Public Republic Art Studio

Африка

5 февруари, 2010 от · 3 Коментара

Екатерина Григорова

Нощно бдение

Ръце
Снимка: Vessy Borisova

Седим с теб до огъня
Аз паля цигара от звездите
Езерото на Безбог блести
А клековете се люшкат
Невидимо – като черно море
В топлината си
Като гласа на Рокия Траоре
И ме питаш – защо музиката е
Толкова велика
Защо те вдървява женският
Глас
Река ли дими или небето
Изтича
Естествено, че не мога да отговоря
Стискам една борова игличка
Между зъбите
И ти имаш такава
Заспиваме с тях

Даваш ми круша
И ме наричаш
Мила
Знам какво означава крушата
Знам какво означава лепкавият й сок
Мила е най-хубавата дума
По-хубава и от любов
И от млякото на звездите
Амфора с трънчета и африкански
Мъниста
Дървена свирка от гърдите ти
Сякаш казваш наведнъж
Кърмя те с ръцете си и не сънувам

Първата електронна публикация на текста “Нощно бдение” е в Public Republic.

Първа публикация: Литературен вестник, бр. 13-19.01. 2010 г. (под името Екатерина Трендафилова)

***

Песен за Африка

Afrika
Снимка: Vessy Borisova

Имаш толкова мляко в гърдите си колкото
Е топлината в света
Усещам полюляването ти с тези звуци от
Хараре и тези черни отблясъци
Мами мами колко са приятелите в живота ти
Додето не смъкна черната си кожа
Додето не се избистри до
Късове биволско месо
Там ще те предам и аз на съд
Там ще ни издигнат бесилките
Ах ще увисна любяща и
Смела без да се поддам нито на скромност
Нито на опрощение
Плачи детенце любовта ми е сладка и тягостна
Като кокосова палма тракаща с вятъра
Като вълната оставила розов кипеж в пясъка

Нигер e името на моята дойка
Принцеса с черни коси и сплескани
Гърди
С нос разкъсан от дишането
Змия гърмяща в затворената ми утроба
Дърво съм от клони с оранжеви пламъци
Черна съм в русотата си
Когато въздишам “Върви си, любими”

Бурета с розов цвят
са целувките ни.
Как се радвам да се изправя,
как се държа едва на
ръба.
Ако падна, ще се развикам:
Има ли по-щастлива от мене?
Бедрата си скрих с палещите лъчи.
В устните си надавих ранните часове.
Източвах ръцете си като палма.
Златото ми остана –
гривните ми весело дрънчат
и коремът ми носи вода,
а снагата ми я разлива.
Коя вълна е люшвал тъй вятър?

Първата публикация на текста “Песен за Африка” е в Public Republic.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Нели Методиева // 5 фев, 2010 //

    Кате, събудих се с Песен на песните. Благодаря.

  • Dimana Ivanova // 5 фев, 2010 //

    Много ми хареса… Благодаря!

  • Ekaterina Grigorova // 5 фев, 2010 //

    Нели, Димана, благодаря ви от сърце!

Коментирай