Public Republic Art Studio

Томас Фрам: “Преводачът е добър диригент, който дирижира един оркестър с много инструменти”

29 май, 2010 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Галя Младенова с Томас Фрам

T Frahm

Томас Фрам, роден през 1961г. в Дуисбург, живее между гарите като издател на миграционна литература и българска журналистика, в момента писател и преводач на свободна практика в Дуисбург и София. Има статии и репортажи във вестници, сътрудничи в радио предавания. Публикува стихове, истории и есета във вестници. Досега има четири преведени книги, между които сценарии и пиеси. В момента работи по втората част на българска трилогия от Владимир Зарев, чиято първа част, под заглавие „Familienbrand”, беше издадена през 2009г. от издателство Дойтике.

С Владимир Зарев сте номинирани за награда. Можете ли да разкажете малко повече за това – коя от книгите е номинирана, за какво се дава наградата?

Наградата се дава от Гьоте институт и е посветена на Източна Европа. Основана е преди 10 години с основната идея да се подобри комуникацията между Източна и Западна Европа. Награждава се една знаменитa книга от този регион и съответно един брилянтен преводач, като това е първата награда, която поощрява не само автора на произведението, но и неговия преводач.

За първи път от основаването на наградата българска книга попада сред номинираните – „Битието” на Владимир Зарев. Институтите в съответните страни, свързани с номинираните, са поканени да правят четения с автора. Заедно с г-н Зарев ще имаме четене в Гьоте институт през месец юни от „Битието”.

Това е втората книга на г-н Зарев, която превеждате. Каква е причината според вас двете книги да се приемат толкова добре от немската публика? Има ли сходство в проблематиката?

Добре се възприе първата книга, която преведох – „Разруха”. Това беше книга, която се очакваше, както от немската литературна критика и литературоведите, така от обществото.

За втората книга, „Битието”, която е първа част от една трилогия, ще бъде малко по- трудно. Първите реакции са много добри – литературоведите в Цюрих, „Neue Zürcher Zeitung”, „Tages Anzeiger”, виенската „Die Presse”, „Berliner Zeitung”, сега и в „Die Welt”, признават, че авторът умее да разказва българската съдба, свързана с общочовешки въпроси, които вълнуват всеки. Всеки има един период на преход, такъв е преходът на едно примитивно аграрно общество към гражданско общество. „Битието” разгръща представата за подобно развитие на България от една малка държава, току-що излязла от османската империя, към държава, устремена към Европа на новите времена. И разказва за всички тези промени, трагедии и перипетии, които съпътстваха хората през първите 50 години на 20-ти век.

Какво беше най-трудно за превод от тези две книги?

Като работен принцип аз не започвам да превеждам книга, преди всичко да ми е 100% ясно. Например за „Битието” ми бе необходим период за подготовка от около 2 месеца. Това се дължи на факта, че господин Зарев е един от много редките вече автори, които имат изключително обемист речник, като например Иван Вазов. Зарев притежава не само огромен речник, той е един от тези автори, при които няма нищо неточно – при него всичко е право в целта, той знае точните думи, имена, понятия, нищо не е „горе-долу”. Освен това за всяко нещо той знае както думите, разпространени в градовете, така и думите, които се използват в селата. От значение са и различните контексти – при превода трябва подробно да се помисли за всяка отделна дума в съответния й контекст. Това са трудностите при него, той може би е един от най-трудните автори въобще.

А как започнахте да превеждате негови книги?

Първо аз бях дълбоко впечатлен от него като автор. Според мен той е може би един от най-подценените писатели в България. Има много добри български автори, но повечето са добри само за България, редки са тези, които са добри световни автори. Споменавах неговото име и неговото значение, когато имах повод за това – във всяко мое предаване по радиото или в статия в пресата, свързани с българската литература, култура или интелектуален живот.

След година – две, по чудо един издател ме потърси, и то от добро издателство – “Кипенхойер и Вич”, което е издавало книги на двама нобелисти – Гарсия Маркес и Хайнрих Бьол. Поиска ми повече информация за книгата и автора, също така веднага ми предложи да направя пробен превод. Издателят беше убеден, че това е автор за неговото издателство, още в началото ми предложи пари, което бе сигурен знак, че той проявява голям интерес. Всичко се разви за не повече от 4 седмици и подписахме договор.

А от колко време сте преводач, как решихте да се занимавате с тази професия?

Решението дойде при обаждането на издателя. Преодолях голям вътрешен конфликт при предложението. Тогава бях живял в България едва от 4 години, знаех, има хора, които със сигурност знаят повече български от мен. Ако не беше Зарев, нямаше да стана преводач. Някакси ме обхвана едно чувство, че той е моят автор и само аз мога да го преведа както трябва, с всичките му духовни намеци, всички нагласи, всички неща, които са важни у него. И така, както се казва в Германия, „скочих в леденостудена вода” и се захванах с първия си превод.

Frahm hinter Zarev
Томас Фрам заедно с писателя Владимир Зарев

Сега от колко време живеете в България? От къде знаете български?

Живея тук вече десета година. Знам български от българите и от България. Когато дойдох тук, знаех буквално 50 думи и сричах кирилицата като първокласник. Тогава започнах работа като журналист и буквално всеки божи ден сядах на масата с речник и непрестанно вадех непознати думи. Питах хората за граматиката. За мен това беше един експеримент – дали един човек в напреднала възраст може да изучава български език без курсове и без да е следвал славистика, например.

Вие самият сте автор и журналист. Какви текстове пишете?

Стигнал съм до извода, че има 2 вида автори – тези, които са автори за книга и такива като мен, които пишат всичко, което не надвишава 20-30 страници. Предимно пиша за списания. Публикувам три основни форми – стихове, разкази, есета. Като журналист правя репортажи и статии за вестници и радиостанции.

Има ли рецепта за успешен превод?

Имам един лаф във връзка с това – лошият преводач забелязва това, което знае, а добрият преводач забелязва това, което не знае и не разбира. За тази професия трябва да си много буден, много бдителен, много внимателен, да забелязваш всички препятствия и проблеми, и това да предизвиква любов към текста. Любов към детайлите, към словото, към начина, по който този автор пише. Всичко това трябва да се превърне в словесна енергия.

Преводачът е нещо като добър диригент, който дирижира един оркестър с много инструменти. Един роман е една симфония с много гласове, много инструментови групи и много различни нюанси, които преводачът като диригент трябва да чуе, а след това да ги оформи така, че да звучат добре и на друг език.

А необходимо ли е вдъхновение, за да се превежда? В този смисъл преводът изкуство ли е?

Много е странно, но наистина добрата техника никак не прави излишно вдъхновението. Някакси трябва да имате чувството, че всичко във вас е в движение и готово да реагира. Ако имате чувството, че днес не ви върви, че речта не тече, ако усещате, че сте блокирани, по- добре е този ден да не превеждате.

Все по-популярни стават програмите за превод. Някой ден те ще изместят ли изцяло труда на преводачите?

Определено не. Говорихме за вдъхновение – няма вдъхновен компютър. Има духовна цялост, която не може да се програмира. Това е голяма тайна и голяма магия. Най-малко още 50 години няма да се появят машини, които да могат да заместят преводачите.

Снимки: личен архив на Томас Фрам

Рубрики: Frontpage

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай