Public Republic Art Studio

Насекомикс: “Процесът на създаването на музиката … е някаква алхимия”

24 февруари, 2010 от · 1 Коментар

Интервю на Даниела Ванева с Насекомикс / Nasekomix /

Снимка: Даниела Ванева

Снимка: Даниела Ванева

Насекомикс съществуват от 2001 година, като съдбата им на група започва с концерти в Италия, Германия, Франция, Испания, Полша. В България свирят в клубове, на фестивали, понякога в театри. Музиката им представлява агресивно-сантиментална еклектика от електроника и живи инструменти, доминирани от гласа на певицата Андрония Попова-Рони.

Наскоро Насекомикс издадоха първия си студиен албум, Adam’s Bushes Eva’s Deep, който бе приет изключително добре от публиката и доведе до серия успешни концерти.

Две от песните в албума, “Инжектирай ме с любов” и “Lady Song” – са част от саундтрака на филма на Камен Калев “Източни пиеси”. Филмът запозна музикантите с продуцента Ангел Христанов. Тази среща се оказа своеобразен катализатор за групата да издаде албума самостоятелно. “Аdam’s Bushes Eva’s Deep” е ко-продуциран от Ангел Христанов (АртЕтернал) и известния лондонски брейкбийт продуцент Ils (Ilian Walker).

Магичният глас на Рони може да се чуе и в музиката към „Прогноза” на Зорница-София, както и в „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев. Зад гърба си Насекомикс вече имат един мултимедиен албум – “Insectomix” (“абсолютно пиратска продукция”), както и сингъла “градАД” – предхождащ “Adam’s Bushes Eva’s Deep”.

Снимка: Илиян Ружин

Снимка: Илиян Ружин

В студената неделна вечер седим в малката кухничка на Рони пред чашите черен чай. Рони (или официално Андрония Попова, вокалистката на Насекомикс), облегнала брадичка на коляното си, ми разказва историята на бандата им. След последния им концерт в София, през януари в Модерен театър, за мен тя е Пеперудата – появи се на сцената с бяла туника и големи бели пеперудени криле. Унесена и загледана навътре в себе си, разтягаше акордеона и заливаше залата с плътния си глас, а крилете й потрепваха ту бели и контрастни, ту съвсем прозирни.

Тази вечер Пеперудата седи срещу мен делнична, земна и закачливо усмихната, а от вратата отвреме-навреме надзърта малката й русокоса дъщеричка и се гушва при мама.

Снимка: Даниела Ванева

Снимка: Даниела Ванева

Разкажете ни кои са Насекомикс? Всички в групата професионални музиканти ли сте?

Постоянният ни състав вече е от пет души: Тодор Карастоянов – електроники, машини, Георги Дончев – контрабас, Александър Даниел – барабани, Михаил Йосифов – китара и аз – вокал, акордеон.
Интересното при Насекомикс е, че всеки от нас е с много различен бекграунд. Тодор е много самобитен елемент. Мишо и Санди са с музикално образование, завършили са НБУ. Георги Дончев е учил джаз в САЩ, в Бъркли.

Има богат опит на джаз-сцената, свирил е с много големи изпълнители. Тук, в България, е свирил примерно с Найджъл Кенеди – за концерта си у нас той търсеше специално контрабасист-импровизатор. Беше кръстил Георги Jesus on the Bass – нали е висок и малко приведен. Аз съм завършила пиано и класическо пеене в музикалното училище „Л. Пипков”, а след това арт мениджмънт в НБУ и вокална педагогика в Софийския университет.

Снимка: Владимир Петков

Снимка: Владимир Петков

Няколко думи за хората от Насекомикс – кой какъв е? Как се сработвате като характери и имате ли си разделение на ролите и министерства?

Аз се очертавам като външния министър.  Който се сети за Насекомикс и иска да организира нещо, да ни покани, ми се обажда на мен. Така беше и с Камен Калев.
Какво да ти кажа, характерите ни са много различни. Аз явно съм страшно емоционална. Напоследък се научих да не се афектирам толкова. Преди приемах много емоционално всичко. Сега съм общо взето на принципа „Блажен е този, който нищо не иска“, не държа нещо да се случи на всяка цена, оставям го да следва естествения си път. Май всичките в групата сме така.

Събира ни желанието да свирим заедно. Мишо много лесно се пали, но е страшно справедлив и много земен. Тошо е непредсказуем. Него не можеш да го опитомиш. Поставял ни е в ужасни ситуации – в последния момент не е идвал на концерт и сме оставали без барабанист. Но на тези моменти гледам и като на невероятно предизвикателство – трябва да мобилизираш ума си и да излезеш от ситуацията.

И въпреки всичко ние се опитваме да го разбираме, искаме си го обратно и пак знаем, че не знаем какво ни чака. Такива сме си – верни. А най-интересното е, че той е човекът, който изведнъж решава, че трябва да въвежда дисциплина и започва да ни гони всичките за разни 10-минутни закъснения.


Nasekomix live in [email protected] – “Amore Mio”

Значи той на моменти е вътрешният министър. А министър-председател имате ли?

Нямаме.

Снимка: Даниела Ванева

Снимка: Даниела Ванева

Как се събрахте като група?

Не по най-логичния начин. Не сме се събрали с мисълта „хайде сега да направим група“. Събрахме се през 2001г., за да не изпуснем една покана за участие на младежки фестивал в Италия, където ме бяха поканили с Monday Morning. Момчетата, с които свирехме в Monday Morning се притесниха, че не сме достатъчно подготвени и се отказаха. Тогава със Сашо (който беше първият басист на Насекомикс) се обадихме на Мишо и на Тошо, и заминахме четиримата, без въобще да сме свирили заедно. Беше много авантюристично.

Сашо тогава беше басист на ”Panican Why Asker”, аз работех с Monday Morning, Мишо имаше хардкор-проекти – Vendetta и SkinFlick- т.е. той беше от съвсем друга сцена, а Тошо беше един от първите експериментатори в синтезирането на звуци и в създаването на странни машини, които произвеждат звуци.

Трябваше да поддържаме илюзията, че сме съществуваща група, каквато не бяхме. В Италия ни предоставиха репетиционни и за двете седмици на фестивала направихме няколко концерта. За мен това беше невероятен лукс – някой да ми предостави възможност нищо друго да не правя освен да свиря, защото откакто съм завършила музикалното училище винаги се е налагало да работя нещо и то нещо, несвързано с музика.


NASEKOMIX ‘Definitely Song’ – Live in Sofia 19-Jan-2010

Фактически след това първо пътуване в Италия продължавате с концерти в чужбина, а не толкова в България?

Да. Като се върнахме в България разбрахме, че сме осъмнали с група. Първият ни концерт тук беше в Младежкия дом „Лиляна Димитрова”, не помня кога. Беше със седящи места и хората наистина само седяха и ни слушаха. За мен беше много смущаващо, нещо като разсъбличане. Много по-лесно ни беше извън България, където никой не ни познаваше. А тук идват приятели, виждат те в съвсем нова светлина. А и като изпълняваш свои неща… ставаш някак прозрачен.


Nasekomix live in [email protected] – “Wrong Boy” – 19.01.2010

Вие всъщност от самото начало започвате да правите собствена музика? Винаги сте свирили ваша музика по ваши текстове?

Да, да. Ние друго не сме правили.

Аз разбрах чии са текстовете, поне в албума “Adam’s Bushes, Eva’s Deep”. Но чия е музиката, от кого?

Наша си е музиката. На всички. Процесът на създаването … е някаква алхимия. Не можеш да разбереш чия е. Ние се събираме, свирим и се започва…

Започвате от текста?

Не, обикновено не започваме от текста. Някой има идея за парче, музикална идея, друг добавя нещо… и започва да се оформя, започва да носи своя енергия. Оттам тръгва някаква игра с някакви теми – този добавя, онзи добавя… общо взето така е. Като чуеш музиката, интуитивно усещаш характера и емоцията й и намираш нейния еквивалент в думи. А може и да си остане само инструментално.

Има и парчета, които са изцяло нечии – например Мишо има такива. Всичко му е било в главата и само казва „басът е такъв“, „тук искам такъв бийт да направиш“. Общо взето парчетата в албума са от Тошо, Мишо и мен. Георги е с нас от 2 години насам и вече свирим неща, в които и той има авторство, но в албума ги няма, те са за следващия :)

С текстовете също има много игра, защото аз ги смилам, за да влезнат хомогенно, да станат еднородна смеска. Отначало, ако ги види някой ще си каже „Как ще се изпее това? Къде му е мястото?“ Отначало аз си пишех текстовете, после Марий Росен, режисьор и мой добър приятел, започна да ми дава много хубави текстове, които пасваха точно на разюздания темперамент на Насекомикс. Намирах им мястото и се получаваха интересни за нас песни. Като на игра. Марий е неземен човек, “Инжектирай ме с любов” е негова.


Nasekomix – Inject Me With Love (Инжектирай ме с любов)

Стана дума за фестивала в Италия, за началото, местата, където сте свирили, тогавашната публика, трудностите…все неща, които са още далече преди Източни пиеси. Как се е развивала групата, пред кого е свирила?

Общо взето трудности не сме имали, защото не сме имали конкретна цел, която да гоним на всяка цена. Може би трудността се е изразявала в това да отстояваме това, което сме въпреки битовизма и да продължаваме да правим музика заедно. Фестивалът от 2001г. продължи и през следващите 3 години, като всяко лято се местеше. На втората година беше в Берлин, после беше в Арас във Франция и четвъртото лято – в Кадис, Испания.

