Public Republic Art Studio

Artist of the Week — Силвия Павлова

26 април, 2010 от · 12 Коментара

Интервю на Петя Коленцова с художничката Силвия Павлова

6

Художничката Силвия Павлова: „Очите ми са жадни за цвят!”

Има една нощ, когато Пловдив се преобразява и разпръсква изкуството по улиците си. Говоря за вече традиционната арт вечер „Нощ на музеите и галериите – Пловдив”.

За пръв път видях художничката Силвия Павлова в една от тези нощи, а именно през 2008 г. Тя демонстрираше уменията си в галерия „Възраждане” в Стария град. После на следващата година отново разпръскваше цветове върху копринен шал пред всички посетители на галерията.

Работата й с четката будеше голям интерес и хората задължително се спираха да погледат нея и грейналите шалове, щедро обсипани с най-пищните цветове на природата. При такава навалица, емоции и глъч, Силвия успяваше да запази спокойствието на духа си.

А четката продължаваше да се движи бавно по копринения шал, сякаш там бяха само те – Силвия и нейните цветове. В последната си изложба, тя отново не изневерява на разноцветните багри.

Нарича я „Ракли и музика”. Колоритната художничка реши да разкаже на читателите на Public Republic за природата, за силата и мекотата на жената, за съкровищата в българските ракли и за пъстрия си свят.

1

Произхождате от творческо семейство. Вероятно да създавате изкуство е естествено за Вас, както дишането?

Да така е. Моя баща Стоян Павлов- Лисо е скулптор по професия, завършил Националната академия през 1971 при професор Илия Илиев. Майка ми беше художник- аранжор към „Балкантурист”. В къщи винаги е било пълно с художници, змейове и стиропорни снежинки. Наистина не помня кога съм започнала да рисувам. Разказвали са ми, че на прощъпулника си от всички шарени книжки и други очарователни неща съм взела старата проскубана четка

на майка си. И оттогава май е така . . . не съм я пускала. През 2002 г. една софийска галерия реши да рискува с мен и да представи първата ми изложба. За мен тя мина успешно. Разбрах, че картините ми провокират и предизвикват интерес. Това ме насърчи в посоката, в която бях поела. И така …продължавам да върша това, което ми доставя най- голямо удоволствие. А именно да се занимавам с изкуство.

2

От картините и шаловете Ви ни зове природата – птиците, рибите, цветята. Най-силно впечатление обаче прави, че женското тяло е една от основните Ви музи. Кога открихте, че то предизвиква творческия порив у Вас?

Творческия ми порив предизвиква най-общо природата. Тя не спира да ме изненадва със своите красиви и вълнуващи творения! Жената несъмнено е едно от тях. Рисувам я отдавна… с цялото и очарование и страст, с всичките и несъвършенства, които я правят съвършена, със страстите и, с капризите, със силата и мекотата й. Спомням си първата жена, която скицирах, така от порив, а не като част от обучението ми на художник.

Още учех в гимназията и често сядах в градинката срещу Военния клуб. Една дама привлече вниманието ми тогава. Не знам защо, може би заради силуета или безкрайно дългата й коса. А може би заради ъгъла, под който падаше слънчевата светлина върху лицето

й, очарователно фините й китки или книгата, която четеше. Не знам…Тогава отворих ученическия си тефтер и там сред странната ми и на моменти налудничава поезия, се появи един образ. През времето виждах случайно тази дама. Първо с един висок и красив мъж, после с дете в ръцете си, наскоро мина

покрай мен със сняг в косите…все така убийствено дълги. Мисля, че всеки творец има такива “ мигновения” . Те са задължителни, ако си такъв в душата си и умееш да съзерцаваш природните творения. Дали седнал сред маргаритки и тишина на някоя висока поляна из Искърското дефиле или сред безкрайния поток от хора и цветове в центъра на града. От всякъде дебнат вдъхновения!

4 _____- 35_30__. _____ _ _______

Да поговорим за последната Ви изложба „Ракли и музика”. Основната идея явно е да покажете най-колоритното от българските ракли, съхраняващи паметта и традициите ни?

Да. Последната ми изложба се състоя в пловдивската галерия „Възраждане” през месец януари на 2009. Годината започна чудесно! Изложбата предизвика по- голям интерес, отколкото аз самата очаквах от страна на медии и публика. Разбрах, че хора от Плевен са идвали в Пловдив специално, за да видят картините ми. Това беше най- хубавия ми подарък! Радвам се че хората харесват това, което правя!

В тази изложба затвърдих желанието си да развивам живописта си в една колажна техника, като съчетавам маслените бои с текстил. Този подход ме забавлява безкрайно и се приближава много до вътрешния ми свят. Все по- вярно успявам да го предавам в картините си и това ми носи голямо удовлетворение. За мен “ Ракли и музика” е първата уверена крачка в живописта. Успях да предам заряда, с който направих картините, цветовете, магията,

детските си спомени, сюжети, които ме вълнуват. Фолклорът се вписа добре в темата и се възприе така от хората. Опитвам се на негова основа да придам съвременно звучене на картините, като цяло. Мисля, че с тази изложба успях и това ще остане в периметъра на интересите ми в бъдеще, защото тази база е все още необятна за мен.

4

Вие лесно ли споделяте вътрешната си невидима „ракла” с околните?

Изглежда, че да. Открит човек съм и“ невидимата ми ракла” често прозира, дори на места, на които е по- добре да остане скрита. Времето ще покаже дали е за добро или ще трябва да се науча как да я крия дълбоко в мазето под ключ, но това няма да бъде естествено за мен.

13 100_100__.- _______- _____

Вярно ли е, че рисувате на фона на музика?

Да. Не само слушам, но и танцувам докато рисувам! Е, естествено без четката да е докоснала платното. Това е част от творческия ми процес. Музиката много успешно ме разхожда, води, завърта, разнася. Помага на съзнанието ми в неговите странствания. Разхвърля ме из хълмовете на Родопа, после ме хвърля някъде из Индия, от там се промъкваме по чорапи до Русия…там стоим доста…

5 ____ __ _________- 90_60__._____ _ _______

отиваме на погребение в Истанбул и ни пеят на кюрдски. Ненадейно се появяват бикове и вече чуваме дървените подметки на испанските танцьорки. После Румъния, Африка, Армения…там някъде свири и Теодоси Спасов, Португалия, Куба и така се въртим докато не ни се завие свят…а тя, картината сама станала Рисувам не само образи и цветове, рисувам и музиката…и тя рисува по нейните си начини. Май сме добър тандем.

1  ___- 130x100__. _____ _ _______

Вече три поредни години пловдивчани се радват на Вашето изкуство благодарение на участието Ви в Нощта на музеите и галерите в Пловдив. Разкажете ни за пътя към ателието на живо в галерия „Възраждане”?

Ще ви кажа, че за мен галерия “ Възраждане” е нещо свързано със съдбата. Преди доста години видях в интернет страницата на галерията и си казах, че съм точно за там. Помислих си, че отговарям на посоката, в която те искаха да се развиват като галерия. Но не бях ходила никога в Пловдив и нямах път натам. Преди 4 години отидох за първи път за едно участие на панаира на изкуствата „Импресия”. Първата ми работа беше да видя дали не участва и тази галерия, която си бях харесала преди години, но не я открих.

И тогава Краси Алексиева сама ме намери, запозна ме със сина си Сим и ме покани да направя изложба при тях. Беше вълнуващо! От тогава работим и се забавляваме с тях. Те са изключителни хора и приятели! Организират много отговорно участието си в Нощта на музеите и галериите, където аз се представям до сега. Рисувам на коприна пред публиката, за да дадем на хората възможност да се докоснат до творческия процес в изработването на едно произведение на изкуството.

Останала съм с впечатлението, че хората го оценяват и съпреживяват с интерес тръпката да бъдеш част от този процес. Всяко отиване в галерията е винаги приятно и изпълнено със срещи и позитивни емоции. При тях предстои и Петата ми самостоятелна изложба през септември тази година.

2 ____- 30_35__._____ _ _______

Превръщането на дрехата в произведение на изкуството ли беше причината да се захванете с моден дизайн?

Както природата, така и дрехите са една от големите ми страсти. Да ги измислям, да ги шия, да рисувам върху тях, да ги променям. От първи клас съучениците ми знаеха, че ще стана дизайнер, защото постоянно рисувах принцеси с различни красиви и шарени рокли. После ме приеха да уча “ Текстил и технология на облеклото” в гимназията по приложни изкуства в София.

Там обръщахме основно внимание на текстила като десен и начини на обработката му, но аз се дипломирах с малка модна колекция, която представляваше три авангардни рокли от рисуван плат и триизмерни основи от тел. В последствие заради костюмите предимно, записах и завърших сценография в НБУ.

3 ____- 40_45__._____ _ _______

Все се въртя около костюми, платове, рокли. Модата, като конфекция сега я откривам, като дизайнер на Radina fashion. С тях експериментирам в тази посока. Иначе голямата ми страст е авангардната мода. Спечелих националния конкурс за млади стилисти и дизайнери в раздел висша и авангардна мода и имам бъдещ самостоятелен проект свързан с представянето на такова изкуство, който вече е в процес.

10 ____- 116_89__._____ _ _______

Спомняте ли си първата картина, която продадохте в чужбина? Моля, опишете чувството, което Ви завладя в онзи момент.

Помня добре тази първа картина. Още учех в гимназията. Приятел ме свърза с един българин, който живее от много години в Ню Йорк. Той беше в България и дойде да види картините ми. Тогава бях силно привързана към една от картините си, а той искаше да я купи. Казах му, че не я продавам.

Той каза, че всичко си има цена. Отговора ми беше, че ако някога я продам ще и сложа такава фантастична цена, че никой да не си помисли да я купи. И тогава той ме попита, каква ще е тази фантастична сума …. а аз отвърнах: ами 500 долара.

6  ________ ____- 130_100__._____ _ _______

Той се усмихна и ми каза, че тази картина може да струва 500 000 долара, зависи кой, къде и как ще я продаде. Това ми направи много силно впечатление, освен че разкри абсолютната липса на маркетинг умения. Разбира се той не извади 500 долара, а си купи една друга със същия размер и техника за 100 долара. Не обичам да продавам картините си и предпочитам да го правят професионалистите, но още пазя онази картина и чакам подходящия момент, когато ще получа за нея скромната сума от 500 000 долара.

7 _ ____ __ _______.130_100__._____ _ _______

Чудя се пищните цветове дали постоянно са в главата Ви или само когато сте с четка в ръка?

Не, цветовете са постоянно в главата ми, в четката ми, в картините, в копринените шалове, в модните ми скици, в дрехите и бижутата, които нося. Очите ми са жадни за цвят!

8 ____- 90_90__._____ _ _______

Ако дойде човек, чиято енергия не Ви влияе добре, а той поиска да му нарисувате картина или шал, как ще реагирате?

До сега не ми се е случвало подобно нещо. Не допускам до себе си хора с лоша енергия и не се захващам с неща, които не ме провокират и не ми доставят удоволствие. До колкото е възможно от разстояние се интересувам от човека, за който е предназначена моята работа и предавам настроението си за него. Ако не сте позитивен човек, най- вероятно ще се сдобиете с доста непозитивен шал или картина. Стига да ви усетя разбира се. Но ако сте такъв по- добре си купете нещо готово, защото ще се разведрите с някоя от моите гами.

9 __ _______ ____- 50_60__._____ _ _______

Най-голямото Ви богатство като човек и творец е….

