Public Republic Art Studio

Швейцарката Дорис Петер за триезичната й книга „София – на дневна светлина”

23 февруари, 2010 от · 2 Коментара

Интервю на Десислава Берндт с фотографката Дорис Петер
Превод от немски език: Елисавета Балтова

doris_peter_portrait

Дорис Петер / Doris Peter / се появява на бял свят през 1967 година. На 18 години започва 4-годишно обучение по фотография в Цюрих, което завършва успешно през 1990 година. Светът е голям и Дорис Петер решава да последва повика на широкия свят. Следват пътувания в различни части по света. За нейните фотопроекти тя е на път в Азия, Европа и САЩ.

Хората са преобладаваща тема в нейните фотографски занимания. Не богатите и така наречените успешни хора, а обикновените хора се радват на нейното внимание. Хора, чийто живот често е ежедневна битка за оцеляване. Част от нейните работи са показвани по време на изложби, а също са публикувани във вестници и книги. Дорис Петер живее със своето семейство в Берлин.

Дорис, какво или кого обичате да снимате най-много?

Всъщност снимам всичко с удоволствие. Всичко, което по някаква причина предизвиква интерес у мен, ме очарова. Най-много обаче хората и това, което ги заобикаля. Моментни снимки, ситуации, портрети.

Кога и защо избрахте фотографията като професия?

На 16 години исках да стана фотограф, обаче се разколебах. Различни хора от моето обкръжение бяха на мнение, че това не е работа, която да гарантира сигурно препитание.

След това, на 18 години, след прекъснато образование като медицинска сестра и много работи на непълен работен ден във фабрики и областта на продажбите, се появи отново желанието да снимам.

Този път беше толкова силно, човек може да го нарече вдъхновение, че потърсих стажантско място в едно рекламно и модно студио в Цюрих и намерих. Обучението продължи четири години. Целта ми беше ясна.

neu_056

Разкажете ни, моля Ви, повече за Вашия проект „София – на дневна светлина 1990-2001”. Как достигнахте до идеята да документирате един град? Колко дълго още ще следите развитието на София? Към кого е отправена фотокнигата?

Моят дългогодишен проект за София обхваща един период от единайсет години- 1990-2001. През 1990 посетих този град за първи път. Това, че отидох в България, беше случайност, човек може да го нарече воля на съдбата. Мои приятели ми разказаха за София, тъй като през лятото на 1990 я бяха посетили.

Тогава така или иначе ме теглеше по света, качих се на влака в Берлин, и пътувах 36 часа за София, столицата на една страна, за която фактически преди това въобще нищо не знаех. Така се озовах с фотоапарат и куфар в центъра на града. Така започна всичко.

neu_009a

В началото проектът не беше плануван като дълготраен. Тази идея се роди по време на второто ми посещение в София през 1992 година. След като бях хвърлила един поглед на града, нарасна интереса ми, как тук всичко ще продължи да се развива и как ще се променят условията на живот за хората през следващите години.

И така посещавах София всеки две години за няколко седмици, за да я снимам. Преди всичко навън, на улицата.

Повечето снимки ги правех с моя средноформатов фотоапарат Хаселблад и с черно-бели филми.

neu_193a

Хора, ситуации, моменти, които за всеки са видими, които се срещат на улицата, а не зад затворени врати. По тази причина нарекох и книгата – „София – на дневна светлина”.

Като резултат излезе накрая една триезична фотокнига, която съдържа 356 страници с 212 черно-бели илюстрации, разкази на очевидци, текстове за ХОРАТА и ГРАДА, една хроника и цитати на моите наблюдения през всичките тези години.

neu_034a

Мисля, че тази фотокнига, е отправена към любителите на фотографията, всички българи или хора, които по една или друга причина имат някаква връзка с България, както и към социолози и етнолози.

Каква връзка имате с България?

Изпитвам много близки чувства към България. При което трябва да назова специално София, понеже по-голямата част от времето си прекарах в столицата. През всичките години се запознах с хора, с които ме свързват чудесни дългогoдишни приятелства. За мен лично е много ценно това, което се е породило и израстнало през годините.

neu_090a

Как намирате днешното развитие на дигиталната фотография? Може ли днес всеки, благодарение на техниката, да е добър фотограф?

Мисля, че дигиталната фотография има много интересни аспекти. Сама по себе си техниката за мен е очароваща. По-евтино и по-бързо е отколкото при аналоговата фотография. Човек няма филмови и лабораторни разходи и спестява от времето за проявяване на (фото)филмите.

Да прави човек всичко сам, както аз при моя „София-проект”, означаваше седмици или месеци работа в тъмната стая: oт проявяването на филмите, преминавайки през така наречените първи копия до отпечатване на снимки за изложби на барит хартия.

neu_039a

Днес много хора имат един малък дигитален фотоапарат или дори огледално-рефлекторен фотоапарат и се снима много повече, отколкото преди, именно защото е по-лесно и по-евтино.

Дали поради тази причина има по-добри фотографи, отколкото по времето на аналоговата фотография, съмнявам се. Несъмнено повечето снимки са по-технични и по-качествени, но в края на краищата, не техниката е решаваща, а съдържанието и композицията на снимката, нейната изразителност, независимо от това дали е снимана дигитално или аналогово.

neu_161a

Какви са Вашите планове за 2010?

В момента се занимавам с това, да предлагам моят фотобанд „София- на дневна светлина”. Планирани са изложби и представяния на книгата. Освен това работя и по други проекти, като наблягам на работата по поръчка.

Какви качества според Вас трябва да притежава непременно един успешен фотограф ?

Понятието „успешен“ само по себе си е относително. За някои е успешно да реализират проектите си, за други е успешно да се издържат от работата си като фотограф. Едното не изключва другото, но със сигурност първото е най-трудният път в тази работа.

Също така има много различни полета за изява във фотографията като пейзажна фотография, фотография в студио, модна фотография, репортерска и документална фотография и т.н. Това, което определено важи за всички области е добрият поглед към детайлите и моментите, чувството за настроения, гъвкавост, способност за вживяване в ситуация, и това което е изключително важно според мен – постоянството в работата.

neu_001

Какво правите в свободното си време?

Не правя голямо разграничение между работата и свободното време. Често ги смесвам. Освен това моите лични интереси са и професионални. Пътуването обаче е категорично едно от най- любимите ми занимания, да съм на път, да сменям мястото, особено с влак. Иначе обичам да съм навън, да плувам, да карам колело.

Бихте ли предали Вашия опит на млади фотографи?

Да, харесва ми много да предам опита си за начина на действие и езика на снимките на хора, които имат интерес да снимат. Също така съм водила фотографски курсове и бих преподавала в училища, на вечерни или университетски курсове.

neu_054a

Къде може да се купи Вашата книга? Кой или какво е издателство Улпи/ Ulpi?

ulpi.com е независимо малко издателство със седалище в Берлин. Повече информация за мен и за моите фотографски работи ще намерите на: www.upli.com или директно на моя сайт www.ulpi.com/doris.peter . За контакт или запитвания мога да бъда намерена на [email protected]

Най-лесно моята фотокнига „София – на дневна светлина може да се поръча от издателството ulpi.com. Иначе – във всяка книжарница.

2009, 356 страници, 212 черно-бели фотографии, Duplex, Обем: 23 x 28 cm, твърди корици. Български/ английски/ немски
Снимки: Дорис Петер
Издател: ulpi.com, Берлин
ISBN 978-3-00-029204-0
39.90 EUR / 69.90 CHF / 70 USD

Kontakt: [email protected]
Website: www.ulpi.com/doris.peter

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

Коментирай