Public Republic

Интервю на Адриана Димитрова с Рафаел Хачатрян

снимка: Боян Дечев

“Hairpray”. „Лак за коса”, моля, не го бъркайте с „Брилянтин”, въпреки че Джон Траволта участва и в двата мюзикъла, като в продукцията от 2007-а вече не е разбивач на сърца, а трогателна майка, откриваща 60-те, по които си заслужава да въздишаме и днес.

Времето на суинга и Рок енд Рола, променящи начина на живот и идеалите на цели поколения, времето на истински добрите филми, на бунтарския дух, хипитата и битниците, но и на шарените мъжки костюми, стилните големи цветни рокли и разбира се – огромните топирани коси, изискващи тонове, тонове лак. Или както гласи един от таглайновете на “Hairspray” – „The world was in a mess… but their hair was perfect!!”

След два успешни спектакъла („Чикаго” и „Уестсайдска история”) студентите от Американския университет в Благоевград се заемат със сериозната задача да представят на публиката в няколко от по-големите български градове именно „Лак за коса”.

Отделяйки от свободното си време часове за репетиции, както вече казах – студентите, а не професионалните актьори, режисьори и хореографи, успяват да подготвят шоуто в рамките на седем месеца, все едно наистина ще играят на Broadway.

Е, представлението вече е почти тук. Стартовата дата на турнето е 31. март в Благоевград, а финалът ще бъде в Пловдив на 9. април. Разбира се, всичко звучи прекрасно, но какви отговорности и рискове поемат младежите покрай организацията на проекта и защо си заслужава да отидете да ги гледате, ще разясни 21-годишният студент, специалност „Бизнес” и същевременно продуцент на “Hairspray” Рафаел Хачатрян.

снимка: Боян Дечев

Зад кулисите винаги е най-интересно, но като зрител, човек рядко осъзнава какво всъщност представлява организацията на дадено събитие. Първо, какъв е пътят за получаване на права да се направи едно такова шоу, и то не като продукция на театър, а в рамките на студентска общност?

Получаването на авторските права може да отнеме от седмици до месеци. Има 2 големи американски компании, които държат правата на по голямата част от мюзикълите. Поради факта, че вече трета година работим коректно с нашите партньори, фирмата ни даде правата за Hairspray, дори преди те да са достъпни за американските потребители.

Hairspray не е сред най-популярните мюзикъли, но все пак се спряхте на него?

Не мога да се съглася с това твърдение. Да, в България може би не е сред най-популярните, но мюзикълите като цяло не са популярни. Без да обиждам хората, но масовата публика е чувала само за мюзикъли като “Котки”, “Ах този джаз”, “Брилиянтин” и още 3-4.

Да, това са прекрасни заглавия, но е време за нещо ново. Hairspray е повече от успешен мюзикъл в оригинала си, спечелил над 37 награди, включително и за най-добър мюзикъл. Има прекрасна музика, написана от Марк Шаймън, която е смесица между 60-те, поп и Ар енд Би. Мисля че до 1 месец Hairspray ще е много по-известен на българската публика.

снимка: Боян Дечев

А имате ли достатъчна подкрепа от страна на спонсори и в какво се изразява тя?

Любимата ми тема – парите. Както винаги, те никога не стигат. Много от фирмите или са наистина засегнати или наплашени или просто се оправдават с финансовата криза.

Този проект е най-мащабната студентска продукция за която съм чувал и сами можете да си представите бюджета, който е необходим. За щастие има хора, които повярваха в нас и ни подкрепят по един или друг начин – някои с финанси, други с осигуряването на необходимите марели или пък големи отстъпки при използването на техните услуги.

Една от целите на проекта е студентите да придобият и развият нови умения, но все пак провеждате прослушвания и много стриктно избирате кандидатите. От какво значение е опитът на отделните студенти?
Нашият университет е много малък – около 1000 души и да се изгради екип от 60 души не е много лесно.

Кастингите са задължителни, защото най-малкото помагат на организаторите да разберат с какво разполагаме и колко трябва да се работи. Отсейват се половината кандидати и се започва интензивна работа. Честно казано за 3-та година се убеждавам, че опитът не е от толкова голямо значение.

Да, разбира се, той е винаги добре дошъл, но често се получава така, че хора без опит надминават тези с опит. Формулата е талант+работа. Талантът е природна даденот, така че остава само работа, работа и пак работа.

снимка: Боян Дечев

Тази година излизате извън рамките на Благоевград. В София ще ви приеме сцената на Музикалния театър, една доста сериозна сцена. Как се случва това?

И трите зали в които гостуваме са доста сериозни сцени. Относно София – Музикалния театър e една много дълга история. Аз още в началото се бях насочил към 3 зали, една от които беше Музикалният театър. След 1 седмица осъзнах, че това е най-доброто място за поставянето на нашия мюзикъл.

Наложи ми се да чакам около 2 месеца, докато бъде назначен директор на театъра, а през това време почти всеки ден звънях на главната счетоводителка, за да получа информация какво се случва. След всички премеждия, се радвам че Музикалният театър ще е домакин на нашето представление и съм сигурен, че и ние ще представим Музикалния театър на едно високо ниво.

снимка: Боян Дечев

Имате ли някакви притеснения за турнето, представленията са 7?

Притеснения винаги. Представленията са 7, и са събрани в 10 дена в 4 града – Благоевград – 31 Март, 1 и 2 Април, Варна – 5 Април, София – 7ми, Пловдив – 8,9 Април. Това е свързано с много пътуване, различни сцени и различна публика. При такъв интензивен график е неизбежно да няма притеснения и да е доизпипано всичко до последният елемент.

Възможно ли е да започнете да превеждате мюзикъли и въобще да развиете традицията на още по-сериозно ниво?

Аз лично не съм фен на тази идея. Мюзикълите са изкуство, в които основното действие е поднесено чрез песни и танци. Дори и 1 дума човек да не разбира на английски, 80% от мюзикъла ще разбере. Моите родители са пример за това. Но все пак ако трябва да се мисли по въпроса, то има много проблеми свързани с осъществяването на тази идея.

Първо, авторските права, които ние закупуваме не ни позволяват да направим това нещо – трябва да се съгласува преводът с фирмата. Второ, трябва да се ангажират композитори, преводачи и текстописци, които да направят предова на целия мюзикъл. Това освен много време и труд, струва и много пари. И трето, но не и по важност, ние сме англоезичен университет и имаме участници от 12 държави.

Мисля, че от тук идва красотата на нашия проект – когато успеем да се сближим с толкова хора от толкова много националности, и заедно да създадем нещо толкова красиво.

снимка: Боян Дечев

Билетите вече са достъпни чрез online-резервации и в касите на съответните театри. По-подробна и интересна информация за представленията, участниците и самия процес на работа можете да получите на този сайт. А “who’s who behind the do”, това ще разберем много скоро…