Организаторите ни канеха всяка година. Този фестивал ни мобилизираше – стягахме се да свирим, да направим нови неща. Той ни донесе и много хубави запознанства с хора, с които сме близки приятели и до днес. Те всички са музиканти, канили са ни за участия. Ходихме на няколко пъти във Вроцлав, в Берлин, във Франция и Испания.

Постепенно, чак след втората година, започнахме да си уреждаме участия у нас. По онова време само „О! Шипка“ беше място, където можеш да свириш авторски неща. Бяхме направили и градински концерт в Art Hostel-a на Ангел Кънчев и по други особени места, не специално клубове. Започнаха да ни научават разни хора, които организират събития. Поканиха ни на първия фестивал за електронна музика.

Снимка: Даниела Ванева

Снимка: Даниела Ванева

И сами сме си организирали участия. Музикантите в България са свикнали да мрънкат – чакат някой да им поднесе на тепсия участие, а фактически спокойно можеш и сам да си организираш, стига да имаш публика, която да иска да те чуе. Не сме правили големи концерти преди. Сега вече, след филма “Източни пиеси” на Камен Калев, много повече хора ни знаят и концертите ни се пълнят. Той ни представи по много добър начин – без претенция, такива каквито сме. Най-доброто, което някой можеше да направи за тази музика. Аз много се радвам, че така стана – без преднамереност, съвсем случайно.

А как избрахте името Насекомикс?

За това трябва да питаш Тошо. Той сложи това име още първия път като трябваше да заминем. Тошо е първият барабанист на Анимационерите. Мисля че и тях той ги е кръстил. На него мозъкът му работи в тая посока, това е човекът-изследовател.

Ние много пъти правихме игри на думи. Например първият ни албум се казваше “Инсектомикс”. То, албум е силно казано, бяха някакви сборни, избрани, записани от разни концерти парчета, не беше нещо произведено като хората. Презаписвахме си CD-тата, бащата на Мишо е художник и ни нарисува едни червени обложки. Всичко беше на ръка. И аз ги надписвах на ръка. Ей такъв албум – ръчно производство. И го бяхме направили, защото пак тръгвахме занякъде.

Има ли го, може да се купи отнякъде?

Няма го. Аз лично го нямам.


Nasekomix live in [email protected] – “Сама Танго” (Lone Tango) – 19.01.2010

Имате ли някакво определение за стила си или не изпитвате необходимост да го дефинрате?

Ние не изпитваме необходимост, но необходимост може би има, защото хората които не ни познават, ни питат: „Каква музика свирите?” и аз много се затруднявам. Опитвам се да се измъкна от отговора като казвам: „Свирим с акустични инструменти, има и електроника, аз пея, свиря на акордеон…“ пък барем си представят какво свирим. Но като стил не мога да го определя, има много влияния. А и всяко парче е различно. В началото свирехме без барабани, Тошо само програмираше разни неща.

Имахме и периоди, в които започнахме много акустично да свирим, без никакви електроники. Това беше като се появи Георги с контарабаса – вече някак си имаше какво да носи. Когато Сашо ни напусна, останахме без басист и вече не можеш много, ограничен си и всичко това, липсващото, трябва да се програмира. Но не сме търсили насила някой – каквито са нещата, такива, както дойде, така. Не сме си давали истински зор – сега ще бъдем такава група, сега ще имаме клип…

Снимка: Даниела Ванева

Снимка: Даниела Ванева

Как изглежда един ваш обичаен ден?

Ами то при нас общо взето всеки се занимава с един куп други неща освен с Насекомикс.
От една година насам, аз за първи път в живота си, си позволих да се занимавам само с музика. Беше дошъл моментът, в който трябваше да избирам. Не можех да си представя да се затворя в офис и нищо друго да не правя. И рискувах – избрах по-несигурното. Но сега се чувствам много спокойно.

Всичко, което има да се върши около Насекомикс, административна и каква ли още не работа, не ми тежи. Заринати сме с неща, които трябва да свършим. Цялото това колело, което се завъртя след излизането на филма на Камен, ни кара щем , не щем, да се нагърбваме с много по-големи отговорности. Произвели сме албум, имаме копродуцент, който инвестира пари. Имаме английски копродуцент. Всичко това вече трябва да се стопанисва.


Nasekomix live in [email protected] – “Lady Song” – 19.01.2010

Вече не сте „ленива котка, която се протяга на слънце“? Ленивата котка се събуди?

Да. Е, малко ни сритаха, за да се събудим. Но това беше много добре, налагаше се.


Къде се чувствате най-добре – в репетиционната, когато правите музиката, в клуб пред малка публика, или в концертната зала пред многото хора?

