Public Republic Art Studio

Веселина Славчева: “Реалността е точно като правенето на оригами…”

18 април, 2010 от · Няма коментари

Интервю на Даниела Гакева с Веселина Славчева

Veselina_snimka

Веселина Славчева е родена на 13 януари 1989 г. в София. Учи в І СОУ „Пенчо Славейков” в паралелка с профил „Изобразително изкуство” и изучаване на испански език. Завършва испанска гимназия, в момента е ІІІ курс студентка, специалност „Информационни фондове на културно-историческото наследство” в СВУБИТ – София.

В „ранните си години” е администратор във форум и сътрудник в www.potter-mania.com. Няколко години участва в група за ирландски танци „Irish Mystery”. Обича планината, най-вече Родопите. Слуша рок и метъл, но както казва – „от леките”. Чете фантастика – Бредбъри, Айзимов, братя Стругацки…

Кога и защо започна да се интересуваш от оригами?

Неотдавна един познат много се беше запалил по пейпъркрафт – правене на фигури от хартия чрез изрязване, лепене и прочее, и не пропусна да се похвали със свое творение.

Така ме вдъхнови да си потърся из безкрайния интернет разни модели (а те са много!) и доста време прекарах в принтиране, оцветяване, рязане и лепене. Някъде още се мотае един незавършен макет на Стария Перник… В крайна сметка поради какви ли не материални и технически причини се преориентирах към оригами.

Първо, че това допълва интересите ми към Япония и японската култура, които имам открай време, и второ, че е много по-интересно от пейпъркрафта, където сякаш стъкмяваш крайния резултат с много рязане и лепене на отделни части. В това отношение правенето на оригами наистина е изкуство – имаш един цял лист хартия пред себе си и трябва да измислиш какво да правиш само с него и с двете си ръце. Има повече тръпка, предизвикателство, творчество и в крайна сметка – огромно удовлетворение от постигнатия резултат.

SDC10559

Откъде черпиш информация и идеи?

От интернет – за радост и съжаление. Радост, защото се намира какво ли не – сайтове с диаграми, клипчета, сканирани книги и всякакви снимки и инструкции. Съжалението ми е, че в България няма достъпни книги за оригами. Срещат се единици тук-там – на чужд език и на солени цени. А все пак е друго да си купиш изпипан оригинал и да се учиш по него.

SDC10522

Как би нарекла всичко, което си изработила – предмети, украса, джунджурии?…

Ами изкуство е най-близкото, което ми идва на ума, но пък едва ли е най-точното определение в случая, тъй като все пак не съм измислила нищо ново и оригинално, ако не броим една-две вариации на вече известни модели. Така че нещата, които правя, са по-скоро естествен резултат на едно хоби – нищо кой знае какво. Само хората, които никога не са се пробвали с правене на оригами, се шашкат при вида им.

SDC10518

Кое е качеството, което притежаваш, за да се занимаваш с оригами?

Търпение и желанието да не се предавам, докато не направя нещата така, както трябва. Сръчността също си казва думата, особено при по-сложните модели с повече сгъвания и трикове. Но като цяло най-важното е човек да има желание и хъс да се занимава (а и свободно време…).

SDC10510

Коя е на-голямата спънка в живота ти досега?

Непостоянството. Запаля ли се по нещо, направо се вманиачавам и изчерпвам ентусиазма си твърде бързо. После хващам нещо друго, когато и то ми омръзне – трето… А това в крайна сметка не се отразява особено добре на евентуалния ми професионален живот. Ама то ще си покаже накрая…

SDC10509

Кое е най-трудното решение, което си вземала?

Ох, забиващ въпрос! Обикновено чуденията ми се заключават в това, какво да облека или какви избираеми предмети да запиша… Обичайно трудните въпроси са свързани с много обикновени неща. Затова нищо по-конкретно не ми идва наум – дилемите от едно време вече ми се струват прекалено ясни и прозрачни, за да ги смятам за трудно взети решения.

SDC10501

От какво не можеш да избягаш?

От миналото – имам купища спомени, което знам, че трябва да забутам някъде на тъмно и тихо, но вместо това постоянно ги изваждам, разглеждам и преживявам наново. Имам някаква склонност към този вкус – bittersweet*, както много точно му казват англичаните. Ще се радвам, ако един ден успея да се отърва от това постоянно вторачване в минали случили се или неслучили се неща.

IMG_7612

Къде би искала да отидеш по света?

Навсякъде! Ако имам възможност, бих посетила всяко известно и неизвестно кътче на Земята. Твърдо вярвам, че абсолютно навсякъде има какво да се види, научи и преживее.

IMG_7603

Страхуваш се, че…

… един ден тоалетната ни отново ще се напълни с паяци! Но ако трябва да е нещо по-сериозно – опасявам се, че цял живот ще си самовръзвам тенекии. Няколко вече дрънчат подире ми.

IMG_7552

Реалността за теб е…

… точно като правенето на оригами или работата с глина – всеки си я оформя сам за себе си. И дори да прилича досущ на нечия друга, винаги има разлики, винаги е уникална и лична – една съвсем различна твоя си вселена.

IMG_7551

Най-много обичаш…

… да мързелувам, да лентяйствам, да си джвъчкам нещо – компютърна игра, книга, оригами… Жалко е, но е факт.

Най-много мразиш…

… да ми натрапват нещо – от домашните задължения, та до програмата в университета. Фразата „Трябва да…” просто ме влудява.

Животът е…

… твърде шарен и разностранен, за да му давам каквито и да били генерални определения. Но е хубав (поне през повечето време).

* Буквално – горчиво-сладко.

Повече можете да научите на http://nefs-shop.blogspot.com/ и http://papercraft-bg.blogspot.com/

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай