Public Republic Art Studio

Пред полет

28 юни, 2010 от · Няма коментари

Боян Биолчев

Styrkel
Снимка: crosathorian

На Фипо Малеев

Долитането на първите щъркели е древна радост за селските хора. Изтерзани от зимата, те посрещат тия вестоносци на запролетяването като пришълци от друга вселена.

Две гнезда върху два изоставени телефонни стълба от години дочакваха своите щъркели. Надолу висяха парчета стари жици, по които никога вече нямаше да потече човешки глас.

Виждах добре от прозореца си по-близкия стълб. Понякога с часове наблюдавах философската неподвижност на мъжкия, припрените движения на женската в гнездото и слушах звуците, които издаваха, сякаш се учеха да говорят език, който никой не знае.

След време се появиха малките. Бях чувал, че в гнездото между тях се води люта борба за живот. Но тази година го видях с очите си. По-едрото отмъкваше храната от клюна на дребното. Блъскаше го, кълвеше го и припискваше неистово, сякаш то беше пострадавшето. Родителите гледаха с удивително спокойствие. Безстрастните закони на природата, които ги запращаха всяка година от единия до другия край на земята, ги бяха приучили да не се намесват в неща извън тяхното задължение да носят храна.

Борбата продължи с неотслабваща сила. Едрото ставаше все по-едро. Малкото – все по-немощно. След седмица се случи неизбежното. Едрото успя да го изтика до ръба на гнездото и го събори долу.

Тъжно е да гледаш във въздуха птица, която не знае да лети. Щъркелчето с безпомощно разперени криле се преметна два пъти и се стовари на земята. Изглежда, привикнало към удари и блъскане, то веднага изправи глава и се опита да се надигне. Успя да пропълзи до стълба и се опря в него.

Родителите не му обърнаха внимание. Продължиха да хранят ненаситния му брат. И толкова. Изглежда съчувствието и милозливостта са присъщи само на хората. И то след поредната им неволна или съзнателна жестокост.

Долу щъркелчето бе още живо. Притича малко кученце. Опита се да се заиграе с него, но скоро загуби интерес, защото малката птица приемаше всичко, без да реагира. Както бе привикнала в гнездото.

След време се появи майката на кученцето. Тя подуши щъркелчето, застина за миг, сякаш замислена за малкото същество, което е загубило своята майка, и после бавно пое към селото. Кученцето я последва.

А щъркелчето живя до вечерта. Когато здрачът започна да тегне край гората, то отпусна глава, примирено с неопознатия свят, неспособно да се натъжи, защото не бе успяло да изпита и радост. И притихна завинаги.

Горе първото щъркелче се наливаше със сила, пляскаше с криле и вдигаше клюн към небето, сякаш чакаше и от там храна, предназначена единствено за него.

В края на август то вече летеше. Устремно се издигна заедно с родителите си, завъртя се в гигантския кръг от щъркели над селото и се изгуби в далечината – един облак от птици, които са отвоювали от суровия, несправедлив, безчувствен живот достатъчно храна, за да имат мощ за полет.

След години се случи така, че посетих в края на март долината на река Йордан. Замислен за пътя на Спасителя, аз вървях по неговите новозаветни стъпки и мислех за добротата, която става видима за всички, само когато е разпъната на кръст.

И тогава в зелените още лъки покрай реката, които щяха скоро да изгорят от южната жега, видях огромно ято щъркели. Те се събираха за полет. Натам, обратно, където след дни щях да се завърна в метална птица и аз. В местата, където се бяха родили и където щяха да се родят малките им, макар че хората, в неведението си за свещения и единосъщен акт на раждането, щяха да казват, че са се излюпили.

Птиците бяха унили и тъжни.

Навярно в тях тегнеше болка за безсмислието на това вечно пътешествие, за неизбежността на мига, когато малките биват изхвърляни от гнездата, мига, когато природата нагнетява от оскъдната си енергия достатъчно жизненост само в най-силните.

Хората тъгуват, че нямат криле.

А птиците… Те може би винаги са тъжни преди полет.

Текстът е публикуван в сборника на автора “Белег”, изд. “Стандарт”, София, 2006 г., с. 118-122.

Първата електронна публикация на разказа е в “Public Republic”.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Без категория

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай