Public Republic

Андрей Чорбанов

Старши научен сътрудник II степен,
Доктор по биология,
специалист по генно и клетъчно инженерство
Институт по Микробиология
Българска Академия на Науките

Снимка: Андрей Чорбанов

Технологичните новости на новото време се приемат с въодушвление в големия брой случаи. Новаторството в строителството, приборостроенето, космическите изследвания, телекомуникацията, електрониката и дори в козметиката се радват на широка обществена подкрепа в името на прогреса и просперитета на човечеството. Не така стои обаче въпроса с революционните открития в областта на генетиката, медицината и приложната биология.

Това е сферата, в която консервативното като цяло общество е най-чувствително и цялото внимание е концентрирано върху стъпките на тези, които работят в нея. От години тези новости имат яростни противници и също толкова яростни последователи. В последните години особено актуална е темата за генетично-модифицираните организми (ГМО) – обект на дискусии от битово, та до най-високо политическо ниво.

Като поглед назад във времето ще открием, че исторически и религиозно погледнато съвременното генно инженерство се бори с дълбоко вкоренени догми и правила, живеещи до наши дни. Минавайки през митичните грифони, кентаври и химери – все плод на античното генетично инженерство, от древния свят са останали по-скоро странни, отколкото положителни образи за смесване на видовете.

Векове по-късно християнският свят налага своята догма за единство, неприкосновеност и непроменяемост на видовете, създадени в един ден от Създателя. Апогей на християнския консерватизъм е папският декрет, издаден от Йоан-Павел II, който низвергна генетичното инженерство и обяви за безбожници всички, които го практикуват.

Невероятна помощ за консервативната част на обществото представляват измислената история за Франкенщайн, истинската такава за д-р Менгеле и десетките холивудски продукции, в които генното инженерство обикновено се използва за клониране на лоши хора с меркантилни цели.

Няма как всичко гореизброено да не даде отражение на широката и ожесточена дискусия, която се води в обществото. И от двете страни най-крайни са хора, които не са специалисти в тези области, но противопоставят граждански, политически и икономически доводи в борбата ЗА или ПРОТИВ ГМО. Нека опитаме обаче да погледнем трезво и без емоции.

Какво по своята същност е ГМО? Всеки организъм, на който е направено вмешателство в естествено-кодираната генетична информация би могъл да бъде ГМО – от най-малкия бактерий до върхът на еволюционното развитие – човекът. Но дали във всеки частен случай става въпрос за едно и също нещо? Разбира се, че не.

Процесите, поставени под този общ знаменател са изключително различни и крайни, което прави почти невъзможно обобщаването им в една категория. Има както крайно положителни примери, така и крайно отрицателни. Хубаво би било да се знае и за двата типа, но често ограничаващи са изключително специфичната материя, която е неразбираема за неспециалист.

Промени в генетичната информация (ДНК) на всеки жив организъм стават постоянно. Това са естествени процеси, които за даден период водят до значителна промяна в първоначалната ДНК. Тези процеси са описани още от Чарлз Дарвин в „Произход на видовете”, но не това е обект на дебата.

Последните десетилетия дадоха на учените апаратура и средства, с които могат да индуцират по изкуствен начин промяна на първичната ДНК чрез вкарване на генетични сегменти, кодиращи цели гени или регулаторни механизми на генетичната експресия.

Като резултат се получават организми с нови, полезни свойства, които значително изпреварват дивите си събратя по своите качества. Дали това променя дивата природа или е опасно за здравето на човека – ето тук е дебатът.

Обществото е много либерално и пасивно към факта, че стотици видове бозайници и растения са изчезнали от лицето на Земята безвъзвратно, без да е поискана сметка на някого за това, но реагира болезнено остро на възможността за създаване на нови биологични видове. А създадени ли са такива? Все още не, или поне никъде няма явни доказателства за това. Но има такива с внушителни промени. Ще дам примери и за едните, и за другите.

Всички ние всеки ден ползваме продукти, представляващи ГМО или техни производни, без дори да си даваме сметка за това. Те далеч не са това чудовищно вмешателство в живата природа, която често излиза през очите ни. Като се започне от маята за хляб и бира, които са чисто ГМО, премине се през храните и се стигне до лекарствата – навсякъде можете да откриете повода за страховете си, с които живеете в мирно съжителство от години. Ето и няколко примера.

