Public Republic

Интервю на Десислава Георгиева с фотографа Симон Нибел
Превод от немски език: Елисавета Балтова

„Рационалност и емоция: Да раста между тези две крайности, това определя и днес моите усещания и действия.”- казва Симон Нибел за себе си. Младият възпитаник на фууд фотографа Йорн Зундербринк е роден през 1979 г. в Есен, Нордрайн-Вестфален.

Днес изглежда, че фотографията е голямата любов на живота му. И как другояче би могло да е – човекът със своята емоционална крехкост, бездънност е основен за неговата работа. Своите моделни картотеки Симон Нибел показва онлайн на fotocommunity.de, myspace.de, facebook.de.

Можеш ли да назовеш три причини, поради които човек трябва да е фотограф?

Не, но мога да назова причините защо искам да фотографирам! Фотографията всъщност свързва всичко, което е важно за мен. Фазата, в която се състои идеята, главно съпровождана от музика. Понякога в писането под формата на стихове или също така просто в концепцията на идеите. Организирането на проект. Хората се срещат, запознават. И накрая реализацията на идеята. Кръгът се затваря!

Как се стигна да гледаш на фотографията като на изкуство? Какво те очарова в нея?

Какво е изкуство! Мен ме очарова просто един резултат. Когато зад него стои личното, било то много субективно или специфичен начин на виждане на нещата, и има хора, които се чувстват привлечени от това, тогава това е напълно достатъчно.

Концентрираш се най-вече над собствените си идеи, не имитираш други. Какво те вдъхновява?

Моят живот.

Тъй като не се влияеш от чуждите работи, кои картини те впечатляват най-много?

Впечатляват ме картини, които изразяват емоции. В какъв стил, или от кого – всъщност е без значение.

Преживял си доста моменти на потиснатост в твоя живот. Важни ли са били тези фази за твоето развитие в изкуството? Помага ли ти фотографията да се справиш с тези емоции? Понякога те тема ли са на твоите творби?

Подобни фази оформят личността на всеки човек. При мен не е по-различно, и да, те имат влияние над моите работи.

В твоите картини наблягаш на човешки емоции, чрез които се концентрираш върху „нехубавото” и „негативното”. Защо тези основни проблеми?

Защото тези емоции са най-истински! Защото принадлежат към един цялостен свят! Защото носят своята собствена форма на красота; човек просто трябва да я открие и освободи!

Какви способности трябва да притежава човек за работата като фотограф?

Хм, способността да страда, издръжливост, и отнякъде взета вяра в собствената значимост… говоря точно като обучаващ се…

Как реагира обкръжението ти, обществеността на твоите фотографии?

Моето обкръжение? Ами с лекота… изглежда, че най-сетне съм пристигнал някъде……;) Общността? Времето ще покаже.

Кой е по-приятен за снимане – мъжете или жените?

Не мога да отговоря така без детайли.

Има ли често противоречия с моделите, когато стане дума за реализирането на определена идея?

Всъщност не! Когато стане дума за снимка, рамките са вече поставени.

Какво правиш, когато попаднеш в „креативна дупка”?

Отчайвам се, пия вино и се надявам…..;)

Вече си направил безброй снимки. Обичаш ли да снимат самия теб?

Пълно удоволствие да гледам как другите се отчайват при тази немислима работа…;)

Кое е твоето най-силно изживяване като фотограф?

Да видя как сестра ми плаче по време на снимки.

Къде виждаш твоите най-големи трудности като фотограф, над които трябва още да работиш?

Освен да научавам все повече и повече би било хубаво да не разбирам критиката на моята работа като критика на моята личност. Но това важи за всички ситуации в живота ми.

В твоя досегашен живот няма работа, която да не си пробвал. Означава ли за тебе фотографията вид постоянство ?

За момента, да!

Последната ти фотосерия показва темата „Гейша”. Какво те впечтали и на какво точно искаш да наблегнеш в нея?

Прави ми впечатление концепцията на живот на една традиционна гейша. Това „вкореняване” в абсолютно строги смислови устои. Грация и слугуване като концепция на живот без много, дори ако въобще- място за индивидуалност. Олицетворение на красотата и „надгримиране” на целия диапазон от „негативни” емоции…

Считам тази картина за приложима в западната култура. Чрез предаването на тази „красота” на европейско лице, което не се усмихва или смирено сияе, успях да погледна отвъд тази мнима красота.

Кои мотиви плануваш за следващите си проекти?

В момента работя по темата „човек/ природа”.

Издай ни, моля те – кои хора би искал да снимаш и в каква обстановка?

Зий Занг по време на работа…;)

Имаш ли често чувството, че искаш един ден да продължи по-дълго от 24 часа?

Не, благодарен съм за всеки час, който изпращам.