Public Republic

Димитър Патарински

Ако вземеш прегладняло куче от улицата и направиш живота му охолен, то няма да те ухапе. Това е принципната разлика между кучето и човека.

Марк Твен

Бездомните кучета, скитащи по улиците на големите градове, и тяхната популация е световен проблем, който възбужда антихуманно отношение в хората. В България проблемът е наболял и се развива вече 20 години – решаването му не е невъзможно. Организациите за защита на животните, които са приели проблема лично, имат разработени програми и прилагат ефективни методи, сред които е и кастрацията на кучета.

В тяхната програма е заложена информационно-разяснителна кампания, как да помогнем на кучетата да намерят дом, да не се потъпкват техните права, които те имат по Закона за защита на животните, защото евтаназията на кучетата не решава проблема, тя е геноцид срещу четириногите, а тяхното умъртвяване не дава резултат.

Организациите за защита на животните практикуват вече началните етапи от програмата си. Първият е залавянето на бездомните кучета (обикновено се действа по сигнал), кастриране, ваксиниране, обезпаразитяване и връщане по местата, откъдето са взети. Среда, която те са обитавали и маркирали за своя.

Методът, разработен от експертите в организацията, е популярен като ТNR (trap-neuter-return, буквално хвани – кастрирай – върни). Кучета, обработени по този метод, се познават – те са маркирани и имат отрязано ъгълче на ухото, защото нашийникът често се къса при схватка с друго животно или съприкосновение с предмет.

Кастрираното куче (премахнати репродуктивни органи) няма да позволи на други себеподобни да се настанят в неговата маркирана територия, като по този начин районът се овладява и се ограничава безконтролното размножаване.

Домашните любимци също трябва да се регистрират в общините. Във време на финансова криза доста от тях намират храна и подслон на улицата и се възприемат като бездомни, защото техните стопани са отказали да се грижат за тях и автоматично делегират права на организациите.

Половото сношение между породистите кучета става по-трудно. Не са малко случаите, когато не може да се намери подходящ партньор, често стопанинът на мъжкото куче го пуска да задоволи нагона с някоя ‘квартална кучка’ като допринася за прираста на бездомни кучета.

Женските кучета се разгонват 2 пъти годишно за период около 2 седмици (10–15 дни). През този период те са неспокойни, а когато е на улицата, около всяка женска започват да се тълпят ‘ухажори’ заради миризмата, която животното излъчва по време на разгонването – тя може да бъде надушена от километри от рецепторите на мъжкаря.

Мъжките кучета използват всяка ситуация, за да се впуснат в преследване и ‘ухажване’ на разгонената женска. Те правят организиран любовен ескорт около нея и я следват навсякъде. Когото пресичат възлови кръстовища, кучетата се нахвърлят с мощен лай върху преминаващите автомобили, така те стават причина за катастрофи, а често намират и смъртта си.

Стопаните на женски кучета са облъчени от остарели предразсъдъци – че женското трябва да роди поне веднъж (защото може да заболее) и тогава постфактум да бъде подложено на операция за премахване на репродуктивните органи.

Нарушената хормонална активност на животните довежда до физически изменения: възпаление на матка, кисти и тумори на яйчниците, ракови образувания в млечната жлеза. Чрез кастрацията се премахва огнището на болестта и се решава проблемът с рисковете за здравето на женската, които могат да възникнат по време на бременността и раждането.

Прибирането на кучетата в приюти е вторият етап от програмата на организациите за защита на животните. Така постепенно и сигурно бездомното куче ще стане рядък екземпляр по улиците, но ще живее в среда, близка до естествената.

Проблемът с бездомните кучета датира още от времето на тоталитарната държава, когато са създавани специални изолатори, които функционират на принципа, че ако в тридневен срок кучето не бъде потърсено, се умъртвява. Но с настъпването на демокрацията се увеличава пикът на бездомните кучета и те в последните 20 години преживяват своята ‘сексуална революция’.

Отнемането на кучешки живот в изолаторите е неефективен и противоестествен: на мястото на едно умъртвено куче се появяват нови три – женската ражда най-малко по три кученца дори когато става майка за първи път.

В новите реалности изолаторите са общинска собственост и се отдават за ползване под наем на организации за защита на животните. Те са ги превърнали в кастрационни центрове и приюти, а чрез сайтове в интернет се опитват да намерят сътрудници на добра воля, които да помагат с медикаменти, храна, пари, осиновяване чрез отговорен родител/настойник.