Биографична бележка:

5


Силвия Павлова е родена на 13.11.1979г. в София.
Живее и работи в София.
Член е на “Асоциация на модни и текстилни дизайнери в България”. По настоящем работи като моден дизайнер за „Radina fashion” и художник на свободна практика.През 1998 г завършва Гимназия по приложни изкуства “Св. Лука”- София- със специалност „текстил и технология на облеклото”.

През 2006 г завършва НБУ – специалност „Театрално изкуство” с професионална квалификация – сценограф.
През 2005г. печели голямата награда на вече международия конкурс “ Изгряваща мода”, организиран от „Национална Камара за Мода” в България. Участва в ревю- спектакли в БТА, Хилтън, Белград – организирани в рамките на Централна Европейска инициатива. Рисува върху текстил и естествена коприна. Участва

в „Импресия”- Пловдивски панаир, както и три поредни години в „Нощ на музеите и галериите”- град Пловдив, в организираното от галерия „Възраждане” ателие на живо.
Има четири самостоятелни изложби – живопис в София и Пловдив, като последната “ Ракли и музика” е с колажна техника – маслени бои и текстил.

Представя творбите си и в колективни изложби в страната и чужбина. Взема участие в национални и международни художествени конкурси. Печели второ място в раздел „живопис” на Националния конкурс “ България – част от пъзела на Европа”, организиран по случай приемането на България в ЕС. Нейни картини са притежание на колекционери от България, Германия, Италия, Холандия, Канада, САЩ.

12 200_100__.- _______- _____

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

12 Kоментара за сега ↓

  • аcrista // 26 апр, 2010 //

    Браво, Силвия! Напълнихте ми душата с цветове! Картините са въздействащи и безкрайно вдъхновяващи! Успех!

  • Maria Balian // 27 апр, 2010 //

    Mila Silvia,talantliva,rabotliva,izpalnena s mnogo idei ,jelay ti uspeh! Tvoite tvorbi vinagi me radvat i ti se vazhi6tavam! S mnogo obic.

  • Maria Marinova // 4 май, 2012 //

    Strahotna si!Bravo!

  • Елеонора // 17 юли, 2013 //

    Почти всички картини са ужасно грозни ,и скъпи не си заслужават парите !

  • роси китанова // 28 яну, 2014 //

    Щастлива съм, че те има.Аз съм самоук художник и се уча от теб, от цветовете ти.

  • Igor // 3 фев, 2014 //

    Kato gledam komentarite mai samo rodninite na ” hudojnichkata ” sa se izkazali laskavo za neia , ne si zaslujavat parite !!!!!!!!!!!!!!!

  • Mariana // 22 фев, 2014 //

    Nikoi istinski Hudojnik niama da haresa tezi kartini , tova momiche kopira ot izvestni Hudojnici . Jalka e poznavam ia lichno .

  • Georgi // 22 фев, 2014 //

    За съжаление някои хора като Силвия си изкарвате парите на чужд гръб .

  • Vasil // 25 фев, 2014 //

    Недейте така,бе,хора! Все да оплюете и да отричате,има нещо хубаво в тези картини-радвайте им се.Не виждате нищо хубаво-не ги гледайте…Просто е.

  • Dimiar // 12 мар, 2014 //

    Vasile a ti si brata na ””””””””’hudojnichkata ”””””””nali hahah Edinstvenoto hubavo e che oshte ima bodali koito kupuvat 1 kartina na godina.A v samata Silvia ima samo zloba.

  • Кристина // 2 юни, 2014 //

    Ама тази жена още ли не са я осъдили?!?! Толкова Художници си разпознаха картините и са завели дела, срещу нея……. Наглост и безочие до безкрай у Силвия Павлова ”Художничката”!!!!!!!!!

  • Борян Ивайлов // 5 сеп, 2015 //

    Направо е смешно как човек може да пропадне толкова, колкото Силвия Павлова xaxaxa…… Засрами се! Вече не си смешна, а жалка!!

Коментирай