Public Republic Art Studio

Да изживееш еуфоризма

28 март, 2010 от · 1 Коментар

Галя Младенова

Снимки: Николай Николов

Една нова и странна думичка се появи наскоро в интернет пространството, а след това мигрира в главите на хората, водейки със себе си въпроса „Какво пък е това?!”. И всички, които отидоха в Sofia Life Club на 24 март утолиха любопитството си, защото преживяха чудото еуфоризъм.

То бе плод на таланта на група млади и много различни творци – художничката То4ка Илиева, поета ЯRсен Василев и група Аявис. И стъпвайки на огромния емоционален заряд на своите създатели, еуфоризмът оживя и покори сърцата на цялата публика. Защото е различен, защото възбужда и вдъхновява, защото се ражда от хора, които правят това, което им харесва и жадуват да променят света.

И най-вече не се страхуват да покажат истинската си същност, да се опълчат на сивото и тишината, които ни заобикалят, като свободно извисят глас. Мотивирани са да покажат, че младите хора искат и могат, че не се подчиняват на глупавите правила и задръжки. И каквото и да стане, ще продължават.

Още с влизането си в залата всички гости успяха да се заредят с енергия от ярките цветове на картините на То4ка Илиева. Последва „кратка и ударна” доза от стиховете на ЯRсен Василев, който почти не показа лицето си, но разкри потайни кътчета от душата си.

Група „Аявис” раздвижи душите и телата на публиката с една акустична и две електрически китари, комплект барабани и една… цигулка. Звученето на това смело съчетание може да накара и най- големия скептик да млъкне и засрамено да започне да отмерва тактовете с крак.

„Ние сме тук, за да ви презаредим с надежда” – заявиха музикантите и със своя ритъм, излъчване и силното сценично присъствие изпълниха „задачата” си с лекота. Нямаше човек, който да не напусне залата по-усмихнат, по-обнадежден, по- вярващ, и разбира се, безнадеждно заразен с тежка форма на еуфоризъм.
Еуфоризмът е една нова вселена – фантастична, ярка, контрастна, пълна с надежда, няколко хиляди пъти по-красива от тази, в която ни се налага да живеем.

IMG_4366

IMG_4367

И, разбира се, ни обзема трудно преодолимото чувство да забравим за всичко останало и да заживеем завинаги в примамливата й прегръдка. Защото въпреки че този свят е току-що излюпен и само преди няколко минути сме стъпили там за първи път, не искаме никога да си тръгваме, защото всичко адски много ни харесва. Там няма тишина, защото звучи хубава музика, няма сивота, а има ярки грабващи цветове, няма равнодушие – защото има стихове, в които има вложени неизмеримо много чувства.

Сякаш до сега сме живели, за да се срещнем с еуфоризма, да си подарим едно преживяване, което ще помним още дълго. И да можем да си мечтаем, че това няма да бъде последната ни среща…

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Максимилян // 29 мар, 2010 //

    Хубаво, вероятно перформънсът е бил впечатлителен. Но ме смущава фактът, че авторката си позволява да прави обобщения, зад които само човек с авторитета на бог може да застане убедително.
    “еуфоризмът оживя и покори сърцата на ЦЯЛАТА публика”
    “Още с влизането си в залата ВСИЧКИ гости успяха да се заредят с енергия от ярките цветове на картините на То4ка Илиева. ”
    “Нямаше човек, който да не напусне залата по-усмихнат, по-обнадежден, по- вярващ, и разбира се, безнадеждно заразен с тежка форма на еуфоризъм.”
    Липсата на (само)мнителност у нещо или някого най-естествено провокира съмнение в основанията за увереност.

Коментирай