Public Republic Art Studio

Отиде си писателят Атанас Цанков

14 февруари, 2010 от · 11 Коментара

Atanas Tzankov

На 12 февруари 2010 година (петък) ни напусна писателят Атанас Цанков. Ще го запомним преди всичко с творчеството му за деца – исторически повести, хумористични стихотворения и приказни поеми от цикъла “Във вълшебната гора” на изд. “Фют”.

Той беше редактор на периодични издания за деца, ръководител на творческо студио за поезия към националния Дом за литература и изкуства за деца и юноши, образцов учител по литература в 22-ра гимназия в София и най-вече – талантлив писател и поет, когото ще помнят поколения почитатели на изящното българско слово. Поклон пред паметта му!

А ние, които оставаме на този свят за по-дълго, ще поемем напред с песента на неговото безсмъртно “Щурче в тролея”…”

***

Мигът

Атанас Цанков

Detstvo
Снимка: red twolips

Мигът е вечност. Детството е миг.
И няма нищо друго под небето.
На миговете простия език
разбираме, но късно, общо взето.

Тече животът, бърз като река,
разплискала в душите слънчев блясък.
Потапяме до дъното ръка
и дълго търсим златоносен пясък.

Златиста люспа, весела искра,
щастливо откровение, което
е всъщност миг от детската игра,
забравена отдавна, общо взето.

Забравена, но истинска, дори
на сън я виждам все една и съща.
И аз я моля радостен – поспри!
Един играч отново се завръща…

На този миг в просънния светлик,
разбирам ясно, че в живота кратък
мигът е вечност, детството е миг,
и любовта е миг. И тъй нататък…

Стихотворението е публикувано в книгата на Атанас Цанков “Насаме с годините”, София, 2002 г., с. 61.

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

11 Kоментара за сега ↓

  • Юлия Йорданова // 15 фев, 2010 //

    Заради този човек бих искала да има безсмъртие. Боже!

  • алекс // 16 фев, 2010 //

    Не се гаси туй що не гасне!!!!

    Не си е отишъл, той диша чрез нас!!!
    Мир на праха му, наистина, не мога да не плача, той беше като мой баща! Не исках да повярвам на новината, но за съжаление е факт.
    Наско беше мой духовен наставник, имах честта да ми дава насоки по български език и литература, да критикува моите теми, а не да ме кара да наизустявам разни шаблони. Той събуди творческия дух в мен, той събуди свободния човек и върна вярата в собствените ми възможности – далеч от традиционализма и заучените фрази. Той просто ме научи как правилно да мисля, а не как да зубря. Благодарение на него влязох веднага българска филология и щом се дипломирах, започнах работа не само като редактор, но и като съставител на много и разнообразни книги. Той не беше учител просто ограничен в понятието на тази дума, той беше БАЩА!!! Сега се радва на плодовете, които е посял, на очите, които е отворил. Той не нахрани човека веднъж с риба, а му подаде въдица да ловува цял живот… Повярвайте, във всеки творец, във всеки, който си спомня за него, той диша и вижда, чувства чрез нас! Нека бъдем достойни в делата си, в труда и старанието си, защото той го заслужава! ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ! Обичаме те, Наско, и ти БЛАГОДАРИМ!

  • дини // 16 фев, 2010 //

    с право може да се каже, че от съвременните поети и учители той беше и остава най-велик! и не само поет, но и ЧОВЕК!!!

  • дини // 16 фев, 2010 //

    Моля за извинение, съвсем точно не си спомням думите му, пак ще се опитам да ги пресъздам, звучаха така:

    Педагогиката е хубаво нещо, но изкуството не само дава знания, то пречиства, извисява и помага на човека да се прероди, да разкрие собствените си сили и таланти… Затова творете, творете, творете!!!!

  • СЛ // 16 фев, 2010 //

    ти си жив!

    “…Как би живял света
    без романтиците?”

    Ти живя и ще живееш чрез своята поезия

    “…за да обагриш света с красота!”

  • nezvan // 16 фев, 2010 //

    Щастие изпълни душата ми, като видях думите на алекс, посветени на Атанас Цанков! Защото са верни! И защото видях, че има друг като мен, който да чувства подобно и който да брани тъй живо спомена си за този човек…
    Да – Атанас Цанков беше духовен баща, но не беше ментор; беше изтънчен романтик, но винаги неразубедим реалист; беше лирик с плувнала влага в очите, но и майстор на езиковия скеч; беше фин и деликатен характер, но мъжествено твърд и вътрешно безкомпромисен; беше съвършен литератор, но и първично сетивен; беше болезнено чувствителен към всичко в човешките отношения, но устойчив и неподвластен като личност; беше естет в облекло, аксесоар и подредба, но невероятен поклонник на “дивата” природа; беше хуманитар с цялото си същество, но безкрайно отворен към технологичните новости; беше близък и откровен към младите, но винаги с нужната дистанция и респект; имаше тъжен поглед и нежна усмивка; едра снага и изваяни черти на лицето…
    Атанас Цанков беше най-красивият и достоен човек, когото познавам.
    Обичта ми към него е белегът на моя живот.

  • Дуева // 17 фев, 2010 //

    Спокойни и красиви дни в другото измерение на ЖИВОТА!
    Ще бъдеш с нас чрез словото, което сътвори и спомените, които остави !

  • Valia // 13 мар, 2010 //

    Gledam snimkata i tarsia ekvivalent v “tolkova hubost ne e na dobre…” Drugo ne moga i da si pomislia… Naistina, hubav e kato “bog”…

  • Diana // 17 апр, 2010 //

    Дълбок поклон пред човека, твореца и изтънчения педагог Атанас Цанков! Дължа на него формирането ми като творец. Няма друг като него. Уви!

  • Стоян // 15 сеп, 2010 //

    Имам малка дъщеря, на която всяка вевечер чета приказки от поредицата “вълшебната гора”. Страхотни са! Малката много ги харесва. Потърсих в интернет информация за него и с ужас разбрах, че е починал. Прочетох мненията на тези, които са го познавали. Разбрах, че освен много добър и прочувствен поет е и чудесен човек. Всички, дори тези, които не го познаваме ще го носим цял живот в сърцата си, защото написаното от него е вечно. Господи, дай повече такива хора на България!

  • Мартин // 20 яну, 2018 //

    И аз като Стоян търсех информация за автора чийто книжки нашият син харесва толкова много. С тъга научавам, че той не е вече между нас. Но неговото творчество все още е тук! Все така харесвано и актуално. Поклон!

Коментирай