Човешкият хормон ИНСУЛИН е жизнено необходим за всеки индивид, независимо от неговата раса, пол и религия. Този хормон способства захарния метоболизъм и неговата липса води до тежки последици, често завършващи със смърт и известни като захарен диабет. Стотици милиони по света страдат от това заболяване и учените все още търсят причината, поради която гените, отговорни за синтеза му, не функционират.

В миналото болните от диабет са били лекувани с инсулин, получаван от прасета – много скъп и трудоемък процес, правещ крайния продукт на практика финансово недостъпен за широката маса хора. Допълнително усложнение е фактът, че свинският инсулин е различен от човешкия и трябва да бъде пост-модифициран, за да се прилага на хора. Какво остава за тези милиони, които не могат да си го позволят – сами се досещате, нали.

И тогава идва генно-инженерното решение. Учен-генетик открива къде в човешката клетка е локализиран гена, кодиращ инсулин. Този ген бива клониран и трансформиран в класическия бактерий, използван за такива случаи – Е. Коли. В последствие бактерият се намножава в огромни биореактори и отделя чист човешки инсулин, който много лесно бива пречистен и изолиран. Този продукт, който по нищо не се различава от „естествения” такъв, струва хиляди пъти по-малко от получавания от прасета, което го прави достъпен за целия свят.

Нещо повече – в повечето развити страни по света се доставя безплатно на болните. А на самия ГМО – продуцент на инсулин може да бъда издигнат паметник от благодарните пациенти. Този генетично-модифициран бактерий с нищо не застрашава природата, здравето на човека и животните и дори да бъде пуснат „на свобода”, нищо лошо няма да се случи.

Успешният експеримент с инсулина дава зелена светлина на множество други – вече десетки медикаменти, като интерферони, цитокини, ваксинални препарати и множество други, от години се получават от такива ГМО. Обществото мълчи за тях и се прави, че нищо не знае, но всички те са продукт на човешкия гений и нечовешкия труд на генните инженери, направили тези медикаменти достояние на човечеството.

Всеки от нас е виждал на кутийката на някое лекарство или ваксина надписа „рекомбинантен”, но удобно не си задава неудобни въпроси. Дори и най-отявлените противници на ГМО ползват тези продукти. Някак си тези организми остават извън светлината на споровете и дискусиите. За сметка на това модифицираните растения са обект на много по-голямо внимание, може би поради доста по-разбираемата материя, за която се спори.

За разлика от животните, растенията имат някои качества, които ги правят доста по-атрактивен обект за манипулации. Всяка растителна клетка носи генетичната информация на цялото растение независимо от степента на диференциация на растителната тъкан, докато при животните само стволовите клетки имат тези способности.

От векове народите по света правят „манипулации” на растителните видове, без да си дават сметка какво всъщност се случва. Само като пример ще дам „ашладисването” на едно младо дърво с такова, произлязло от добро родословие и качества. Или пък комбинация от малко растение на диня, комбинирано с тиква или кратуна. Тези емпирични промени не се считат за каквато и да е намеса в живата природа, а по-скоро се приемат като селскостопански техники за подобряване на добивите.

Също от десетилетия започват „малките” намеси в генома на културни растения с цел изстискване на максимума полезни качества, които често са неуловими за контролните лаборатории. Като добър пример ще дам „изключването” на гените, отговорни за синтеза на другите мастни киселини в състава на слънчогледа, и оставянето в „работен режим” само синтезата на олеинова киселина, която е основният продукт при чистия зехтин.

Като резултат от слънчогледа се получава продукт, който по качества силно се доближава до зехтина, но за сметка на това е в пъти по-евтин. Този продукт нито е опасен или канцерогенен, нито вреди по някакъв начин на околната среда.

Друг такъв пример е вкарването на гени, даващи на културните растения по-големи възвожностти за оцеляване и продуктивност в условия на засушаване и засоляване на околната среда. Класическа демонстрация е преносът на ДНК от сухоустойчивия памук, това придава на реципиентите възможност за по-развита коренова система и респективно по-голяма възможност за използване на намалелите ресурси от влага.

