Public Republic Art Studio

Либор Шмолдас Квартет — чешки джаз в София

17 март, 2010 от · Няма коментари

Интервю на Петя Коленцова с Либор Шмолдас Квартет

jazzy

На път съм към Чешкия културен център. Там в „Оранжев четвъртък в Лилавия салон” ще представят чешките джаз музикантите „Либор Шмолдас квартет”.

Искам да им задам няколко въпроса за джаз музиката, както и да поразпитам фронтмена на квартета Либор Шмолдас за успехите и работата му. Това е първото ми интервю на чешки на живо и нямам търпение.

В София точно на същия ден 4-ти март вали като из ведро. След дълго газене в локви и бързане най-сетне се появявам в ресторанта на Чешкия център мокра до кости, кална тук-там и леко смутена от вида си, незнаейки, че усмихнатият фотограф, самият Либор Шмолдас и останалите музиканти от квартета с енергията, страстта си към джаза и положителното си излъчване, ще превърнат точно тази вечер в една от най-приятните за мен.

Вероятно не е лесно да се утвърди един талант в средите на джаз музиката. И за това първият ми въпрос е насочен към всеки един от квартета.

jazz

Моля, обяснете ми кога и как осъзнахте, че точно джазът е музиката, на която искате да се посветите?

Либор Шмолдас (китара): Започнах да свиря джаз, когато не мислех много дали с тази музика мога да се прехранвам и да изкарвам пари. Просто бях млад и първо благодарение на блуса открих записите с джаз. Преди всичко слушах Чарли Паркър, Чет Бейкър, Джон Колтрейн, Уес Монтгомъри. Започнах.

Исках да се науча да свиря джаз, защото ми изглеждаше вълнуващо. Много ме привличаше възможността за импровизация. Въобще цялостното звучене страшно много ми харесваше. Но тогава не бях и помислил, че един ден ще бъда джазов китарист.

Както и дали така ще мога да се издържам или въобще дали някой ще се вълнува от моето свирене. Интересуваше ме само да се науча да свиря добре. И сега, когато се изхранвам от това, мисля че в Чехия джазът е в по-изгодна позиция – все повече хора го слушат. И дори когато далеч не е толкова популярен колкото попа, рока или кънтрито.

Имаме доста клубове в Прага, където се свири джаз. От време на време свирим извън Чехия. Колкото повече време минава, толкова повече хора се интересуват от тази музика. Не мога да се оплача.

jazz

Томаш Хобзек (ударни): Защото страшно много обичам записите с джаз, историята на джаза въобще. Преди всичко харесва изпълненията на Джон Колтрейн и други. Сложно е да го обясня. Страшно много обичам тази музика. Това е главната причина, за да продължавам да се занимавам с нея.

А как съм започнал? Имах приятели, които свиреха джаз, когато бях на 18 години. При все че не разбирах какво свиреха, страшно много ме заинтересова. Исках да се науча да го свиря. И се запалих. От пет години и повече свиря джаз професионално. Свирил съм и класическа музика в оркестър.

jazzy

Йозеф Фечо (контрабас): Когато вървиш по една улица и чувстваш, че искаш да завиеш вдясно, така че да не те сгази кола, то ти чувстваш, че си поел вярната посока. Вървиш според своите усещания. Точно това се случва, когато свириш джаз. Тази музика няма граници. Например при класическата музика са написани нотите трябва стриктно да ги спазваш.

Когато вървиш по същата улица и свириш класическа музика, поп или рок, то трябва да вървиш само направо. И дори и да завиеш, някой автоматично трябва да те върне в същата улица. А при Джазът не е така, има свобода. Но казах, че като завиеш вдясно, не те сгазва кола, защото вървиш в правилната посока. Така е защото в джаза също има правила.

И трябва да се придържаш към тях, за да звучи добре. За това обичам джаза – чрез него се чувствам максимално отворен и свободен. Харесва ми, че всеки импровизира по определен начин, изразява музиката чрез своите усещания.

bass

Петър Бенеш (пиано): Моят път към джаза беше по – сложен. Бях непоправим класик, вярвах ревностно в класическата музика и класическото пиано.

Малко или много към джаза ме насочи Консерваторията, която завърших. След известно време установих, че тази музика ме интересува и че искам да я свиря. Благодарен съм за това, защото джазът е страшно отворена музика. Неотдавна мой колега я дефинира така: „Джазът е гъба, която всмуква влиянията наоколо”.

Следващите ми въпроси са към Вас, Либор. Кога и къде свирихте за пръв път в България?

За пръв път свирих точно тук – в „Лилавия салон” на Чешкия център, но не помня точно кога- вероятно преди около 5 години. Директорът на центъра Михал Поспишил ни покани за пръв път, но тогава не свирех с моята група, а с „Органик Квартет”.

jazzy

През 2005 г. сте спечелили стипендия за американския Музикален колеж в Бъркли, но така и не сте я оползотворили. Не смятате ли, че колежът е добър старт за професионалните музиканти и певци?

Да, добра възможност е, но по това време трябваше да взема решение дали ще замина в чужбина, за да уча, свиря и да се занимавам само с музика или пък да остана в Прага, за да създам семейство. Точно тогава се ожених за приятелката ми. Решихме, че ще имаме и дете. Вече имам момченце на три години и половина и сега чакаме следващото си дете. Но това не значи, че съм пренебрегнал музиката. Вярвам, че за да свири добре човек, би трябвало преди всичко да живее.

Музиката разказва за живота. И за да може да споделяме чрез нея, преди това трябва да сме преживели нещо, за да има какво да предадем на хората. Когато човек по цял ден се упражнява, само свири на даден музикален инструмент, вероятно ще придобие добра техника или добро знание, но няма какво да предаде чрез музиката си – някакво вътрешно послание, мисъл, енергия, за да има тя по-дълбок смисъл. С това в никакъв случай не казвам, че е лошо да се учи музика. Но според мен не би трябвало да се прекалява и мисля, че изборът ми беше добър.

jazz

Незнаейки това, човек би си помисли, че причината да не заминете в Америка е създаването на „Органик Квартет”, с който печелите най-високото музикално отличие за Чехия – наградата „Андел”(„Ангел” – бел. авт.). Тогава ли разбрахте, че по-големият Ви успех като чешки джазмен започва?

Въпреки, че „Органик Квартет” бе създаден през същата година, вече обясних причината да не уча в колежа в Бъркли. Но поглеждайки назад, благодарение на това, че не заминах, групата „Органик Квартет” можеше да се развие и да станем малко по-известни в Чехия.

Самата награда е действително много престижна, най-голямата в Чехия, но не бих казал, че в там сме много известни. Между джазовата общност да, но за хората, които не се интересуват много от музика, вероятно не.

jazz

В Ню Йорк сте записали албума „In New York on time”(“На време в Ню Йорк”). Имали сте късмет в него да се включат едни от най-добрите световни музиканти като басистът Джодж Мраз. С какво ги очаровахте, за да свирят в новия Ви проект?

Да запиша нещо с такива добри музиканти като Джордж Мраз беше моя мечта. За нас той е легенда. Чех е, но живее в САЩ вероятно повече от 30 години. В албума свирят още Джеф Балард на барабани и Сам Яхел на пиано. Те сега също са доста известни и далеч по-добри музиканти от мен. Мое естествено беше желанието за създаването на албума. Изпратих им някои свои записи и явно са ги преценили като доста добри.

Помислили са си, че свирейки с мен няма да станат за срам (смее се). Дали съм ги очаровал – това не знам (отново се смее живо). Вероятно не. Може би просто не съм свирил чак толкова лошо, че да ми откажат.

jazzy

Много сте скромен, Либор.

За мен беше чест, че имах възможност да запиша този албум с тях.

jazzy

Репертоарът на групата се състои от два източника. Единият е Вашите авторски композиции, а другият бродуейският мюзикъл „Моята прекрасна лейди” в нов аранжимент. Защо избрахте именно тези мелодии от 60-те?

Много от стандартните джазови изпълнения, са често по-стари песни. Произхождат от стари мюзикъли. Една от тези стандартни по-бавни композиции, която се казва „I’ve grown accustomed to her face” винаги ми е харесвала. Но не знаех, че е част от „Моята прекрасна лейди”.

После гледайки едноименния мюзикъл, разбрах, че е оттам. Казах си, че от тази музика ще излезе нещо и си купих саундтрака на филма. Всяка една песен страшно много ми харесваше. И тези, които не са толкова популярни, също са много хубави. Причината да включа част от песните в албума си е точно тази. Стори ми се интересно как ще звучат в модерен джазов аранжимент.

jazz

Либор е като по-голямата част от музикантите – импулсивен, естествен и емоционален. Щом му казвам коя песен от „Моята прекрасна лейди” е най-популярна според мен, той веднага запява именно нея – „I could have danced all night” и целият се озарява от положителна енергия. След това започва да пее „Get me to the Church on Time”. Това ми напомня да го питам за неговата сватба и любимата му, която е певица.

Как се срещнахте със съпругата си? Музиката ли се оказа Вашата сватовница?

Всъщност да. Не се срещнахме по много романтичен начин. Бяхме в един клас в консерваторията. После се влюбихме и оженихме. Започнахме да свирим заедно. Нейният албум се казва „Зеуритиа”.Това е музикален й псевдоним. За съжаление историята ни не е нещо романтично (Да, сигурно – в същото време се усмихва загадъчно, а погледът му рее захласнато).

В Чехия джазът има едно предимство – Чешкото джаз общество. Как то помага на младите джаз музиканти да проправят пътя си до публиката, медиите и интереса на обществото въобще?

В Чехия публиката не е ориентирана масово към джаза и за това не е лесно. Повечето хора не се интересуват от тази музика. Има страни, където се слуша далеч повече – например в Полша, във Франция. Както и в някои източни страни – Унгария.

