Атанас Цанков
Снимка: Юлия Йорданова
На никого не съм длъжник,
от никого не чакам подаяние.
Единствен мой кредитор
е слънцето,
безкористно и щедро.
Единствен мой длъжник
е вятъра,
отнесъл миналата зима
старата ми шапка.
По пътищата на света,
по слънчевите магистрали
пътувам сам на автостоп.
Попътни ветрове
огъват мачтата на дързостта ми
и корабни сирени
реват
в тропическата нощ на мойто
нетърпение.
На никого не съм длъжник
и никой нищо не дължи ми!
Преброждам тоя пъстър свят,
за да откривам непрестанно
една и съща, вечна Атлантида,
зелените миражи на пустинята
и метеорите, угаснали в морето…
Когато стигна сетния аутобан,
последната четирилистна детелина,
тогава чак ще се завърна –
еднопосочно и завинаги.
Текстът е публикуван в стихосбирката на автора “Насаме с годините”, София, 2002 г., с. 40-41.


















2 Kоментара за сега ↓
nezvan // 16 мар, 2010 //
Очарователен поет…
Mar Vel // 16 мар, 2010 //
Прекрасно стихотворение!
Коментирай