Public Republic Art Studio

Смехът на смеховете – маймунска поема

25 април, 2010 от · Няма коментари

Петя Хайнрих

77monkeyСнимка: Roadsidepictures

77 маймуни ме принуждават да сънувам будна
дърпат от ръцете ми каквото захвана
крещят отляво и отдясно
няколко висят по клоните на дърветата
под които минавам


77 маймуни непрестанно ме хапят
теглят книгите от ръцете ми
нищо не успявам да свърша докрай
не се оплаквам – ще започна някога отначало
да пиша тази история
историята за поезията, любовта и приятелството
в изместения център на личността
сега неко полудяват
сега нека помълча

аз никога не бързам
аз винаги изчаквам

да си насмее лудият смеха на смеховете
няма безкраен карнавал
знам
все някога и последната конфета достига земята
и тежко прилепва в локвичката от врява и екстаз
без никаква печал или надежда
да бъде отново подета във вихъра на ветровете

трябва само да ги укротя
толкова е лесно – храна и безплодни обещания за вечност
колко им трябва на маймунския мозък
за да повярват в чудеса

ето сега тук една пише това
а аз я гледам отстрани примирено
и без това после ще й пренапиша всичките текстове
нека твори косматата твар
как хвърлят искри очите й
как тряска по клавишите
пръска кал от мръсните си пръсти
по светещия чист лист на екрана
дали изобщо съзнава какво пише
как доволно помахва с опашка
и отмита кълба прах към ъгъла на стаята
в който други две си пощят въшките
в блажената сигурност на своята взаимност

твори, маймуно
аз съм твоята причина

77 маймуни ми наливат в гърлото вода и вино
танцуват пред очите ми кривите им крака
колко сте изящни! -
наслаждавам се на свободата с която се движите
наслаждавам се на непосредствеността с която превземате територии и рушите

затварям очите си

опитвам се да им избягам и да се съсредоточа
но ловко се шмугват едно след друго 77 тела под клепача
и в сляпото око продължават да дирижират цирка си

добре де
не съм ли господар на положението
аз ли не мога да ги победя
аз
аз която мога
да уплаша дори вълци
стига да реша, разбира се – не съм опитвала
ей сега ще ги залея с вряла вода
простете тази жестокост – не искам да ги нараня
искам само да ги отблъсна отново в горите им

но как да пърлиш 77 ефирни същества
несполучливо еволюирали феи на егото ти
те са си лично твоите отвоювани територии
те са твоята хубост и храброст
до безумие преувеличената ти жажда да бъдеш примитивна
да говориш с крясъци и да можеш на висиш с крака на клони
ще пропукат тавана да се въздигат и да трупат
телесна маса, да сумтят и да се оригват

една плачеща маймуна къса шумно вестници
тази пък откъде се взе тук, как да я теша
какво да я правя с разрушитената й меланхолия
все едно не ми стига цивилизираната ми тъга

77 сръчни маймуни скърцат с триколките си след мен
докато яростно въртя педали по алеята
пляскат с ръце, блъскат се в бетонните саксии с цветя
в стълбовете на лампите
птиците с крясък се вдигат от гнездата си и кръжат
смутено дълго над керемидените покриви
стрелкат се весели ястреби надолу към житата

толкова съм сама в тази наобиколила ме подивяла тълпа

77 пъти една по една ги проклинам
77 пъти левия педал
77 пъти десния
77 пъти удрям с юмрук в мутрите
77 пъти обещавам да завърша този стих


ще седна да си поговоря с тях
сигурно искат просто малко храна -
няколко кротки думи
и после ще си отидат
77 пъти ела, ела мила ми маймуно

“Смехът на смеховете – маймунска поема” е от новоизлязлата стихосбирка “Разправа с поезията” (2010, Пергамент)

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай