Public Republic

Интервю на Петя Петкова с Петър Пашов и Петър Пашов/младши/

Петър Пашов е роден през 1955г. в София. Завършва “Режисура за куклен театър” при проф. Николина Георгиева във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”.

Петър Пашов твори в сферата на кукления театър за деца и за възрастни, изследва синтеза на видовете театър и различните изкуства, тоталния театър, алтернативни режисьорски методологии, връзката и взаимотношенията “кукловод – кукла”.

Петър Пашов – младши е роден през 1981 година в града на тепетата в семейство на кукленици. Израснал в нестабилната емоционална среда на пловдивското артистичното общество, родителите му навременно го насочват към музикално образование и кариера.

Завършва Национално Музикално Училище “Любомир Пипков”, София през 2001 година, но се увлича по киното и е приет в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, специалност ”Филмова и телевизионна режисура” в класа на проф. Владислав Икономов.

Понастоящем заедно с млади куклени артисти – възпитаници на театралната академия, работи в театър “Ателие 313” като изпълнителен директор, режисьор, композитор и др. “Магьосникът от Оз” по Лиман Франк Баум е дебютния му спектакъл, номиниран за наградата за куклено изкуство “ИКАР” 2010.

/към старши/ Господин Пашов, занимавате се от дълго време с театър. Как намерихте това призвание, а може би то Ви намери?

Намерих го по най- естествения начин. Преди всичко в детските ни игри, в позапуснатите дворове на Коньовица, където имаше идеалната възможност всичко видяно, чуто или прочетено да се превърне в игрови сюжет, в театър.

В него ние децата и особено аз с огромно удоволствие отново преживявахме и доизмисляхме приключенията на любимите си герои: пирати, индианци, благородни разбойници и т.н. т.е. като всички деца се спасявах в измислена реалност, само че за целта използвах въображението си, а не компютъра.

По-късно, в юношеството, когато да се играе по дворовете вече беше срамно, пренесох тази необходимост в една самодейна трупа. За щастие ръководител ни беше актьорът Стоян Стоев /който по-късно изигра Захари Стоянов в ,,Записките,,/. Под негово въздействие театърът започна лека полека да се превръща за мен в отношение към света, в начин на живот. Така стигнах до ВИТИЗ и по-нататък вече е ясно.

А как Петър тръгна по стъпките на баща си?

До голяма степен в началото обстоятелствата го наложиха. А и сред цялата безсмислица намерих свой мотив да работя в “Ателие 313”. С времето се оформи съзнателното решение, потребност, идея. Навярно играе роля и “облъчването” ми от малък с куклен театър.

От 1992г. сте директор и художествен ръководител на “Ателие 313″. Какво Ви даде то и какво допринесохте Вие за развитието му?

“Ателие 313” ми даде или по-скоро разви едно по-високо чувство за отговорност към изкуството в мен и от там – творческо самочувствие. Моя принос? Мисля, че макар и с много зор, успях да опазя сред ,,културната пустиня,, на предградията едно място за създаване на театрални артефакти.

/към младши/ Завършил сте Национално Музикално Училище “Любомир Пипков”.Освен в театъра не се ли изявявате и в музикалните среди?

Не. Тези среди са твърде различни от театралните.

Кукления театър ли е вашата страст?

/Младши/ Да, в широкия смисъл на понятието “куклен театър”.
/Старши/ Открих кукления театър за себе си доста късно, когато съпругата ми вече беше студентка в класа на проф. А. Илков и това разпали в мен страстта за изява в театъра още-повече.

Възможността да се изразяваш на един игрови и в същото време метафоричен, театрален език се превърна във времето, ако не в страст, то във втора природа. И си давам сметка, че вече едва ли бих могъл да направя един чисто психологически, реалистически спектакъл. Просто не ми е интересно.

Каква е вашата публика?

/Младши/ Разнородна. Много ми е приятно да видя, че в Ателието идват все повече хора, които искат да гледат точно нашия театър – зрители с отношение към спектаклите ни.

Разбира се, има и други. Някои от тях не правят разлика между театър, телевизия и макдоналдс. Понякога във възпитаването на публиката трябва да се почва от А и Б. Полагаме особени усилия в тази посока и постигаме резултат. В момента в Ателието публиката е със завидна зрителска култура.

Какви награди е спечелил “Ателие 313″?

/Младши/ Носител е на голямата награда “Златният делфин” от едноименния фестивал във Варна, голямата награда “Пиеро” на фестивала за куклен театър за възрастни в Стара Загора, множество награди от различни издания на “Двама са малко – трима са много” в Пловдив, няколкократен носител на наградата “ИКАР” за куклено изкуство на Съюза на Артистите в България, награди от PIF – Загреб, Хърватска, от фестивалите в Прага – Чехия, Суботица – Сърбия, Баня – Лука, Босна и Херцеговина и др.

Как протича един ваш работен ден?

/Младши/ Зависи от деня. От чистене и миене на театъра през лепене на афиши и раздаване на флаери до репетиции и измисляне на концепции за привличане на спонсори и меценати, всички тези задачи в различна поредност заемат деня и части от нощта.

Какво искате да предадете на публиката чрез изкуството си?

/Старши/ Малко усещане за човечност.
/Младши/ Искам отново да заслужим обичта и уважението на зрителя. Напоследък той започна да забравя добрите си навици. Тази цел е и много сериозен ангажимент към нея – за да заслужим уважението й, за да ни се довери, трябва да направим всичко за нея.

Трябва да сме крайни. Искам театърът да бъде убежище за зрителя от агресията и посредствеността, алтернатива за униформата в мисленето и общуването.

Какви международни изяви ви предстоят?

/Младши/ Предстоят ни, при налични ресурси, участия в куклените фестивали в Загреб, Хърватска, Любляна, Словения и Букурещ, Румъния до края на годината.

По наследствена линия ли предавате афинитета си към изкуството?

/Старши/ Има нещо такова. Баща ми Захари Пашов, който 25 г. беше актьор, макар и непрофесионален /по онова време съществуваха пълноценно много самодейни и работнически театри/ ме изведе на сцената още на 3 годишна възраст в ,,Бедността не е порок,, на Островски. А синът ми Петър в буквалния смисъл засука театъра заедно с майчиното си мляко.

Докато репетирах дебютния си спектакъл ,,Светлосиния Петър,, в ДКТ Пловдив /в главната роля майка му/ той лазеше по режисьорската маса и се черпеше с млякото, което майка му изстискваше през почивките. И още тогава се случваше да обърка биберона с микрофона.

Що се отнася до днешното му театрално дело, не бих могъл да кажа, че това е била мечтата ми, просто защото знам цената на усилията и трудностите, която ще трябва да плати. Но това не ме прави по-малко горд от постиженията му.

Какви са предстоящите представления в “Ателие 313″?

/Младши/ До края на сезона ще излязат още 3 премиери /освен досегашните 3/– “Лебедово езеро” на Владислава Джамбазова – нейна дипломна работа като студент по куклена режисура в НАТФИЗ, “Как бе изобретено летенето” по Маргарит Минков, режисьор – Димитрина Славова и авторския куклен спектакъл за възрастни на Димитър Иванов “Разкази от бъчвата”. “Ателие 313” е отворен и за спектакли на външни трупи, така че е съвсем вероятно новите заглавия да са повече.