Public Republic Art Studio

Вторник, 25.05.

26 май, 2010 от · 9 Коментара

Иван Димитров

Дневници

Денят отново започва късно. Нагласил съм алармата на джиесема за единайсет и половина, но се будя в единайсет без нещо. Малка порция от „Лошото време” на Пол Гимар, прочетена с все същото невъзможно за осъществяване желание да изгълтам книгата на един дъх. След бързата закуска пропускам редовния черен чай с лимон или с мляко, защото нямам време – имам среща с майка ми. Вчера с баща ми, днес – с майка ми. Разведени са, затова ги виждам поотделно. Баща ми – веднъж на месец-два, майка ми – веднъж на седмица-две. Обикновено тя ми звъни от „Сладкарница Пчела” и ме изчаква там, но този път за разнообразие срещата е в градинката срещу Халите.

Оттам потегляме в търсене на някое кафене. След кратък размисъл отиваме в кафе-книжарницата в Ориндж. Досега съм ходил там на две литературни събития, но никога през деня и никога, за да пия нещо събуждащо. За съжаление няма черен чай и си взимам кола. Майка ми пие кафе. Водим разни разговори. После на мен ми се разхожда и предлагам да отидем на Пролетния панаир на книгата. Тя се съгласява и вече сме там. Качваме се на ескалатора и се озоваваме сред щандовете на различните издателства.

Първоначалното ми намерение е само да разглеждам, без да купувам – в последните три месеца съм истински шопинг маниак, що се отнася до книги. Попадам на щанда на Сиела, където някои книги заглавия са намалени на пет лева. Намирам “Фотографът: Obscura reperta” на Галин Никифоров.

Тук трябва да вметна, че в четвъртък сутринта пътувам за Созопол, където ще участвам на писателския семинар на „Фондация Елизабет Костова”. Галин Никифоров е един от петте български автора, между които попадам и аз. Изкушението е твърде голямо и взимам книгата.

Виждам и роман на Здравка Евтимова, която ще е сред петте англоговорящи автора на семинара, но го оставям за някой следващ път. А и знам, че Здравка Евтимова е известна най-вече като автор на разкази и искам първо да се запозная с тях. Но веднага се сещам от колко време се каня да прочета „Свят за изпиване” на Ясен Атанасов… Взимам и него. Оттласквам се от щанда на Сиела. На този на Жанет 45 се спирам отново. Купувам „Будистки плаж” на Васил Георгиев. Още една книга, която от известно време ми е в списъка.

На щанда на „Алтера” ме чака най-хубавата изненада. Редакторът ми (Г.Илиев) беше споменал, че романът ми „Животът като липсваща лъжица” трябва да излезе за Панаира и още от сутринта се канех да му звънна, но в мисълта си бях отложил този разговор за около пет следобед. Книгата обаче вече е тук – директно от печатницата. Хващам я в ръце, прелиствам я. Допада ми е слабо казано.

Изданието е чудесно, както и корицата на Капка Кънева – лъжица, хвърляща сянка като двете заедно образуват сърце. Майка ми е първият човек, който си купува книгата. С Мариан Бозуков, който е мениджъра на издателската дейност в „Алтера”, си насрочваме среща на трети или четвърти юни, за да обсъдим бъдещата премиера.

Той ме моли да подпиша бройките на щанда и аз го правя. На свой ред предлагам на следващия ден да разписвам бройки, тъй като и без това ще присъствам на опознавателния коктейл в „Culture Beat” за настоящи и минали участници на семинара в Созопол. Разбираме се да разписвам книги между пет и половина и седем. Коктейлът е от осем. Накрая взимам една книжка и тръгвам. Всъщност книгите са две – освен моята съм купил „Партиен дом” на Георги Тенев. Редакторът ми е негов върл фен, а и книгата взе „ВИК” преди няколко три (след справка в интернет) години.

Вкъщи веднага променям статуса си във фейсбук и правя събитие за утрешното разписване на книги. Показвам книгата на Миро. Умирам от глад, но първо сядам да напиша дневника си за понеделник, което ми отнема около час (с паузите). След като изпращам дневника, спретвам набързо един таратор и една салата и с Миро сядаме да ядем.

Появява се и другата съквартирантка и обсъждаме вътрешно-квартирен проблем, свързан с един от съквартирантите ни. Вече крачещ към Народния театър се обаждам на въпросния съквартирант и му обяснявам, че трябва да проведем сериозен разговор с него. Отначало искам да му се развикам, но не успявам и съм умерено изнервен и груб – това е най-малкото, което му се полага като следствие на неговото отношение към нас, както и към плащането на наема.

На Народния засичам разни близки хора, показвам им книгата. Единият от тях наскоро спечели конкурса на Театър 199 за камерна пиеса с пиесата си „Колекционерката”, която ще бъде поставена от Маргарита Младенова другата година. После идва обаждането, което ме закарва на метростанция „Сердика”. Там засичам се качвам на мотрисата, в която са И. и П., с които . оОтиваме на концерт в Студентски град. Вече е девет без нещо. Показвам и на тях книгата. П. се радва, защото тя е авторката на моята снимка на задната страница и това е изненада за нея.

