Public Republic Art Studio

Между „Къде е Бог?” и „Вие ли сте авторът?”

29 май, 2010 от · 2 Коментара

Людмила Йорданова

Бог в Ню Йорк

Със сигурност поне веднъж сте се запитали къде е Бог. Защото е била такава ситуацията – да го потърсите. Или защото непрекъснато сте в ситуация на търсене, та и Бог покрай щастието, любовта и късмета попада в полезрението.

Есеистичната книга на Илко Димитров „Бог в Ню Йорк” подхваща темата не за да издаде точния адрес. Както и да ви звучи заглавието, по-скоро изглежда, че човекът, който се пита за Бога, е в Ню Йорк. А Бога всеки го носи в себе си, та…

Но и това няма как да осмисли напълно заглавието, защото авторът е българин, езикът е български, книгата се посреща от читатели в България. Може би най-точното изясняване на адреса може да се постигне само в разбирането, че лирическият размислител е гражданин на света. Нищо само българско, нищо само нюйоркско и нищо, което да е категоричен отговор на дилемите вяра или разум, тук или в Ню Йорк, горе или долу, религия или наука, дух или материя. Непрекъснато движение, преминаване на едното в другото, узнаване до оголване и опознаване до преминаване в другото. Тенденции и въпроси.

Суета сует и всичко е суета, всяко ново е добре забравено старо. Като се има предвид, че книгата в крайна сметка излъчва трезв оптимизъм, какво пък толкоз? Книги с подобна мисия напоследък направо се наспориха. Всички ни обясняват как творим с енергията на мисълта си не само себе си, живота си, ами дори и вселената.

Какво пък толкоз? Зная най-малко два отговора, а вероятно са повече.

Първият. Тази книга рязко се дистанцира от каквото и да било намерение да ангажира когото и да било с утъпкани пътища и аксиоми, в които трябва да се ПОВЯРВА. Всичко има своята здрава логика, МИСЛЕЩИЯТ герой изпълва със значимост представи, които вън от тази книга обикновено ползваме като контрааргументи за смисъла на религията в живота ни. Скоро присъствах на подобно изумително публично осмисляне на квантовата физика в светлината на духовното от проф.по психология Тимен Тимев.
Всичко можеш да провериш лично, драги Читателю, стига да ти стиска мисленето, като те е страх, че докато вярваш, може просто да се окажеш поредния манипулиран, заблуден и прочие … в модерния ни свят, модерен именно с отчаянието и отчуждението си.

Вторият. Когато влязох за представянето на книгата в Народната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”, на пропуска се разигра следният диалог:
- Добър ден, отивам на представянето на една книга – казвам.
- Къде е Бог? – поглежда ме право в очите охранителят.
- В Ню Йорк – отговарям незабавно и се захилвам доволна от мигновената си реакция.
- Вие да не сте авторът?
- Не – отговарям и по-нататък почти машинално си отварям със служебния пропуск.
Вече съм сигурна, че не дадох верния отговор, така както сценката наистина не беше планирана игра-размяна на пароли. Защото всеки, който прочете книгата, се превръща в автора. Продължава след последния ред да МИСЛИ…

Но с повече вяра в себе си.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

Коментирай