Ами много различно е… ние явно толкова си обичаме това, което вършим, че навсякъде ни е добре. Повечето концерти сами си ги организираме, но има и такива, за които сме поели ангажимент и трябва да ги направим по най-добрия начин – това е свързано с много нервно напрежение.

Но може би все пак най-хубаво ни е като сме на клубна сцена – там са приятелите, свършваш да свириш и сядаш с тях да пиеш вино, и както си говорите, им казваш „Чакай сега ще ти изпея нещо и после пак ще се върна да си поприказваме“.


Nasekomix live in [email protected] – “Adam’s Bushes Eva’s Deep” – 19.01.2010

Известността ограничи ли ви по някакъв начин – ставате разпознаваеми в ежедневието и съответно не така свободни, журналисти ви досаждат с едни и същи въпроси, продуценти настояват да работите под пълна пара и т.н.?

Не съм забелязала да съм станала много разпознаваема.  При нас всичко се получи естествено, дойде си с времето. Много хубаво е, че се случи точно така, защото си извървяхме пътя, който ни се полагаше. Но пък по някакъв начин все пак сме зависими от популярността – ако искаме да продължим да се занимаваме с музика, трябва хората да ни знаят, да знаят какво правим, да ни търсят, да искат музиката ни. И навремето са ни предлагали оттук-оттам да напишат материал за нас.

Какво ще пишеш като хората няма какво да чуят! В България повсеместно се произвеждаха медийни звезди – направят един сингъл и започват да ги показват по всички медии, на всички корици на списания, но като ги поканят някъде да свирят, лъсва, че те не могат да го запълнят този имидж.

Не сме плащали някакви страхотни ПР-кампании. Много ни помогна филмът на Камен. С него не се познавахме, той дойде и каза: „Нямам пари. Съгласни ли сте да участвате?” Отговорихме му: „Добре. Няма проблем“ Отначало той искаше други неща – искаше да ме снима с Блуба Лу, а на втората сцена да пея с Деси от Фючър Шок, защото помнеше концертите ни с нея от едно време. Но всичко това не се сбъдна. Било му е писано на Насекомикс да се появи във филма.

Снимка: Владимир Петков

Снимка: Владимир Петков

Нещо задава ли се на хоризонта – участия, албуми?

Ами има някои неща, които се очертават засега. Има вероятност пак да пътуваме по повод на филма – ще има премиера в Париж и по всяка вероятност ще свирим там. За края на април сме планирали турне – поканиха ни да свирим във Виена на един фестивал. Покрай това се очертаха концерти и на други места.

После пък едни приятели, германци от Хамбург, като разбраха за тези пътувания решиха да ни дръпнат да отидем и дотам. Отделно ни потърсиха от Варшава – филмът на Камен спечели там награда и организаторите на фестивала ни канят да свирим. Има още някакви възможности – за Вроцлав, за Загреб и Любляна, но ще видим. Всичко това планираме за пролетта, към края на април.

Предстои и Камен да направи клип за Lady song, Боряна Пандова за “Сама – танго” и Веселка Кунчева за “Definitely Song”.

Сега е особен момент за нас – някак си сме на много добър, чист старт. Не сме дебютантска група, но като че ли сега е дебютът ни пред хората, пред повече хора. Английският ни копродуцент ни помага така да подредим плановете си, че да вървим правилно напред. Защото известността може и лош номер да ти скрои.


Nasekomix live in [email protected] – “Приспивна песен” (Lullaby) – 19.01.2010

В кои клубове в София най-често може да ви чуе човек? И къде се продава албумът ви?

Най-често свирим в най-често заподозряните места – .Swingin’ Hall, Бекстейдж, Чайната на ул.Бенковски и ако сами организираме концерт или ако ни поканят. Албумът ни го има в Дюкян Меломан. През интернет може да бъде поръчван за цяла България чрез сайта на Дюкян Меломан (www.meloman-bg.com) и на Клекшоп (www.cleckshop.com/ ).

Имаме дистрибутор – Сатурн Мюзик – които го разпространиха в Ориндж център и в музикалните магазини в България, които били общо… 10!! за цялата страна. Освен това те издадоха на свои разноски кратка версия на албума със 7 парчета, която се продава по бензиностанции и по РЕП-ове само за 2,99лв.

Имате ли сайт, където обявявате какво предстои като участие?

Насекомикс си има страничка във Фейс Бук и myspace (http://www.myspace.com/nasekomix)

Наскоро Насекомикс издадоха първия си студиен албум, Adam’s Bushes Eva’s Deep, който бе приет изключително добре от публиката и доведе до серия успешни концерти.
Албумът е качен на страницата на Насекомикс в My Space

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Цвета // 25 фев, 2010 //

    Стилът е плачлив метъл:)

Коментирай