Public Republic Art Studio

Случай по Великден

1 април, 2010 от · Няма коментари

Михаил Михайлович Зошченко
Превод от руски език: Живка Иванова

easter eggsPhoto: j-pocztarski

Та, ето, братя мои, иде празник – православен Великден.
Ония, дето са вярващи, като овце ще се юрнат, ще потътрят козунаците си да ги светят. Нека ги тътрят. Аз няма да го потътря. Доста. Мене братя, на миналия Великден, ми настъпиха козунака с крак.

Всъщност, аз се бях затуткал и пропуснах началото. Идвам до църковната ограда, а масите вече заети. Моля аз православните граждани да се сместят, не искат. Карат се.
– Щом си закъснял, казват, дяволе, слагай си козунака на земята. Няма какво тук да се натискаш и буташ, ще обърнеш козунаците.
Е, какво да се прави, сложих аз козунака на земята. Ония, дето са закъснели, всички на земята ги слагаха.
И точно го сложих, почнаха да бият последователно всички камбани.

Гледам, самият поп с китката се носи.
Топне китката в бакъра и пръска наоколо. Кому в мутрата, кому в козунака – не се разбира.
А зад попа, дяконът пристъпя благородно с паничка, пожертвувания събира.
– Не се скъпи, казва, православна публико! Пускай паричка в паничката.
Минават те покрай мен, а дяконът се зазяпал в паничката си и, хоп, с крачище, в моята чиния.
На мен чак дъхът ми спря.
– Ти къде, казвам, дълга гриво, по козунаците стъпваш?…Във Великденската нощ…
– Извинете, казва, аз без да искам.
А аз казвам:
– Извинение патък не лъска. Нека сега ми заплатят пълната стойност. Слагай, казвам, отче дяконе, тука парички за един кон.
Прекъснаха шествието. Попът с китката се яви.
– Тука, казва, чий козунак са настъпили?
– Моя, казвам, настъпиха. Дяконът, казвам, кучият му котарак, го настъпи.
Попът казва:
– Аз, казва, сега ще го поръся с китката. Ще може да се яде. Все пак, духовно лице го е настъпило…
– А, не, казвам, отче. Ако щеш и цялото бакърче да му излееш, не съм съгласен. Искам си парите.
Е, вдигна се гюрюлтия. Кой за мен, кой против.
Звънарят Вавилич се надвеси от камбанарията и пита:
– Какво сега, да бия ли или да не бия?
Аз казвам:
– Чакай, Вавилич, не бий. Че тия в шумотевицата съвсем ще ме метнат.
А попът ме обикаля като болен и кърши ръце.
А дяконът, дългогривият дявол, се подпрял на оградата и си чисти ботуша от моя козунак с треска.
После ми дават неголяма сума от паничката и ме молят да се махна, щото, видиш ли, съм им пречел с виковете си.

Е, излязох аз зад оградата, покрещях оттам на дякона, позасрамих го и си тръгнах.
А сега козунаците си ги ям тъй, неосветени.
И вкусът е същият и неприятностите – къде, къде по-малко.

1926г.

Рубрики: Frontpage · Хумор

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай