Public Republic Art Studio

Задушевно

15 май, 2010 от · 5 Коментара

Керана Ангелова

Христо Ангелов: Залез
Снимка: Христо Ангелов

Понякога си мисля
не душата е в мене
аз съм в душата си
Отвсякъде ме обгръща
до ЗАдушаване
леко въздушно нежно
вместо с пръсти с пух от криле

Понякога
е ЗАдушевно
все едно си говорим с Някого
който без думи нашепва
щастие

Друг път виждам
зародиша на болката
като кървава точица
в жълтъка на прясно яйце
насред душата пробива коренче

Как се гърчи тогава
как се тресе
А наоколо Богове спасителни
в скафандри
правят знак сочат посока

Душата стиска всичките си
далекогледи очи
и не иска да вижда

Когато прогледне
през спуснатите клепачи на облак
вижда
Боговете насядали в кръг
над главите им нимбите дяволито подскачат
като емотикони в компютър

Какво си помисли –
че можеш да бъдеш смъртна

Твърде много искаш – душа безначална
който няма начало
не може да има край

Най-малкият от боговете внезапно изгуква
долазва до скута ми
настанява се
и се вкопчва в душата ми
с десет розови млечни пръстчета
като във виме

Бозае топла амброзия вечност

от зърното на млечната гръд
до втвърдената матка
е опъната нишката на живота

Какво да се прави

жена съм
не мога да бъда Бог
но мога да бъда Негова Майка

14 май 2010 г.
Бургас

Първата публикация на текста “Задушевно” е в Public Republic.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • pinyo // 15 май, 2010 //

    Пророчицата Керана пак е написала нещо велико

  • Живка Иванова // 15 май, 2010 //

    Странно,упойващо,образно-както винаги!!!

  • kerana ang // 15 май, 2010 //

    Благодаря, че показвате внимание – толкова прясно е това стихотворение, никак не съм сигурна какво се е написало с него…

  • Добрина // 15 май, 2010 //

    Ти си се написала, цялата си в него.

  • kerana ang. // 19 май, 2010 //

    Добрина, благодаря, че си се и поспряла – коментарът е знак, че из този сайт се разхождат и дишат живи хора…

Коментирай