Public Republic Art Studio

14 април 2010, 23:51 ч, сряда, Ню Йорк

15 април, 2010 от · 2 Коментара

Галина Николова

Дневници

Преди малко се прибрах от панелна дискусия в моя университет с трима от нашите преподаватели – и тримата с много различна експертиза, отношение към професията, индивидуалност и присъствие. Идеята беше да научим повече за тяхната консултантска практика, както и да ги питаме неща, които не питаме в класните стаи.

Ето три от нещата, които съм си записала, малко извадени от контекста: You have to take leadership of yourself, to be in touch with what really matters to you [Трябва да можете сами себе си да управлявате, да знаете какво наистина ви е важно]. Sometimes I am where I want to be, but not where I belong [Понякога съм там, където искам да бъда, но не там, където принадлежа]. If you cannot wear the earrings that you want at your workplace, you are working at the wrong place [Ако не можеш да носиш обиците, които искаш, на работното си място, значи работиш на грешното място].

А иначе, по-рано днес през фейсбук ми попадна ето това видео, в което Benjamin Zander просто ми „събра очите”:

И така ме развълнува, че зарязах всичко друго, разрових още, слушах и други негови лекции, гледах един от концертите, които дирижира.. и няколко часа по-късно се видях да излизам от любимата Strand книжарница с книгата, която е написал в съавторство със съпругата си: The Art of Possibility.

Последният детайл от днешния ми ден е една мисъл, която ме срещна неочаквано и си остана при мен. Изведнъж днес осъзнах, че всички неща, които ни заобикалят, включително клавиатурата, на която пиша, програмата, която ползвам, книгата, която споменах, термо-чашата отляво, дрехите в гардероба зад мен, къщата, в която съм… и изобщо всичко, всичко е измислено и създадено от някого. Всичко е било първо мисъл/идея в нечия глава.

И това е толкова очевидно, така просто… а в същото време на мен, поради причина, която още не мога съвсем да артикулирам, ми изглежда изключително важно. Цялата ни реалност, парченце по парченце, преди да се „материализира” е била мисъл в нечия глава. За онези от вас, които ще си помислят, че току-що съм открила топлата вода.. и така да е. На мен си ми е добре с този източник на топла вода ;)

А сега, за десерт – парченце сиренце ;) картинка, която също днес и също през фейсбук ме намери. Слагам я тук, защото… ами някои дни си имат тема, някои си нямат… а моят ден беше от тези, дето си имат, та тази снимка приляга.

Sirentze

А сега – лека нощ!

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Албена // 16 апр, 2010 //

    Пореден много вдъхновяващ текст.
    Ще се разровя и аз да потърся Зандер.
    Благодаря за това, че споделяш това, което споделяш :)

  • галина н. // 17 апр, 2010 //

    благодаря ти, Албена.
    надявам се, че сте се харесали със Зандер :)

Коментирай