Public Republic Art Studio

Една среща с прекрасния поет Халед Даруиш

20 май, 2010 от · 4 Коментара

Интервю на Руслан Трад с Халед Даруиш

Наскоро се запознах с прекрасен човек. Винаги съм харесвал тези срещи, защото никога всъщност не знаеш какво ще стане. Преди няколко вечери, в едно столично заведение, където направихме среща с колегите от Форум за арабска култура, дойде преводачката Мая Ценова. Тя, като член на Форума, би трябвало да присъства, защото имахме събиране. Но не бе само това. “Имам изненада”, каза тя и с широката си усмивка, която само тя можеше да покаже, седна спокойно. Разбира се ние се поинтересувахме и докато отпивах капучиното си, вече бях радостен от думите.

DSC01060.JPG

С няколко загатвания разбрахме, че ще запознаем с един поет, за когото бяхме само чували- Халед Даруиш. Не, той няма роднинска връзка с поетът на Палестина – Махмуд Даруиш, но за сметка на това бяха много добри приятели.

Да говориш с Халед Даруиш бе да общуваш с човека, превърнал се в наш патрон. Но нека не си представяте, че Махмуд Даруиш засенчи срещата, напротив. Халед Даруиш е достатъчно прекрасен, за да му се дивим, само от факта, че бе сред нас.

Той бе първият човек, който след създаването на Форум за арабска култура, писа в палестинския всекидневник “Ал-Аям” за нас с благодарности, че сме създали нещо на името на Махмуд Даруиш. Да, това за нас и мен бе голямо признание. Така, под чистото вечерно небе, ние се запознахме с този преинтересен човек. Да си на едно място с хора, като Мая Ценова и Халед Даруиш, бе изживяване, което за хора като нас, бе нещо необикновено.

Знаех, че е направил магистърска степен по журналистика в София. Това за пореден път ми доказа, че много съвременни арабски дейци завършват в България. Няколко пъти съм попадал на такива хора и всеки един от тях носи много спомени от страната ни, които дори аз трудно разбирам. Емоцията винаги е голяма и ме е яд в определени моменти, че не съм изпитвал същото.

Разбрах, че той е в България, защото заедно с Мая Ценова са били в Истанбул една седмица на един международен поетичен фестивал, който той съчетава с пътуване до Виена на годишната среща на журналистите, пишещи за България, като е поканен от Максим Минчев (БТА). След което ще мине пак през България и ще лети от Истанбул за Рамалла, Палестина. Идеалната възможност, за да направим поетичната вечер, която направихме на 12 май.

Знаех, че има какво да разкаже, затова взех интервю от него, което можете да прочетете по-долу. Опитът му, животът му в България и трайните приятелства тук, го правят невероятен извор за спомени. Забележете- има годишна среща за журналистите, които пишат за България. Халед Даруиш е може би един от хората, живеещи извън страната, които нямат нищо общо, освен образованието и приятелите, които пишат по един прекрасен начин за България и българите.

Нека кажа няколко думи за самия Халед Даруиш, както и малко поезия от него. От сега отбелязвам, че скоро организираме поетична вечер, на която ще присъства и той.

Роден е в Халеб (Алепо), 1956, в семейството на палестински бежанци от градчето Таршиха. Магистър е по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Печата стихове в периодични литературни издания от 1974 г. Понастоящем живее и работи в Рамалла, Палестина.

Работил е като: редактор в сп. „Филастин ас-Саура”, централно издание на Организацията за освобождение на Палестина, консултант в Българския център на Института за изследване на общественото мнение „Галъп”,директор на седмичното списание „Ал-Ауда”, Ерусалим, редактор в месечното списание „Машариф”, основано от писателя Емил Хабиби. Понастоящем е главен редактор на сп. „Руя”, месечник по палестинските проблеми, както е и член на Секретариата на Генералния съюз на палестинските писатели и публицисти.

Публикувал е:

1.„Планината”, стихове, Дамаск, 1978
2.„Реалности”, стихове, Дамаск, 1981
3.„Причини”, стихове, Халеб, 1983
4.„88”, стихове, Ерусалим, 1997 (превод на български език: Мая Ценова и Азиз Таш, София,1999, Издателство „Български писател”)
5.„Смъртта на малкия богомолец”, роман, „Джихат”, 2009

Публикувани преводи от български на арабски език:

1.Павел Вежинов, „Бариерата”, 1980, Министерство на културата на Сирия
2.Янис Рицос, „Лунната соната”, антология, 1981, сп. „Ат-Тарик”, Ливан
3.Любомир Левчев, „Това не е луна”, антология, 1999, Рамалла

Имах въпроси към него, които се радвам, че успях да му задам след поетичната вечер, която Форум за арабска култура организира за него в парк-хотел “Москва” на 12 май. Радостен съм, че ще мога да ги споделя с вас.

Интервюто е проведено на български език, тъй като Халед Даруиш знае много добре езика. На самата поетична вечер, поради притеснение, според мен, той говореше на арабски, но в личните ми разговори с него използва български език.

Разкажи ми повече за себе си. Това е един първи въпрос, който винаги се задава. Но без читателите него не биха могли да опознаят човека зад поета Халед Даруиш. Кой се крие зад поета, или човекът Халед Даруиш е и поетът Халед Даруиш?

Роден съм в лагер за палестински бежанци край сирийския град Халеб, в семейство, емигрирало насилствено от село Таршиха в северната част на Палестина (Галилея). Макар Таршиха да бе на повече от 1000 км разстояние, още от детството ми това село беше за мен по-близо от самия Халеб. Селото присъстваше във всичко – във всекидневните разкази и обичайните реплики на майка ми, в носталгичното дълбоко и трайно мълчание на баща ми, във всекидневните думи и жестове на бежанците по уличките и площадчетата на лагера… и така онова място се превърна в родина, в моята родина, чието присъствие бе много силно в моето не много щастливо детство и копнежа ми за завръщане в „изгубения рай”.

Този съществен момент бе и остава незаличим белег в душата и битието ми и се очертава като мотив в моето творчество.

На поетичната вечер в парк-хотел „Москва” залата беше пълна. На хората им бе интересно да те видят и чуят твои произведения. Смяташ ли, че арабската поезия е актуална поезия? Ти пишеш за любов, чувства в най-дълбокия смисъл, за спомени.

Арабската поезия всъщност е като всяка друга. За мен поезията е като религията, философията разновидностите на изкуството… над нациите. Тя може да има национална почва или да отразява национални мотиви, но в момента, в който пристига до адресата си – душите и разума на хората – тя се превръща в космополитен общочовешки феномен.

Що се отнася до присъствието на много хора от различни поколения на литературната вечер в парк-хотел “Москва” в София, което ме радва много, бих казал, че това присъствие може би не бе заради „арабската” поезия, нито заради Халед Даруиш, а заради самата поезия.

Напоследък забелязвам, ако може така да се каже, завръщане на хората към художествената литература и изкуството – може би защото са разочаровани от другите сфери на битието си – като икономиката, която взима всичко и дава твърде малко, или псевдополитиката, която обърква хората, изцежда душите им и ги използва като винтове в някакви механизми. След такъв ужас е нормално хората да се преориентират и към поезията – огледалото на душевното богатство.

Ти си превеждал произведения от български автори на арабски език. Какво те кара да продължаваш да го правиш? Чете ли се българска литература сред арабите? Разкажи за всичко това, свързано с тези преводи.

Когато превеждах, а и продължавам да превеждам българска литература, аз задоволявам някаква лична потребност. Защото когато чета хубаво произведение, аз усещем силно желание да споделя приятното преживяване с някой друг или други, които заради езикови съображения не могат да го направят. Аз просто им помагам в това отношение – толкова, колкото помагам и на себе си. А доколко арабският читател приема българската поезия и българската литература въобще, отговорът ми е – да, българската литература не се различава по количество и по качество от литературата в другите страни, разликата в това отношение по принцип е в технологиите на гласността и разпространението.

Стиховете на Любомир Левчев и Христо Фотев, дивите разкази на Николай Хайтов, преведени от мен на арабски език, например, бяха приети от интелигенцията в редица арабски страни много добре, дори стилът на някои млади арабски писатели бе повлиян от Хайтовия или Левчевия начин на писане.

