Public Republic

Текст и снимки: Тодор Станчев

Пристигаме в заснежения сив град рано сутринта на последната събота на януари, когато все още може да се открие място за паркиране, защото след около два часа в Перник ще дойдат още десетки хиляди хора. Поводът – най-големият фестивал на маскарадните игри у нас. Естествено не съм сам, въпреки, че всеки ще изкара своята „Сурва“ по уникален и неповторим начин и главно през визьора на фотоапарата.

Фестивалът не винаги е бил толкова мащабен. При първото си издание, през 1966 г., в „Зимният карнавал“ на Перник си дават среща около 800 страховити персонажа от Граово (Пернишки и Брезнишки регион). 30 години по-късно сцената е вече международна, а участниците 3 хиляди. Днес фестивала „Сурва“ събира над 5 хиляди участници от всички етнографски области на България.

Бабугери, станичари, сурваскари, арапи, чауши, мечкари, джамалари, василичари, дракуси … навсякъде ги наричат по различен начин, но те имат и едно общовалидно име – кукери. Сурвакарските дружини (както ги наричат в Западна България) и кукерските групи (от Източна България) излизат по различно време, но с една и съща цел.

Първите обличат носиите и вадят новите маски от кукерницата на 13 януари, когато българската традиция чества Васильовден по стар стил, а вторите в дните около Сирница. Звън на чанове, писък на гайди и зурни, с пъстри народни костюми или наметнали животински кожи, с рогати и пернати ликове, хванали геги или червени саби, кукерите идват да извършат древен екзорсизъм, да прогонят злото, зимата и всичко лошо от старата година и донесат плодородие – ритуална обредност символизираща умиращата и възкръсваща природа.

Кукер от с. Ресава (Македония)

Участник от фолклорна група “Аншун Граунд опера” от провинция Гуейджоу – Китай

Действията на страшните персонажи, отдавна са излезли от класическата форма на обичая и днес играта им е приобщена към традициите на големите европейски карнавали. Дори през изминалата година, град Перник (който одавна е член на Федерацията на европейските карнавални градове) бе обявен за Европейска столица на сурвакарските и кукерски игри.

Водачите на дондолашите

Едни от гостите на фестивала са и хърватските звънчари от Гробник. Гробничките дондолаши наистина изглеждат зловещо не само по името си. Надянали огромни говежди черепи, овчи кожи, с почернени страни и с колкото се може по криви корени в ръцете, те също идват да изгонят зимата. Застанали в характерна за тях поза, с вдигнати в лактите нагоре ръце и въртящи кречетала, дондолашите се събира в кръг биещи един в друг огромните звънци, които са вързали на кръста си отзад.

В миналото страховитите звънчари били наемани от фермерите за да обикалят около селищата и плашат дивите животни, които често нападали стадата в Гробничкото поле. Легенда разказва, че през средновековието, когато татарите нахлули в Европа стигнали и до Хърватско. За да защитят земите си от набезите им, гробничките овчари наметнали животински кожи, сложили маски-черепи и със страшни звънове и звуци плашили нападателите. Практиката на звънчарите обикалящи нивята престанала, но фолклорната традиция на дондолашите била възстановена. По спомени на стари хора и снимки от онова време са направени точни реконстукции на маските и облеклото на хората-звънци които пазели Гробник. Днес карнавалната им група наброява повече от сто члена измежду които и много деца.

Ако са ви станали любимци ще може да ги гледате на карнавала в Риека идната седмица или да се надяваме, че догодина отново ще дойдат да се веселят по Сурва, иначе нашите кукери не прибират още маските, защото маскарадните фестивали в Източна България тепърва започват. За Сирни заговезни ще излязат старците от карловския квартал Сушица, калугеровските джумали, раковските кукове. В края на месеца ще се съберат маскирани от близо и далеч в Земята на кукерите – Ямбол, а в началото на март ще отидат на гости при широколъжките песяци.

Духове … не мисля, че скоро ще минат оттук