Текст и фотографии: Даниела Ванева
Царят
Имало в едно царство един цар – с ръбеста глава, намръщено лице и кисел нрав…
Войската
…вторачен в мрачните си настроения, царят забранил един по един всичките цветове – забранил жълтото, защото напомняло за слънце, забранил синьото, защото напомняло за простор, забранил червеното, защото напомняло за обич…всичко станало черно-бяло. Черно-бели къщи, черно-бели хора, черно-бели мисли. И войската, разбира се, станала черно-бяла.
Шутът
…Даже царският шут станал черно-бял…
Камерите
…Само царят понякога си позволявал да използва цветове за разни заплашителни надписи – за да се набиват на очи и да бъдат още по-стряскащи. На простосмъртните това било строго забранено. Камери ги следяли отвсякъде…
Надписът
…Но една сутрин градът осъмнал нашарен с надписи “Обичам те”. И то не какви да е, а червени надписи. Царят, бесен, скърцал със зъби. Черно-бялата войска тръгнала от къща на къща да търси злосторника, а черно-белите граждани подозрително се взирали един в друг. Страх сковал царството…
Момчето
…Хванали злосторника. Бил още почти момче. На централния площад, пред царския дворец, го привързали към един стълб, изболи очите му, наболи езика му с пирони и го оставили с дни така. За назидание. Всички се извървели през площада да го видят. Царят следял от балкона си черно-бялата върволица, веейки си отегчено с голямо червено ветрило.
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай