Public Republic Art Studio

Ново на белия екран: документалният филм за живота на последния столичен кмет на царска България

27 март, 2010 от · 3 Коментара

Юлия Йорданова

PLAKAT 500

„Кметът” – България, 2010, Betacam SP, 56 мин., документален, черно-бял, цветен, режисьор и сценарист Адела Пеева, сърежисьор Антоний Дончев, оператор Жоро Неделков, композитор Борис Карадимчев, с участието на Валентин Танев, Захари Бахаров и Иван Юруков в игралните епизоди, продукция „Адела Медия”

Точно сега – в момент, в който доскорошният столичен кмет управлява като премиер – е подходящо да се обърнем към историята си и да видим документално-биографичния филм за онзи софийски кмет, наричан по негово време „единадесетия министър” на България и „некоронования цар” на София – инж. Иван Иванов.

Официалната премиера на новия филм за инж. Иван Иванов ще се състои в „Дома на киното” в София на 29.03.2010 г. от 19:00 ч. Но първата прожекция „на открити врати” за широката публика ще бъде ден по-късно на същото място в същия час – все още в рамките на 14-тия международен София филм фест.

Кой всъщност е инж. Иван Иванов?
Това е 42-рият кмет на София в третото българско царство, който – дори до днес – е най-дълго управлявалият кмет, ръководил столицата ни цели 10 години, 3 месеца и 15 дни. Засега той е и най-успешният кмет – с най-много приноси в строителството, благоустройството на инфраструктурата и културното развитие на София като модерна европейска столица, наричана през 30-те години на ХХ век „малкият Брюксел” и „Виена на Балканите”.

Откъде се появява инж. Иван Иванов?
Този забележителен човек с мургава кожа, тъмни очи и гъсти вежди е родом от гр. Сливен (1891 г.), но детството му минава в Стара Загора, а юношеството – в София като школник във Военното училище (1902-1908 г.). Сетне завършва висше образование в Политехническия строителен институт в Мюнхен (Германия) като хидроинжинер (1915 г.) и Пионерната част на Школата за запасни офицери в София като подпоручик (1917 г.).
По време на войните в началото на ХХ век участва като доброволец в санитарните команди в гр. Ямбол – през Балканската война (1913 г.), и като подпоручик в железопътните строителни бригади в Македония – през Първата световна война (1918 г.).

В мирно време работи като хидроинженер в отдел „Водни строежи” в Министерство на земеделието и държавните имоти (1919 г.), а после в отдел „Водоснабдяване и канализация” в Столичната община (1919-1924 г.). Оглавявайки като специалист строежа на водопровода „София-Рила”, инж. Иван Иванов става директор на Строителна дирекция в Столична община (1925-1934 г.), където го заварва предложението да бъде назначен за столичен кмет (от 24.05.1934 г.).

snimka 1
Снимка – ТДА София

Поради високите му качества на професионалист той е приет за дописен член в Природо-математическия клон на БАН (1934 г.) и за частен хоноруван доцент по Големи водни строежи и язовири във Висшето техническо училище в София (1942 г.). Автор е на много научно-приложни изследвания по хидроинженерство, част от които са „Водопроводът Рила-София” (т. 1 – 1926 г.; т. 2 – 1936 г.), „Хлориране на питейната вода” (в списание на БИАД, 1929 г.), “Няколко сведения за пробиването на Тунел №20 на водопровода Рила-София” (1932 г.), „Белоискърският язовир” (1937 г.), „Вода за София” (сп. „Сердика”, 1940 г.) и др.

Семейството му също е забележително. Баща му е майор Никола Иванов Карабаджиев – участвал в Сръбско-българската война (1885 г.), загинал при Дойран в Междусъюзническата война (1913 г.). Майка му е Екатерина Толмеджиева, която след смъртта на бащата започва обществена дейност като самарянка (от 1915 г.).
Брат му Борис е офицер – загинал до гр. Петрич по време на Гръцката провокация през 1925 г. Брат му Мина е скулптор – завършил Висшето училище по изобразтелно изкуство в София, работил в Министерство на просвещението и Националния етнографски музей, автор на научни книги по златарство, член на художественото дружество “Родно изкуство” (от 1927 г.). Сестра му Мария е съпруга на адвоката Димитър Дъбовски, който става защитник на инж. Иван Иванов пред Народния съд.
Негова съпруга е германката Матилда Хинце, родом от гр. Мюнхен – деловодителка и любителка на класическа музика, с която се запознават на концерт в Мюнхен през 1913 г., но се оженват чак през 1920 г. във Виена след дълга епистоларна кореспонденция. От брака си има три дъщери – Елизабет (род. 1922 г.), Евгения (род. 1924 г.) и Бистра (род. 1928 г.).

С какво може да запомним инж. Иван Иванов като столичен кмет?
Като кмет от 1934 до 1944 г. той ликвидира всички финансови задължения на Столичната община, натрупани през войните (особено през 1915-1918 г.).
Въвежда автобусния (1935 г.) и тролейбусния (1941 г.) транспорт в столицата.
Приема Правилник за изграждане на София, който регламентира строителните параметри на частните, обществените и държавните сгради в града (1934 г.).
Утвърждава градоустройствения план „Мусман” с 50-годишна перспектива, който предвижда София да се превърне в зелена столица, в „град-градина” (1938 г.).
Издава Наредба-закон на Столична голяма община, който присъединява към София околните села Бояна, Княжево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина и Драгалевци – оттогава столични квартали (1938 г.).

snimka 2
Снимка – ТДА София

Налага Наредба за софийското жителство, за да предотврати задаващата се жилищна криза в столицата поради миграциите през Втората световна война (1942 г.).
Открива сиропиталища за деца на загинали във войните и учредява благотворителна седмица „Гостоприемна София” с намаления на цените за бедни столичани и гости на града.

snimka 3
Снимка – семеен архив

Основава ежегоден конкурс за литература и изобразително изкуство на тема „София” (1943 г.).

snimka 4
Снимка – ТДА София

Реформира работата на общинските служби – въвежда картотечна система в счетоводството на столичната община; създава общинска банка и столичен кадастър; основава общинските служби „Чистота”, „Полиция”, „Бърза помощ”, „Културни грижи”, общинска статистическа служба и отдел за украса на града; инициира общинските стопански предприятия “Сердика” – млекоснабдителна централа, и “Топливо”; учредява сп. “Сердика” като информационен орган на Столичната община (1937 г.); построява много училища, стадиони и обществени бани.

NB_C4_neg_233- POPRAVENOСнимка – НБКМ

Провежда успешна антикорупционна кампания срещу белгийския концесионер за електрификацията на София – прословутото дело “Кастерманс”.
Организира конкурс за създаване химн на град София, чийто победители са поетът Асен Разцветников (текст) и Димитър Христов (музика).

Коя е драмата на живота му?
Народният съд.
На 10.09.1944 г. е заварен от отечественофронтовците във ВЕЦ „Панчарево” и е отведен в Централния софийски затвор. На 01.04.1945 г. е изправен пред ІV военен състав на Народния съд, за да бъде съден според чл. 10 от Наредба-закон за съдене от Народния съд на „виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея”.

На 21.04.1945 г. е осъден на доживотен затвор с конфискация на имуществото, а на 08.07.1945 г. е изключен от редиците на БАН. По-късно е помилван на 15 години затвор без връщане на имуществото и като затворник започва работа в мина „Пирин” (край село Брежани).

NB_C3_neg_4761 POPRAVENOСнимка – НБКМ

След съдебна реабилитация през 1948 г. с помощта на Трайчо Костов той отново постъпва на работа в Дирекция по водите към Министерство на земеделието. Тъй като е рядък специалист хидроинженер в новообявената Народна република България, той е назначен за главен инженер в Енергохидропроект към Министерство на електрификацията и мелиорациите, където остава да работи до пенсионирането си през 1958 г.
През това време участва в построяването на водноелектрическите централи край София и на няколко язовира. Умира през 1964 г. от мускулна дистрофия.

Строежът на Рилския водопровод е делото на неговия професионален живот.
С изграждането на водопровода инж. Иван Иванов се бори да осигури трайното водоснабдяване на българската столица. Замисълът му по онова време е критикуван от мнозина скептици сред колегията му, от негови лични или политически врагове като „фараонщина” и “египетски работи, непосилни за държавата”. Инж. Иван Иванов, обаче, никога не се отказва от своята мечта, докато не я превърне в реалност и не предостави на столицата неизчерпаемите водни ресурси на Рила.

Коя е наградата му?
Почитта на столичани.
В чест на столичния кмет гражданите К. Стоев (текстописец) и Ив. Миленков (автор на музиката) посвещават марш на инж. Иван Иванов:

Столичани ще Ви помнят
зарад Рилската вода –
бистрите води на Рила
докарахте в града.

Горда София празнува
тая свежа благодат.
Името Ви ще е Рилски
и во веки веков!

posledna POPRAVENOСнимка – ТДА София

Документалният филм на Адела Пеева и Антоний Дончев е първият опит за реабилитация на този достоен българин в паметта на поколенията след насилствената забрава от времето на социализма.
Този филм е отглас от един живот и зов за нов, изваден от саркофага на архивите и въвлечен в екранното битие на днешния ден.

Първата публикация на текста е в “Public Republic”.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Галина Панчева // 29 мар, 2010 //

    Очаквам с голям интерес първите прожекции, защото отдавна се знае, че кметът инж. Иван Иванов е личност с голям принос. Делото му е свързано с друга историческа личност за пожарното и спасителното дело в България – командирът на Столичната пожарна команда от 1923 до 1944 г. Юрий Порфириевич Захарчук
    също инструктор по пожарно дело в Министерството на вътрешните ралоти и народното здраве от 1934 до 1944 г.).
    В края на тази г. – през ноември ще отбележим 120-ата годишнина от рождението на Юрий Захарчук – избран през 1999 г. за Пожарникар на ХХ век в България.
    В Музейната сбирка в Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване” – МВР дъщерята на Юрий Захарчук – вече покойната Алла Герова дари негодия личен архив и лични вещи, които дават възможност да се проследи възходът на пожарните команди в странат в този период, когато е създаде рационален модел за помощ ппри спешните случаи, близък до водещите в момента в развитите страни.
    Ако г-жа Адела Пеева и другият сценарист разполагат с информация по застъпената от мен тема, ги моля да се свържат с мен по е-mail. Ще помогнат появата на този документален филм да бъде по-дъбре представен в сп. “SOS, 112″.
    Г. Панчева

  • Това е Кметът! | etopia // 12 яну, 2013 //

    [...] Забел. № 1: Текстът е публикуван в “Public Republic”, 27.03.2010г., <http://www.public-republic.com/magazine/2010/03/43171.php&gt; [...]

  • Това е Кметът! | etopia // 12 яну, 2013 //

    [...] Забел. № 1: Текстът е публикуван в “Public Republic”, 27.03.2010г., <http://www.public-republic.com/magazine/2010/03/43171.php&gt; [...]

Коментирай