Екатерина Григорова
Photo: Alejandra Mavroski
*
Това момиченце от Барбадос
с устни на кърмаче
кашля мокро и ме поглежда.
Поглеждам и аз нагоре
и благодаря.
*
Тръгвам. Обувките ми
ритат въздуха като топка.
Сухите ми обувки
някога капеха от дъжда.
*
Радвам се на писмата ти.
В такива тъжни дни
се радвам на всичко.
*
На една къща отпред
са поставили диканя,
а аз се оглеждам за
русите момчета в
селото.
*
Пак сняг.
И кафето дими,
а кафеварка няма.
*
Кой знае къде ще стигнеш,
ако си влязъл в тази къща,
ако само веднъж си се престрашил.
Прегръщаш мебелите и те кара да плачеш.
Че гладът минава отвъд,
че всички сме гладни.
Дайте ни по една ябълка
и ще я помним.
Първата публикация на текста “Зимно” е в Public Republic.
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай