Public Republic Art Studio

Човекът не е остров

29 март, 2010 от · Няма коментари

Владимир Левчев

42575281_7880533c92
Photo: Sister72

(Единадесети септември)

No man is an island entire of itself. . .
”Човекът не е остров сам във себе си затворен. . .”
Ние всички живеем в Манхатън. . .
В 8 и 45 сутринта
се разхождах в Даунтаун. . .
Улици тъмнееха, кули грееха ярко,
къщата бе напусната, вятър затръшна вратата. . .
Едно радио пееше: “Downtown, downtown. . .”
Тогава видях световната кула,
слънчевата двойна кула –
и видях самолета пленен от омразата,
видях бързата сянка на Подсъзнанието –
Ангела на смъртта
да потъва в огледалото,
да потъва в слънчевата кула
в Даунтаун. . .
После експлозия от лоши сънища. . .
И снегът в късното лято –
милиони тихи писма и снимки –
крехкият сняг на спомените
се сипеше над света. . .
Flood-tide below me! I see you face to face!
Clouds of the West –– sun there half an hour high –– I see you also face to face. . .
Stand up, tall masts of Mannahatta! stand up, beautiful hills of Brooklyn!
”Изправете се, високи мачти на Манахата!
Изправете се, красиви хълмове на Бруклийн!”
. . . сняг от писма, снимки и обувки
падаше върху Манхатън.
Тогава видях и черната стена –
сто и десет етажната стена на отчаянието
да приближава по тесните улици –
видях нощта да приближава по обед
в Даунтаун –
беше нощта на глобалната лудост. . .
“. . .ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. . .”
Тогава нощта отмина и видях
Света Ана на Дюрер с подути големи очи
и със зелени дрехи на сестра
да върви между руините,
сред прашни азбестови линейки и вятър. . .
видях лицата на мъртвите и лицата на живите
да крачат заедно в Даунтаун.
Видях лицата на света –
видях и вашите лица.
And death shall have no Dominion.
“И смъртта няма да има свое собствено Царство.”

11 септември 2001г.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай