Public Republic

Даниела Ванева

Снимка: a tai.

Принцесите, онези неземни създания, по които въздишат и мъже, и жени. Вторите от завист. Вярно, има си някои неудобства и това да си принцеса, например и през десет дюшека граховото зърно те убива или може да ти се наложи да тичаш в полунощ след бала презглава и без обувка по стълбите, но все пак спор няма, че това са бели кахъри, а предимствата са неизброими.

Да, понякога принцесите имат и злобни мащехи, но понеже по правило всичко приключва с хепиенд, винаги може да се разчита, че мащехата ще се затрие нейде вдън гори заедно със злобните си щерки, а за утеха на хоризонта ще се появи принц. И той неземен като принцесата. И на бял кон. Изобщо – самото съвършенство в „partner look“.

Та думата ми беше за предимствата. Принцесите не се гримират сутрин надве-натри, бързайки за работа и не забравят да размажат точките червило по бузите си. Принцесите изобщо не се гримират.

Тях господ ги е създал с перманентен грим. Устните са като алена роза, кожата – бяла като сняг, очите блестят като звезди, може да са сини, може и черни, според това в коя географска ширина се е родила приказката. Зелените очи обаче не са на почит, те са запазени за вещиците и за злобните им котки.

Принцеса с очила няма, с контактни лещи – също. Цветът на косите също е географски предопределен, като гарваново крило или като злато, но е безспорно, че косите са непременно дълги, препоръчително поне до коленете, и меки като коприна. Принцеса с къса коса веднага би изпаднала от рейтинга.

Пък и много дългата коса дава значително повече възможности пред развоя на сюжета – юнаците могат да се катерят по нея към високите етажи на заключените замъци. Да, със сигурност принцесите не използват шампоани против пърхот и мазна коса, нито пък имат нужда от маски и омекотители.

Усмивките им греят като слънце, макар че никога не са ходили на зъболекар, то май дори никъде не се споменава, че си мият и зъбите. Принцесите и сто години да спят, целуне ли ги дългоочакваният принц, се събуждат без торбички под очите, без гънки от възглавницата, отпечатани по бузите, дъхът им ухае на рози, а косата им не е рошава.

И роклята им е изгладена, непременно трябва да е рокля, панталоните са непознати на принцесите. Обувките им са разни миниатюрни пантофки не по-големи от размер 35. Дори и да са стъклени, не ги убиват и не им излизат мазоли.

На принцесите никога не им излизат и пъпчици с гнойно връхче на нослето, нямат нито една черна точица, не се подлагат нито на епилация, нито на почистване на кожата, нито на масаж. Т.е. могат да спестят всякакви разходи за козметик. (Интересно в какво ли инвестират спестените средства? Сигурно в плат и конци за бродиране, защото май единственото, с което се занимават, докато пеят приспивни песни на неревящото и нецапащо памперси бебе, е да бродират.)

Косите им не побеляват, значи и от фризьор и боядисване нямат нужда. Интересно какво ли става със застаряващите принцеси?

Дали си поръчват тайно кремове против бръчки и целулит от някой интернет сайт, обещаващ дискретна доставка или ходят скришом в гората, за да си го вземат от задължителната във всяка приказка магьосница? Или те не остаряват. Живеят сто години, но умират двайсетгодишни.

Никъде няма изчерпателна информация какво се случва след като принцесите се качат на белия кон на принца. Съвсем накратко, в едно-две изречения, се обяснява, че живеят още дълги години честити, все с един и същ принц разбира се, принцесите са високоморални и самоотвержени създания, и им се раждат много деца. Интересно как им се раждат тези деца като със сигурност принцесите нямат месечни цикли, нито болки в корема.

Сигурно се завъждат някъде между тичинките на цветята из дворцовата градина и се появяват директно опаковани в дантели. Омъжените принцеси не готвят, така че никога не рискуват от ръцете им да се носи дъх на чесън, когато някой реши да ги целуне по върховете на пръстчетата.

Освен това не карат коли, ами сигурно продължават да се носят по света, яхнали белия кон, така че никога не са омърляни до лактите с чернилка, защото им се е наложило да сменят пукната гума или да затегнат свещите.

Дали следят подозрително кореспонденцията на любимия принц или пък той следи тяхната? Дали душат въздуха около принца за чужд парфюм? Дали се опитват по блясъка в погледа му да изчислят броя чашки, изпити в съседното царство със съседния цар?

Дали се заплашват един друг с развод? Дали има принцеса, която да преследва с адвокат принца, за да си получи издръжката за децата?

Едва ли, не ми се вярва, нали са много честити. Освен това те са принцеси цял живот, всеки ден. А не само веднъж годишно, на 8 март например, като утеха за останалите 364 дни от годината, когато никой не им е отстъпвал място в трамвая, никой не им се е усмихвал, никой не им е давал цвете, абе дори може да се каже никой не ги е и поглеждал… освен, за да попита „Готова ли е салатката, скъпа?”