Public Republic Art Studio

Човек е такъв, каквото е било детството му, нещастието го носиш от детството си

13 юни, 2010 от · 4 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Сияна Върбанова с Мартина Вачкова

1

Баща Ви е известният български артист Григор Вачков, той ли забеляза пръв таланта Ви?

Баща ми забеляза човешкия ми талант – да имам много приятели. Аз мисля, че това е най-големият ми талант и той е много по-важен от всички останали, защото щом имаш талант да създаваш приятелства и да ги задържиш, да не губиш приятели – това ще ти помогне за всичко, в която и област да работиш. Аз вярвам, че всеки човек има талант – дали е журналист, художник или шивач, това са дарби. Баща ми откри дарбата ми да имам приятели и един ден дойде и ми каза „Мартинче, няма нищо по-хубаво от това, че телефонът не спира да звъни, че всички искат да са с теб, че всички искат да ти разкажат нещо, че всички искат да отидат някъде с теб. Това е най-голямото щастие, татко”. Аз тогава не знаех, че това е щастие, защото мислех, че при всички е така. Не знаех, че има домове, в които телефонът не звъни и има самота. Мислех, че всички имат живот като моя. Бях много щастливо дете, като не знаех, че има нещастни семейства. Това обаче изигра ужасна игра в личния ми живот. Смятах, че всички мъже и жени се обичат и подкрепят и че най-естественото нещо е да имам добър мъж, който да ме обича, подкрепя, да е щедър, да е ларж, да обича детето и мен, да се грижи за нас. Мислех, че всички бащи са като моя баща. Аз всъщност наистина разбрах какво е несполука в личен план на свой гръб, защото и приятелите на майка ми и баща ми бяха много щастливи семейства. Всички около нас, цялата среда, най-близките ни приятели бяха много добри, силни фамилии и аз си мислех, че това е най-естественото. Дори да чувах, че има деца на разведени родители в класа ми, аз мислех, че това е голямо нещастие – „Ей, виж какво им се е случило!”. А сега няма друго освен разводи, сега около мен няма семейство без проблем и почти няма останало здраво семейство. Май само тези, на които съм кума, са останали заедно. Зверски се боря за тяхната връзка. Винаги има някакви проблеми, но се боря като лъвица, за да останат заедно, да помагам за тяхната любов. Като че ли гневна на това, че не мога да оправя моя личен живот, се хвърлям с цялото си сърце в техния. Но наистина бях много щастливо дете, не знаех за много нещастия и мъки около мен.

Въпреки това сте позитивен човек. Винаги ли сте оптимист?

Точно заради това съм позитивен човек. Защото знам, че човек е такъв, каквото е било детството му. Ако не си бил обичано и галено дете, ако родителите ти са починали или са разведени, или не си живял в любов, може да имаш всички пари на света, най-добрия мъж до себе си, най-прекрасните деца, но нещастието го носиш от детството си. Аз нямам щастието в личен план да намеря съпруг до себе си, обаче имам щастието от детството си, това е най-силният белег – нещо, което не можеш да разрушиш.

5

Вие кога открихте таланта си?

Пак тогава, когато разбрах, че печеля приятели, че те ме обичат, че не са с мен само за да се забавляват. Видях как умея да владея компанията. Първо забелязах, че ме слушат каквото и да разказвам. Разбрах, че имам дарбата да разказвам, но не вицове, истории умея да разказвам. Умея да вадя хумора от всяка история. Това, че имам чувство за хумор, го разбрах много рано и много рано развих у себе си чувство за самоирония. Това вече е актьорски талант – да можеш да се шегуваш със себе си. Видях, че мога да манипулирам в добрия смисъл. Питам приятелката – „Кажи къде да отидем, айде кажи къде да отидем, знаеш ли какъв хубав филм имало”. Уж задавам въпроса, но вече давам и решение. От малка разбрах, че това го умея. Първо го правех интуитивно, след това осъзнах какво всъщност се случва и как винаги постигам своето. Приятелките ми се гневяха и казваха „Бе, винаги правим това, което ти искаш” – „Добре бе, викам, ти кажи какво искаш” и пак става това, което аз искам. Това са важни качества, за да бъдеш актьор. Рано осъзнах, че това е близо до актьорската професия, че е важно за тази професия, но бях много срамежлива. Аз съм силна сред близките си приятели, но сред непознати си глътвах езика. Това да изляза на сцената или пред класа да казвам стихотворение, никога не се е случвало. Умирах, ако трябва да говоря чужд текст. Не можех, умирах от срам. Баща ми казваше „Бе как искаш да си артистка, като те е срам. Вкъщи ли ще си изнасяш спектаклите?!”. Тук вече започна голямата битка да превъзмогна срама си. Свян, това е човешки свян!

2

Изпитвате ли все още сценична треска?

Да, винаги, за всичко, за всяко излизане на сцена! Но предаването „Жените с Марта Вачкова” ми донесе много. Това не е театър – да излизаш на сцената и публиката да е там, тук е по милиони увеличено като количество хора, които ще те гледат. Тръпката я има, но и зверското нетърпение. Преди да почне предаването и да се завърти камерата, аз само казвам „Айде, давайте, хайде, хайде бе! Почваме ли?! Включвайте отгоре!”. Това е едно нахъсване може би, но и абсолютното нетърпение да изляза и да почна. Невероятно е! Защотото в театъра се дава знак от помощник-режисьора и представлението почва в седем и пет, а тук аз съм двигателят, което е много интересно. Нямам търпение да почна. Започвам с огромно желание, така че губя този страх – той се припокрива, по-силно е желанието да започна.

До каква степен е важна работата Ви?