Това също не прави новите модифицирани домати хапещи или говорещи. Тези неща се правят от доста години и учените и обществото са доста толерантни към тях. По същество те също са ГМО – иска ли ни се или не.

Къде обаче се крие раздорът, породил толкова спорове, дискусии и ожесточени демонстрации? Става въпрос за последните поколения модифицирани растения, при които вече са вкарани и доста други генетични сегменти, кодиращи редица резистентности към хербециди.

По същество идеята на създателите е растението да генерира устойчивост към даден хербецид, докато при използването му околно растящите растения (които наричаме плевели) ще бъдат повлияни и унищожени. Опитите в затворени системи са много успешни и фирмите-производителки бързо излизат „на открито”, като за целта се използват държави с либерален режим по отношение използването на ГМО.

Като резултат територии по света, представляващи по-голямата част от обработваемата площ на света приемат тези организми и от години произвеждат модифицирани храни. Тук идва и най-голямото противоречие между враждуващите групи специалисти. От една страна са учени, работещи за зелени и Еко-организации, които прокламират явната вреда от тези храни и искат пълната им забрана.

Техните опоненти от фирмите-производителки на тези храни изваждат тонове доводи за абсолютната безвредност на продуктите, произведени от ГМО. Все още никой не обръща внимание на независимите учени, които се опитват обективно да работят и да информират обществото, без да влагат емоции от площадните интереси или корпоративните такива.

Истина е, обаче, че нито едните, нито другите крайни противници или последователи могат да извадят действително потвърдени научни факти в своя защита. Нито еколозите могат да докажат някаква пряка опасност, произтичаща от ГМО, нито пък фирмите могат да гарантират липсата на такава от евентуални странични ефекти, които обикновено се проявяват в бъдещето.

Тази липса на обективна информация налива масло в огъня на противоборството и всяка научна новина в едната или другата посока се прочита и от едните и от другите, както дявола чете евангелието. Страхът от разпространение на генетично-модифицираните растения извън контролираните райони чрез кръстосано опрашване с немодифицирани такива е малко пресилен, защото това би могло да се случи доста отдавна в местата, в които се отглеждат.

Данни за нещо такова няма, а потенциалното „ами ако” никога не е било научен довод. Както и не е довод, че новите компоненти в трансформираните растения няма как да бъдат вредни, без да са направени изследвания, обобщаващи резултатите от дългогодишни наблюдения, защото такива просто е нямало достатъчно време да бъдат направени.

Къде сме ние – като българи и европейци. Европейските правителства, съветвани от своите компетенти експерти, са взели превантивно мъдро решение за потушаване на страстите – отложили са за в бъдеще разрешение за производство на такива храни и са свели до ограничителен минимум използването на храни, внесени отвън. Тази рестриктивна политика затваря устите на еколозите и запазва миролюбивия тон на дебата по темата.

От другата страна на Атлантика вдигат скептично рамене, неразбирайки (за кой ли път) европейците и техните мотиви. Там от години използват ГМО без доказана вреда върху населението си. За сметка на това американците ограничават редица лекарствени средства с потенциална опасност, които в Европа се ползват свободно. Въпрос на гледна точка, но и тема на друг разговор.

Ние, като членове на Европейския съюз, би трябвало да съблюдаваме европейските рамки съобразно националните условия. Най-притеснителен в националната дискусия е съставът на спорещите опоненти. В състава и на едните, и на другите, има разнородни групи специалисти, но липсват специалистите по молекулярна генетика. Като че ли и едните, и другите, не се интересуват от чисто научната страна на проблема, а стрелят позиционно, изтъквайки политически, икономически и екологични доводи.

Всички те са от значение в днешния свят, но без научна обосновка те са просто площадни лозунги и песни. Трябва добре да бъдат преценени както ползите, така и вредите от всяка новост за страната. В противен случай ще копираме европейските рестриктивни закони на хартия, а ще ядем колбаси със соев шрот от ГМО и чипс и пуканки, получени от модифицирани американски картофи и царевица.

Аз самият, като генетичен инженер и баща на три деца, бих искал да се храня със зеленчуците от градината на баба ми, но не можем просто да си затворим вратите, когато навън светът се променя. Нека и ние активно да участваме в промяната му и да го направим добър за всички.