Public Republic Art Studio

Захари Карабашлиев: “На нас ни е перманентно отказана виза към спокойствие и родина”

5 март, 2010 от · 2 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева със Захари Карабашлиев

Zahari Karabashliev

Има ли момент, в който резонансът по отношение на Ваша творба е надскочил собствените Ви очаквания? Какво е Вашето отношение към успеха?

Аз живея свободен от очаквания, така че резонансът към моите истории всъщност няма какво да надскача. Отношението ми към успеха – спокойно. Всъщност, още се питам какво е успех – да завършиш разказ, да започнеш роман, да си извадиш сам зъбчето, да се научиш да караш велосипед, да затвориш сделка за милиони? Усещането за успех е далеч по-любопитно за мен от това, в което си успял.

Самотно занимание ли е създаването на литература? Каква метафора бихте избрали за писането на книги? А за Вашия стил на творчество?

Самотно е. За метафора не съм мислил. А за моят “стил на творчество” –не мисля за това, така както не мисля какъв стил ми е походката или как точно дишам. Скептичен съм към автори, които се самоетикират.

Най-вълнуващият комплимент, който сте получили за „18 % сиво”?

Наскоро чух това от една възрастна и много интелигентна жена: “Радостна съм, че съм на 85 години, защото само така можех да се запозная с книгата Ви.”

Кога и къде се чувствате чужденец? И това е повод за…?

В момента никъде. Но е имало моменти преди години, когато съм се чувствал чужденец в България. Което не значи, че един ден няма да се почувствам отново чужденец някъде другаде.

Трагедията и красотата на мислещите човешки същества е, че ние сме и оставаме завинаги екзистенциални бежанци. На нас ни е перманентно отказана виза към спокойствие и родина. И с право.

Три думи, които описват усещането Ви за родина? А за Америка?

Необяснима. Любов. Болка. / Свобода. Несвобода. Огромна.

Споделяте ли мисълта на Труман Капоти: „Вярвам повече на ножиците, отколкото на молива?” Какво бихте посъветвали младите автори?

Аз имам две ръце – с едната пиша, с другата режа. Не бих посъветвал нищо нито млади, нито стари автори. Мисля, че няма по-жалка картина от автор, който ръси съвети.

В едно интервю казвате «Не помня ден, в който да съм спирал да уча». Какви нови измерения Ви дадоха филмовите продуцентски класове в Лос Анджелиз, кино- и театър-уоркшопите?

Препотвърдиха се някои мои убеждения. Те най-общо могат да бъдат формулирани с мотото на Nike — “Just do it.”

Каква е ролята на писането на книги и фотографията в творческия процес и в живота Ви?

Все по-застрашителна.

Мястото, на което се чувствате най-уютно?

У дома (където и да е той в дадения момент), с книга в ръка, на дивана.

Кои са любимите Ви съвременни български автори?

Ако са ми любими – те са съвременни, без значение кога са живяли – Захари Стоянов, Йордан Йовков, Радичков, Далчев, ранния Пасков, Димитър Димов, Константин Павлов, Яворов, много са…

Откривате ли интерес у американците към българската литература и драматургия?

Въпросът е прекалено общ. Кои американци? Коя българска литература? Коя българска драматургия? Американците, с които общувам се интересуват много. За останалите не знам.

Кой превежда романа Ви на английски език? Планувате ли издаване и на немски език?

Силвия, съпругата ми, и аз. За издаване на немски – би било чудесно, разбира се.

За какво мечтаете?

За време, в което да имам време просто да мечтая.

Бихте ли довършили изреченията:

Вярвам… винаги.
Бих променил… някои свои кусури, ако можех.
Не бих променил… кусурите на другите, дори и да можех.
Вдъхновението… всъщност съществува.
Най-често срещаният предразсъдък … е, че останалите имат повече предразсъдъци от нас.
Емиграцията… не е географски обусловена.
Онова, което ми липсва в Америка, е… бозата ;)
За сметка на това в Америка… имам достъп до други благини ;)
Моята най-голяма грешка… не бих споделил в което и да е интервю.
Първата ми любов… продължава.
Щастлив ме прави… понякога нещо съвсем дребно, както и щастието на някой друг.
Натъжава ме… тъгата на близък човек.
Бъдещето… е нещо, за което не мисля – така или иначе ще прекарам остатъка от живота си в него.

Zahary Karabashliev

Захари Карабашлиев е български писател, живеещ в Калифорния.
Роден във Варна, завършва Шуменски Университет “Епископ Константин Преславски” специалност “Българска филология”

В годините след дипломирането си, работи в радио, в реклама, в строителството, клубен DJ през нощта и маркет девелопър на “Кока-Кола” през деня. През 1997 се премества със съпругата си Силвия и дъщеря Сара в САЩ.

Учи Художествена фотография в Щатския Университет на Охайо и завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис.

В Америка Захари Карабашлиев е работил като куриер, барман, професионален фотограф и др. Публикува разкази, есета и публицистика в български и англоезични списания и вестници.

Белетристика

Дебютният роман на Захари Карабашлиев „18% сиво“(Изд. СИЕЛА, 2008) дотук претърпява пет издания и е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията на BBC Голямото четене.

„18% сиво“, роман (СИЕЛА, 2008)

  • Литературна награда “ВИК” за Роман на Годината
  • наградата Цветето на читателите на Хеликон – присъждана за търговски успех на книга, 2009
  • шортлист за Националната литературна награда “Елиас Канети”, 2009
  • шортлист за литературната награда “Книга на годината” от най-голямата търговска верига книжарници ХЕЛИКОН, 2008

“Кратка история на самолета, разкази (СИЕЛА, 2009) – Книга на годината на Хеликон, 2009)

Драматургия

„Неделя вечер“ , пиеса

  • носител на най-престижната театрална награда за драматургия в страната „Аскеер“ 2009. Играе се на сцената на Театър София.
  • шортлист за Националната литературна награда “Елиас Канети”, 2009

„Откат“, пиеса

  • носител на Голямата награда на конкурса Нова Българска Драма 2008. Играе се.

Снимки: Личен архив на Захари Карабашлиев

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • zlatko_anguelov // 13 ное, 2011 //

    Готов съм да се закълна, че със Захари можем да бъдем истински приятели—има много общо в съдбата ни. Той е един много готин човек и талантлив писател, който се е изхабил—и продължава така, въпреки моите настоявания—с един холивудскоподобен роман. Изхабил се е поради характера си и философията, която има за писането и отговорността на писателя. Но поне е още млад.

  • Anna Ruseva // 5 юли, 2012 //

    Mnogo mi haresva tova za misleshtitte hora po-gore i statuta im na vechni emigranti. Izobshto hubavo e kato chetesh niakogo ili za niakogo da ima neshta koito da iskash da zapomnish ili neshta koito sa chast ot teb, ili prosto da vidish che niakoi disha kato teb…

Коментирай