Public Republic Art Studio

Балкански пъзел

11 февруари, 2010 от · 2 Коментара

Иван Христов

word_express_gr

Защо трябваше да четем в МОЛ? Може би щеше да бъде по-интересно да четем в криптата на храм-паметник Александър Невски или в огледалната зала на Софийски университет. В Истанбул четохме в една базилика, стара около 2000 години. Беше чудесно. Въпреки, че МОЛ и поезия не се връзват много добре, всичко беше ОК. Общо взето, целият престой в София мина супер, като изключим това, че трябваше да водя арменската писателка Анахит Хайрапетян в паспортната служба на Министерство на вътрешните работи.

Случаят беше следният: Анахит отишла в българското посолство в Ереван и там след като видяли, че тя има шенгенска виза, понеже е студентка в Дания, й казали, че може да пребивава в България без друга виза. На влизане от границата обаче й казали, че може да пребивава в България само 36 часа. И така, часовникът започва да тиктака, Анахит. Влизане в България в 6 часа сутринта. Престой един ден. Престой втори ден и тръгване на третия ден сутринта.

Това прави малко повече от 36 часа. Веднага щом разбрахме за това недоразумение, се заех да разреша проблема. В края на краищата били сме част от Източния блок, комунистически страни, е, ние не сме били в СССР, но сме православни… Само езикът ни е различен. Нищо не разбирам от арменски. Тук пъзелът не съвпада, но какво да се прави, ще си помагаме.

В паспортната служба ми обясниха, че такива са правилата, само 36 часа и че това не е техен проблем, а на гранична полиция. В гранична полиция ми казаха, че нищо не могат да направят и ако искаме, да отидем в паспортна служба. Върнахме се в паспортна служба и там ни казаха, че това е проблем на гранична полиция…

Всъщност, разбрахме, че Анахит ще бъде глобена на границата. Може да премине без да плати, но ако иска да се върне в България, ще трябва да плати. Анахит това и направи. Качихме се на експреса за следващата спирка – Солун и на границата Анахит беше глобена, но без да плати.

Във влака разговорът се завъртя около темата геноцид. Анахит от Армения спореше с Баръш Мюстекаплиоглу от Турция. Когато тя обвини Баръш за това, което неговите предци са направили с нейните, той се обърна към мен и каза: “Ами българите, какво направиха с турците?” Замислих се. Каква добра аргументация… В Солун всичко беше супер.

Православни сме, имаме обща история – били сме част от Османската империя. Е, те не са имали комунизъм и езикът им е различен, но ние сме приели християнството от тях. Ще сглобим пъзела. Само дето през цялото време бях притеснен.

Трябваше да чета, а бях забравил листовете със стихотворенията в България. Разполагах единствено с версията на английски.

Когато споделих този факт с Кристос Крисопулус, нашият гръцки домакин, той ми каза въобще да не се притеснявам, защото в залата за четене едва ли ще има българи и никой няма да разбере какво точно съм чел. Със себе си носих стихосбирката на един друг български поет – Георги Господинов и мислех да прочета нещо от нея, но сметнах, че това ще бъде прекалено и в крайна сметка реших да превеждам собствените си стихотворения от английски.

Трябваше да чета с двама мои колеги от Гърция – Йоргос Чанцис и Василис Аманатидис. Техните стихотворения звучаха толкова леко и ритмично, сякаш до мен четяха Кавафис и Сеферис, особено тези на Василис, а аз се чувствах като археолог, който от нещо на старогръцки трябва да разбере нещо на прабългарски. Веднага след четенето при мен дойде един леко мургавичък, възпълничък мъж, който с възторг ми каза: Аз съм от България! Твоите стихове бяха страхотни!.. Ами да, своето си е свое, нашето си е наше.

Отново се качихме на експреса и преминахме в Турция без да има глобени. Ето го Истанбул – митичният град. Имаме обща история. Били сме част от Османската империя. Имаме общи думи и обща храна. Е, те са мюсюлмани и езикът им е друг, освен това не са имали комунизъм. Забелязах, че когато хващат такси могат да се качват по пет шест човека и никой не им прави забележка. Това в България не е позволено. В България може само да не си сложиш предпазния колан.

В университета Кадир Хас ежедневно имахме писателски уоркшопове. Идеята беше да пишем и да се превеждаме, да разговаряме за литература. Гьокченур Челебиоглу беше превел няколко мои стихотворения на турски, но понеже той беше много зает, трябваше да обсъдим превода с Баръш Мюстекаплиоглу.

Това обстоятелство малко ме озадачи, защото трябваше да обсъждам превода с човек, който не е самият преводач. Баръш ми зададе няколко много важни въпроса относно идеята на творбите, изслуша ме внимателно, след което заяви: “Преводът е чудесен!” и аз наистина му повярвах. В края на краищата – въобще не знам турски.

Вечерта преди да отлетя, получих покана от Олга Токарчук да се присъединя към нейната компания, но с голямо нежелание отказах, защото исках да се разделя с моите приятели от Word Express както подобава. Организаторите от истанбулския фестивал на книгата бяха подарили на всеки писател по една бутилка РАКЪ. Звучи като българското РАКИЯ, но има вкус на гръцкото УЗО. Решихме да отпразнуваме раздялата на терасата на хотела, в който бяхме отседнали. Когато ни видя с толкова алкохол момчето на рецепцията щеше да припадне.

Трябваше да звъним на собственика на хотела, за да получим разрешение да използваме терасата. Мисля че тази РАКЪ има цвят на луна. Моите приятели вече бяха разбрали, че аз свиря на кавал (дървена флейта). Както отпивахме кротко глътки луна под приказното небе на Истанбул, изведнъж някой ми каза да донеса флейтата. Оуен от Уелс взе една китара, Марко от Хърватия едно дайре и започнахме да свирим. Мисля, че този път пъзела съвпадна. Е, Марко Погачар беше католик, а Оуен Мартел не беше от Балканите, но това вече нямаше значение.

wordexpress_logo_smallest

Есето е писано в рамките на проекта на Британски съвет и Литературен вестник Word Express.

Рубрики: За творчеството · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • nightsun // 16 фев, 2010 //

    Здравейте. Идеята да се чете в МОЛ или в други нетрадиционни места за това е нещо съвсем нормално и интересно. Живеем във време, когато за да направиш впечатление, трябва да излезеш от рамките.

  • Биография | Добре дошли в Бдин! // 7 фев, 2014 //

    [...] 11. Христов, Иван. Балкански пъзел [...]

Коментирай