До огромна, това е най-важното. Така човек е щастлив в личния си живот, семейството и работата. Когато тези две неща са хармонични, това вече е пълното щастие. При мен моят живот е моето детенце. Докато то има нужда от мен, аз ще съм изцяло само нейна. Другото, което имам да върша, докато тя е на училище, е да работя. Работата е начин да се изразиш, да се доусъвършенстваш, да научаваш нови неща. За мен работата е учение.

3

Предаването Ви първоначално се казваше „Защо не с Марта Вачкова” и след това го преименувахте на „Жените с Марта Вачкова”. Защо точно жените?

С годините любопитството ми към жените започна да расте много. Мисля, че има много повече планове, повече дълбочина и повече драматизъм в живота на жената. Като малка имах приятели само момчета и мъже. Мислех, че там е сигурното, че там няма завист, лицемерие, че там отношенията са много чисти и много стабилни. С годините покрай всички предателства, покрай мъже, които аз лично преживях и покрай предателства на съпрузи на мои приятелки изпитвам много по-силна солидарност към жените и обикнах повече жените. С всеки ден с това предаване обичам все повече жените. Те са такива борци! Смятам, че нашето общество се държи изцяло от жените. Това е силният пол в България. За България съм категорична, защото толкова рядко се срещат тези мъже, които работят и издържат жената и децата. Това не е моделът на нашата страна. Жената работи наравно с мъжа, но и не наравно с него, а изцяло сама гледа семейството и върти домакинството. Отговорността за децата е изцяло на жената. Уважението ми към жените е огромно. Мисля, че те имат нужда да имат умно пространство за тях, не само за ноктите, прическите и дрехите. Имат право да имат интересно, но и задълбочено предаване за тях.

4

Ако не бяхте артист и нямахте предаването „Жените с Марта Вачкова”, с какво бихте се занимавали?

Може би щях да искам да бъда галерист, може би в това щях да бъда добра. Харесвам всеки вид изкуство, но изключително много харесвам изобразителното. Душата ми е в него, сърцето ми. Покрай тази нова галерия на модерното изкуство, която отвориха на Шипка. Това е такова щастие да работиш на такова място, това е такава радост да си сред тези картини, да живееш сред хора, които имат нужда от това. В галериите влизат сноби, хора, които искат да се покажат или да купят синя картина за синия си диван. Такива има, но другите, които изпитват дълбока радост от срещата си с изкуството, са много повече. Това е прекрасно – първо ти да си сред картините, да си сред хора, които ги обичат и да имаш възможността да предложиш картина на човек, който има нужда от картина.

7

Цени ли се според Вас изкуството в днешно време?

Във всяко време има хора, които ценят изкуството. Въпросът е дали държавата стои зад изкуството, това е много по-важно. Няма епоха, в която да не се цени изкуството, но епохите и времената, в които изкуството се развива шеметно и вдъхновено, това са епохите, в които има меценати и хора, които дават пари да се случи това изкуство. Лесно е да подкрепиш един художник или скуптор, защото ти ще притежаваш нещата му, те са твои, ще ги отнесеш у дома, на вилата си, но театъра, кой да го финансира!? Ти няма да си го отнесеш вкъщи. Това е подарък. Това е друг вид меценатство – за всички. Това е твоята мисия, да направиш целия този народ по-интелигентен. Същото е и с музиката и с киното. Филмът не можеш да си го поръчаш и да си го заключиш вкъщи и само ти да го гледаш. Филмът е, за да го дадеш на света. До тази мисъл още не сме стигнали, но най-важното е, че държавата абдикира от това, че държавата е оставила изкуството без помощ и това е от много години.

8

Какво Ви вдъхновява?

Умът. Умът ме вдъхновява. Обичам да съм с по-умни от мен приятели, обичам да съм с хора, от които имам какво да науча. Харесва ми да се уча. Празник е да общуваш с такива хора. Празник е да общуваш с много интелигетни, ерудирани, чаровни и топли хора. Но трябва да има емоция, защото има един интелект, който е студен, който е махане с пръст, поучаване. Този интелект и тази култура, която не се налага, а се разполага около мен – това ми харесва.

Във Вашата професия се сблъсквате и с хубавите, и с лошите страни на живота. Трудно ли е да си жена днес?

Да, винаги е било трудно, но е по-трудно да си човек. Много е лесно да акумулираш злоба, ненавист и омраза, а човекът е страшно добра почва за тези чувства. Много лесно ги пускаме в нас. Трудното е да бъдеш човек.

Рубрики: Frontpage · Без категория

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Мари // 24 авг, 2010 //

    Голям фен съм на Мартина Вачкова, възхищавам й се … :) Тя е един страхотен човек, който стои високо, много високо …

  • Славка // 27 авг, 2010 //

    Харесвам Мартина Вачкова,тя е един от малкото останали човеци в нашата Родина,възхищавам се на силния й дух!!!

  • НУША // 27 авг, 2010 //

    МАРТИНА,СТРАХОТНА СИ.ОБОЖАВАМ ТЕ.ТИ СИ МНОГО СИЛНА ЖЕНА.РАДА Е ТВОЕ КОПИЕ.ЖЕЛАЯ ВИ МНОГО ЩАСТИЕ И УСПЕХИ В ЖИВОТА.МАРТА ТИ СИ ИСТИНСКИ ЧОВЕК И ИСТИНСКА ЖЕНА.ПРОДЪЛЖАВАЙ ТАКА.БОГ ДА ВИ ЗАКРИЛЯ С РАДА.

  • Позитивен // 30 авг, 2010 //

    ние сме в търсене и намиране, без ограничение, медийно и групово…

Коментирай