Хирургичните операции в кастрационните центрове се извършват от ветеринари специалисти, цялата интервенция около премахването на репродуктивните органи трае около половин час, провежда се под пълна упойка и е напълно безболезнена. Кучетата се възстановяват бързо и не преживяват никакъв шок.

Животните не страдат емоционално от загуба на половите си органи както хората. Кастрацията е пожелателна и за стопаните на домашни кучета, тя няма негативни последици за животното. Статистически е доказано, че кастрираните животни живеят средно с около три години повече. Специално кучетата стават по-спокойни и се привързват по-силно към стопанина си.

Кастрирането е противоестествено, но чрез тази оперативна мярка с намесата на човешкия фактор може да се регулира популацията, да се ограничи броят на скитащите кучета, които са и потенциални носители на зарази (ехинококоза – кучешка тения), защото не се наблюдават от ветеринарните служби, а понякога са склонни и да проявят инстинктите си срещу хората.

Мисията на организациите е добронамерена и възможна, те разчитат на доброволно съдействие от хората и общинските власти, за да овладеят кучешката пандемия и да я сведат до нормални граници.

Приказка за кучета

Абра – достолепната пазителка на стадото

Каракачанската овчарка Абра е най-възрастният обитател на приютите за кучета в България. След сигнал на добросъвестни граждани за намерено кучето от породата българско овчарско куче тя е прибрана и настанена в приют. Абра е на около 13 години и е с диагноза краста по кожата. Имала стопанин – овчар, който починал, а неговите синове я оставили на произвола на съдбата, след като не успели да я продадат заедно с овцете.

Абра останала да се скита самотна и тъжна по изгубения стопанин и неговото стадо. Тя е свикнала със свободата и със службата си на овчарско куче. Един ден, използвайки временното ограждение на приюта, издигнато поради ремонтни дейности, избягала. В продължение на часове тя пробивала дупка в мрежата и напуснала приюта. Търсели я в продължение на един месец – в района на старото й обитание, но от нея нямало и следа.

Когато я открили, била скитаща и сама, отдадена на собствената си мъка. Болестта й била в напреднал стадий, обхванала цялото й тяло. В момента тя е под наблюдението на ветеринарните специалисти в приюта, които я лекуват. Абра не живее с надежди да намерим дом, защото овчарите залагат на по-млади кучета, които да се грижат за стадото. Тя е прекрасно куче, по вида и уморения й поглед личи, че е преживяла доста, с което заслужава да й се осигури спокойствие в последните години от живота, преди да намери своя мирен заник.

Кира – дъщерята на Бубка

Веднага след като родила своите кученца посред зима, майката на Кира била взета в приют, за да може да ги отгледа. Кира и нейните братя и сестри са кученца на майката Бубка. След като отгледала своите кученца, тя била кастрирана и върната в среда, в която живеела.

Кира пораснала, здрава и красива, сега тя е на почти годинка, но всички служители в приюта я наричат нагалено Бебе Кира – името, което е получила още като е дошла. Част от нейните братя и сестри починали, докато били малки бебета, а другата част от кученцата са на възрастта на Кира и въпреки че са пораснали, все още ги наричат ‘бебетата’. Сега те са големички и красиви кучета, готови за пазачи на някой просторен двор. Кира е добра партньорка за игри, тя постоянно издебва в гръб човек и се хвърля за игра, закача се дружелюбно и търси приятели, с които да ги споделя.

Сивушка – грозното куче

Когато била още бебе, Сивушка попаднала в приюта за кучета. Като най- малкият представител там, вместо да блести със своя чар и бебешка красота, тя се отличавала само със сивата си козина и за това я кръстили Сивушка. На един от профилактичните прегледи се оказало, че има заболяване на кожата, което впоследствие преминало. Когато поотраснала, Сивушка се превърнала в една изискана и фина млада ‘дама’. Притежава чар и миловиден поглед. От онова грозно кученце с оредялата козина не останало и следа.

Сега тя е игрива и понякога палава, създава известни проблеми на ветеринарните лекари, които с необходимите средства предотвратили достъпа на Сивушка до раната, която тя има от кастрационната операция. След като издърпала един път конците от раната, се наложило докторът да я зашие повторно. Сивушка не спира да прави лудории и да демонстрира своята жизненост дори когато е препоръчително да спре – такава си е избрала да бъде.

Ричи беглецът

Ричи е смесена порода, единият от родителите му е със ‘синя кръв’, но другият не може да се похвали със същото потекло. Както при повечето такива връзки, Ричи е изоставен и попада в приюта. Той е кастриран, ваксиниран и обезпаразитен, затова е благодарен на специалистите в приюта. Но той категорично отказва да остане в приюта, въпреки че е срещнал само добро там. Прави два успешни опита да избяга от изолатора и след втория никога не се връща там.

Ричи и до ден днешен живее около изолатора, той има развита фобия към затворени пространства и предпочита свободата. Той притежава богат вътрешен свят и за това всички го наричат Ричи, т.е. Богат.

Бонбон

В момента Бонбон е един от най-малките обитатели на приюта и любимец на ветеринарните специалистите и сътрудниците доброволци – наричат го Бонбон, а той игриво върти опашка, въпреки че преди месец това е било невъзможно.

Бонбон е пострадал при автомобилна злополука. Той е порода кавказка овчарка и се предполага, че е избягал от някой двор, преди да се случи инцидентът с него. След като го ударил с колата, водачът веднага го закарал в най-близкия приют. На място лекарите специалисти констатирали, че има травми по гръбначния стълб и охлузвания по крайниците вследствие на удара.

Възстановяването продължило около месец, което е постижение. Бързото възстановяване се дължи и на това, че кучето няма четири месеца и костната система още укрепва. Ветеринарните хирурзи успели да обездвижат тялото със специални шини, така че костите да зараснат правилно. Така, още докато лежал в болничния кош обездвижен, Бонбон показал, че има силен характер и воля за живот.

Сега Бонбон е в добро здраве и се радва на живота в приюта, весело върти опашка и приглася с радостно джафкане. Той със сигурност ще бъде осиновен, защото породата му е аристократична, но характерът, който притежава, не е на типичния пазач, защото все още се намира в периода на своето детство – не иска да порасне…..

Джони – пазачът на търговска улица

Джони от малък живее на шумна търговска улица, роден е в необитаема къща на съседна пряка. След като братята и сестрите му се взимат от случайни минувачи Джони, който непрекъснато се криел, не успял да си намери стопанин. Но той е любимец на собствениците на магазини, защото вечер пази магазините от набезите на крадци. Те му се отплащат с храна и грижа за него.

Джони е инвалид – при инцидент загубва единия си крак, но това не му пречи да изпълнява професионалните си задължения – пазач на търговска улица. Той притежава внушителна осанка и всява респект в недоброжелателите.

Джак

Този дакел с дългото си тяло се промушва през деветте кръга на ада. След като е зарязан от собствениците си поради напредналата си възраст и евентуалната му замяна с друг любимец, дакелът попада в приюта, но се ползва с привилегии: възрастен е и постоянно се разполага около кошовете с одеялата – явно е свикнал на домашен уют.

Кръстен е Джак на известната марка отлежало уиски. Хората от приюта реагират мигновено, след като минава задължителните профилактични прегледи: те качват негова снимка на сайта. Още първия ден се обажда жена, която желае да приеме в семейство си Джак, иска да осинови дакела и дори моли неговата снимка да бъде свалена, за да не го поиска някой друг. Когато пристигнали да вземат новия член на семейството, бъдещите родители донесли храна и медикаменти за останалите обитатели на приюта. Попълнили документите с което се задължават да осигурят старините на Джак и в неговата компания да си пият уискито.

Тези житейски фрагменти от истории на кучета все по-рядко попадат във всекидневната проза. Те са претворени от медиите в зловеща приказка, които изписват страници за това, как кучетата хапят малки деца, възрастни хора, но някъде между редовете се чете, че кучето е домашно, избягало от двора на къща и нападнало човек. И бездомните понякога проявяват първичния си инстинкт, но когато има наблюдение и контрол върху тях, те се държат като достойни граждани, плащат си ‘кастрационния данък’ и живеят сред нас. Тези, които проявяват агресия, заплащат с живота си, докато домашните отървават кожата с парична глоба. Няма равнопоставеност и при кучетата!

Два питбула със стопанин нахапаха жестоко 10-годишно момченце, докато се прибирало от училище. Малкият Никола е с дълбоки рани и шевове на крака и ръката. Собственикът на злите кучета бе глобен 50 лв. от общината – този път питбулите и стопанинът ще минат с порицание и парична глоба, стресът остава за свободно преминаващите.

Човекът от древни времена използва кучето за пазач, за впрягове, за домашен любимец, но новата му страст е и за зрелищни гладиаторски боеве. Последното се преследва от блюстителите на реда, но глобата отново е парична, а кучетата умират от раните си и стреса.

Отдавна кучето не е най-добрия приятел на човека, те непрекъснато се борят за съвместен живот, изграден от права и задължения. Но човекът иска само права. А на кучето му омръзнало от задължения и се облизало под опашката.