Каза, че харесваш Христо Фотев. Имаш ли любимо негово стихотворение? Каза, че нямаш любимо твое собствено, когато ти бе зададен въпрос за това.

Христо Фотев беше много интересен и приятен човек, неговото богато ежедневие се покриваше с неговите стихове, които приличат на пристанище призори – самотно и богато.
Запознах се с Христо Фотев през 1980 г. чрез поетесата Екатерина Томова и моя добър приятел – журналиста Веселин Желев. Срещах се с големия поет няколко пъти, прекарахме и една нощ заедно в неговото родно село Равадиново на Черно море. И след това той ми стана един от най-симпатичните хора в моя живот, а неговите стихове ме накараха да изпитвам неудържимо желание да ги пренеса на майчиния ми език – арабския.
Що се отнася до другата част от въпроса, аз лично нямам любимо мое стихотворение. Аз ги класирам по друг принцип; има по-стари, по-нови, по-дълги или по-кратки, някои са написани в Дамаск или в София, или в Рамалла… Просто те са като мои деца или близки приятели.

Познавал си Махмуд Даруиш*. Какъв човек бе той? Има ли нещо, останало от познанството ти с него, което да смяташ, че е много ценно?

Силното сияние на поета Махмуд Даруиш може би пречи на неговите приятели и познати да дават за него като човек обективна и точна оценка. Може би за мен най-ценното у Махмуд Даруиш като човек беше умението му да изслучва събеседника си – не обичаше в негово присъствие да се говори за неговата собствена поезия. Най-ценното в неговата компания бе чувството му за хумор, което редом с други привлекателности в неговата личност те караше да изпитваш желание да останеш при него вечно.

*Махмуд Даруиш е един от най-емблематичните автори от арабския свят, превеждан на множество езици, включително и български, като преводите са на Азиз Таш и Мая Ценова.

Няколко стиха от Халед Даруиш:

3.

Заради теб,

заради теб едничка се промъква вечерта

в градината на моите безсъници…

Хоризонт от гроздове е краят на деня

и кипнала вода за следващо кафе,

и сладостен нектар за тялото – време, бързащо да ни отдалечи.

31.

Нощем

От терасата си гледам към Ерусалим:

молитви в памет на кръвта,

носталгии разбити,

млъкнали камбани.

Тук един войник облакътен,

там – моят мирис.

Тук – птици разтревожени,

там – незавършен танц.

Нощем

От терасата си гледам към Ерусалим

И си припомням татко –

Той събличаше

Листенцата на трепета си лист по лист

По пътищата на очакването.

И умря…

39.

Вечер моето сърце

разтваря се за песните на селянките,

вплели в плитките си нарцисови цветове.

Нощем моето сърце

разкъсва се от стоновете на боеца

в къщата съседна,

от плача на онова дете

за неговия портокал.

Сутрин моето сърце

потръпва

щом се зададеш в началото на улицата

с бялата усмивка

и зелена риза…

А сърцето ми е винаги

300 грама плът и кръв –

и толкова.

Из „88″ от Халед Даруиш

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Христина // 20 май, 2010 //

    Много се радвам на внезапната, но чакана среща с Халед Даруиш.
    Колко странно… само преди седмица си мислех за него и се питах къде е?!
    Познавам го от факултета по журналистика и сме работили заедно, макар и само за месеци.
    Наистина поет!
    Бих искала да му предам искрените си чувства!
    Христина Панджаридис

  • Евгения М. // 20 май, 2010 //

    Изненадваща за мен, но много приятна среща с този арабски поет-Халед Даруши
    “Той събличаше листенцата на трепета си
    лист по лист по пътя на очакването”
    е нещо, което силно ме докосна и ще запомня.
    Радвам се, че е свързан така силно с България.

  • Руслан Трад // 20 май, 2010 //

    Изключително се радвам, че такива емоции е предизвикала личността на Халед Даруиш. Уверявам ви, това няма да е последната вечер,която организираме.

  • Незабравка // 1 авг, 2010 //

    Радвам се, че е добре!!

Коментирай