киро в “Пламък”. Е, и аз бях доста млад, но аз, Жоро Рупчев, Румен Леонидов, Миглена Николчина и Златомир Златанов бяхме вече публикувани, имахме книги. Между другото по това време писах и една статия в “Пламък”, “Поети без книги и книги без поети” (кн. 10, 1987), в която споменавах тези хора и факта, че не могат да публикуват книга, защото издателствата – държавни тогава – ги отхвърлят, а са много талантливи поети.

Данила почина 22-годишна от рак през 1984-та. Издадоха я едва през 1989. Тя беше много, много талантлив поет, но не стана знаменитост посмъртно като Петя Дубарова.

Първи книги през 1989 г. издадоха Ани Илков, Едвин Сугарев, Илко Димитров, Борис Роканов, Кирил Мерджански. С Едвин започнахме да издаваме нелегалните списания “Глас” (моето) и “Мост” (неговото) в началото на 1989. Аз бях скоро уволнен от работа за това, глобен много пари и заплашен със затвор. Разбира се не заради поезията – списанието се занимаваше и с политика. Тези поети бяха публикувани в нашите списания.

После с някои от тях – особено Румен, Ани, Миглена – направихме “Литературен вестник”, на който Едвин и досега е главен редактор. В “Литературен вестник” ние поканихме и съвсем младите тогава Георги Господинов и Йордан Ефтимов. Аз бях редактор и издател в “Свободно поетично общество” на много първи книги на по-младите от нас писатели, например на Кристин Димитрова. Но после заминах за Америка през 1994. Така че ние не сме единствените, и сигурно не единствените добри поети на 80-те, но има много неща – лично приятелство, литературни издания и литературно сродство – които ни свързват.

Принципът на подбор, освен това, което е най-важното – литературното родство и приятелство, включваше два други формални фактора, защото иначе можехме да включим и други, по-стари поети наши приятели като Иван Методиев, Георги Борисов, Георги Белев. Първият фактор е, че всички изброени сме родени след смъртта на Сталин през 1953-та. Не включихме по-стари. А вторият е този, че сме започнали писателската си “кариера” през 80-те, като “последни” преди падането на Комунизма.

Най-млад всъщност е Боби Роканов, а не покойната Данила. Боби е роден през 1962г. Меги Николчина веднъж каза, че сме изгубено поколение. Защото през 80-те не бяхме сред официално признатите, около 1989-та никой не се интересуваше от поезия, а по-късно се утвърди друго, по-младо поколение, донякъде утвърдено от нас. “

Владимир Левчев, 17.06.2010

Премиерата е на 23.06.2010, сряда,
в кино „Влайкова”, София,
от 18.30,
със специалното участие на
поета Иван Теофилов
и на Джендема, който ще изпълни авторски песни.

Рубрики: За творчеството · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • George Etiot // 22 юни, 2010 //

    Много интересна ми се вижда тази антология. А името Данила Стоянова изобщо не знаех.

Коментирай