Концертът е на някаква нова група, мястото – Токан. Интериорът на заведението е симбиоза между по-алтернативен стил и характерната за София дразнеща лъскавост. Тази мешавица най-добре е изразена от гледката, която се открива от моето място. Дискотопката се намира между плакат на Луис Армстронг и на Блек Сабат. Групата свири кавър песни – известни парчета. Тук сме, защото И. и П. познават музикантите и тъй като това е първият им концерт, ние сме тук в качеството си на морална подкрепа.

В единайсет и малко на спирката в Студентски град се носи ретро чалга от срещуположното заведение. След пет минутино чакане се озоваваме в 94, където попадаме на джем сешън на някакви познати, от които си спомням само едно име. Две момичета пеят народни песни, а С. приглася на дарбука. Още едно момче държи диджериду и просто наблюдава. Интересна ми е реакцията на пътниците – повечето се правят, че нищо не се случва, но някои се усмихват.

Слизаме на Попа заедно с музикантите. Отбивам се за фалафел в Мимас, после за една голяма бира и се замъкваме на Народния театър. По пътя спираме закратко на градинката пред Седмочисленици, където продължава да се пее и свири и тъкмо в момента, когато се наканваме да продължим към Народния театър, един полицай идва да ни изгони. Е, ние и без това не сме за тук.

На Народния театър се ориентираме към една пейка на двайсетина метра от фонтана. Отвсякъде крещят абитуриенти, почти апокалиптично е. Там идва Ф., който има екоферма на Желен. Всъщност Ф. и С. са дошли пристигнали заедно в София, защото са ходили да купуват трици от Перник или нещо подобно.

Една китара, която до момента е почивала в един калъф, преминава от ръка в ръка. Музикантите пеят разни авторски парчета, от които дълбоко ме впечатлява „Картофен блус”. После аз хващам и издрънквам две парчета на Пятница и разни други. След може би час музика всички си тръгваме. Оказва се, че повечето от познатите (двете пеещи момичета например) още са ученици, което е нова информация за мен. Нямам никакво чувство за възраст.

На мен също вече ми се спи, а и утре ще имам важен ден – не само ще разписвам книги, но и ще ходя на опознавателния коктейл. Последното малко ме притеснява. Там ще са редица известни писатели, чиито имена няма да споменавам, за да не изпусна някого. Аз не познавам почти никой от тях и леко се спичам. Всъщност винаги се притеснявам, когато излизам в подобни среди. Повечето пъти се оказва, че няма защо.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

9 Kоментара за сега ↓

  • video das amadoras // 15 яну, 2017 //

    Conclui-se portanto que a ação de brincar ( lúdico) é
    um fator essencial para desenvolvimento humano, sendo que ele
    a gretar da situação imaginária introduz gradativamente entre
    muitas outras coisas a garoto a um mundo social, cheio de menarquia. http://screenwritingservices.net/freelance-screenwriting-service/

  • imagenes de flores para cumpleaños con frases // 3 мар, 2017 //

    Y por último, una foto de un campo de flores lleno de colores y luz, ideal para decorar tu Whatsapp.

  • o codigo emagrecer de vez // 7 мар, 2017 //

    Emagrecer de Vez é um livro do dedo, isto é, este é enviado diretamente para seu e-mail depois
    a confirmação do pagamento.

  • inflatable tents // 14 мар, 2017 //

    Whoah this blog is magnificent i love studying your articles.
    Keep up the great paintings! You understand, lots of persons are
    hunting round for this info, you can aid them greatly.

  • Lavonda // 17 апр, 2017 //

    Estar en situació legal de desempleo (es decir, no haber dejado de trabajar voluntariamente).

  • joshuafiles.net // 1 юли, 2017 //

    Very well, you are on the great spot then!

  • Polly // 14 сеп, 2017 //

    Organizadores, jefes de equipo y directivos van a saber en tiempo real todos y
    cada uno de los movimientos y trabajos efectuados por sus obreros.
    ,

  • Nike presto // 29 сеп, 2017 //

    The first might be for a single pair of shoes and then there’s the option of
    buying in amount.

  • ynnopharma.com.vn // 21 окт, 2017 //

    y Rolex Industrie and Rolex Industrie SA es una compañía suiza de relojes de pulsera y
    accesorios, creada tras la fusión en dos mil cuatro, de Montres Rolex Si como es normal,
    no puedes adquirir relojes como los que hablamos, ya no del Hublot de
    cinco millones de dolares, sino de otros como los Panerai a los
    que tampoco es simple acceder, podemos visitar la tienda en línea de Subastas Gema, y poder adquirir relojes de
    segunda mano en un estado optimo para poder hacer regalos para estas Navidades., Liberada de la clase de historia que a veces semeja constreñir las marcas más viejas, Nomos ha creado un lenguaje de diseño minimalista
    identificable al instante que ha sido muy imitado, pero pocas veces superado,
    y con el lanzamiento de Tetra Neomatik, ese lenguaje se extiende a una caja cuadrada inteligente.

Коментирай