В Чешкото джаз общество провеждаме две основни инициативи: Лятната джазова работилница, в която каним известни джаз музиканти от чужбина. Те преподават в рамките на една седмица на чешки студенти, както и свирят заедно с тях. Другото, което организираме е състезание за млади групи. Имаме и интернет страница, където може да намерите различна информация за джаз музиката. Все още допълването й е в процес на работа. Голямото предимство на Прага е, че се посещава от много туристи. Благодарение на това 5 – 6 клуба имат своята публика, за да продължи в тях да се свири всяка вечер само джаз.

Това е една от основните сили, които помага в Чехия да се прокара нашата музика. Клубовете, за които говоря се посещават предимно от туристи, но така или иначе помагат на джаз музикантите и така постепенно създаваме и нови неща.

jazzy

Какво ще свирите тази вечер в „Лилавия салон”?

Част от албума „In New York on Time” и някои парчета от предните албуми.

Искате ли нещо да кажете на българските любители на музиката?

Да, искам. Мисля, че ситуацията ще е подобна като у нас в Чехия. Много хора твърдят, че не слушат и не харесват джаз. В Чехия като спрете един човек на улицата и го попитате дали слуша джаз, той ще ви каже: „Не разбирам тази музика, прекалено сложна е за мен”.

А в действителност хората просто не я познават. Тя би им харесала, ако попаднат на добър джаз. Може би някога са слушали едно изпълнение, но точно това не е бил добър джаз и тогава са го намразили.

Ще е добре да послушат изпълнения на музиканти като Майлс Дейвис, Оскар Петерсън, Уес Монтгомъри, Чет Бейкър, Луи Армстронг. Определено ще намерят много интересни неща в тях. Нека хората дадат шанс на джаз музиката и тя ще ги обогати културно!

Либор Шмолдас

Либор Шмолдас е роден през 1982 г. в Оломоуц, Чехия, но още от детството си живее в Прага. На 12 години започва да свири на китара. Впечатлен от музиката на Чарли Паркър, започва живо да се интересува от джаз. Пражките клубове са първата сцена, на която Либор се изявява заедно с блус групата на американския певец Фил Спийт.

Това се случва още, когато младият китарист учи в Европейското музикално училище в Прага. Взема участие и в неделните джем сешъни в култовия клуб „U Malého Glena”(„При Малкия Глен”). През 2001г. започва да учи в пражката Консерватория „Ярослав Йежек” – специалност джаз китара при Иржи Шиндлер.

По-късно сам става преподавател по китара, ритми и ансамблово свирене. По време на конкурс във Фрайбург през 2005 г. печели стипендия за Музикалния колеж „Бъркли”(САЩ, Бостън), но не я оползотворява. Заминава в САЩ през 2009 г. Учи джаз китара в Ню Йорк при известни джаз китаристи като Майк Морено, Бен Мондър, Питър Бърнстейн и др. Още по време на обучението си в Консерваторията, Либор Шмолдас е неразделна част от пражката джазова сцена. През 2005 г. става част от формацията на Ондржей Пивец( орган) „Органик кварте”.

В групата участват още Томаш Хобзек (ударни) и Якуб Долежал (саксофон). Правилната комбинация от таланти бързо им донася успех. Още първият им албум Don’t Get Ideas (2006) им носи много добри рецензии на чешки и международни медии, както и най-високото музикално отличие в Чехия – наградата на Академията за популярна музика „Ангел” в категорията „Най-добър джаз албум за годината”.

След това музикантите започват да се изявяват на европейските джаз сцени и печелят още награди. „Органик квартет” се превръща в една от най-признатите джаз формации в Чехия, а фронтменът Ондржей Пивец сега живее в Ню Йорк. Либор Шмолдас взема участие в албума на Пивец Never Enough(2006).

Пивец връща жеста и се включва с орган в дебютния албум на Либор Шмолдас On the playground (2007), а на ударните се изявява Лукас Зита. Най-новият албум на китариста е озаглавен In New York оn Time (2010).

Проектът е съставен от два източника – единият са авторски композиции на Либор, а другият е аранжираната музика на „Моята прекрасна лейси” (My fair lady), бродуейският мюзикъл на Фредерик Лоу от 60-те години. В албума вземат участие световно известни имена в джаз музиката като басиста Джордж Мраз, барабаниста Джеф Балард и пианиста Сам Яхел.

Вокалите са на Вендула Шмолдасова, съпругата на Либор. Нейният артистичен псевдоним дава името на първия й албум „Зеуритиа”(2008), в който либор е автор на повечето аранжименти. Китаристът взема дейно участие в инициативите на Чешкото джаз общество. Към днешна дата той се изявява с новата си формация „Либор Шмолдас Квартет”. Останалите музиканти в групата, споделящи страстта на фронтмена към джаз музиката са контрабасистът Йозеф Фечо, барабанистът Томаш Хобзек, а зад пианото се редуват Станислав Маха и Петър Бенеш. Либор Шмолдас е определян като един от най-активните и най-добрите джаз китаристи в Чехия.

Снимки: Стoян Николов

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай