Издателство “АТЛАНТИС-КЛ” представя
на 04. 02. /четвъртък/ в Гьоте-институт София, ул. Будапеща 1
най-новата книга на Нобеловия лауреат за литература
Гюнтер Грас
“Старата камера”
Любомир Илиев и Гюнтер Грас
„Имало едно време един баща, който, понеже остарял, свикал своите синове и дъщери – на брой четири, пет, шест, осем – и те след дълго протакане склонили. Ето ги, седят на една маса и ей сега ще се разбъбрят: всеки за себе си, всички един през друг, измислени ужким от бащата и според неговите словеса, но своенравни и без намерение да го щадят…”
И така, отдавна порасналите осем деца на Нобеловия лауреат се събират на раздумка. В оживени диалози те връщат лентата на сложния живот на семейството си и всеки по своему си спомня за баща си, за детството, за чудотворната камера на фотографката Мария и нейните смайващи фотоси.
„Щракай, Марихен!”, провиква се писателят всеки път, когато вярната му приятелка трябва да снима нещо за него. Моменталните снимки на Мария наистина са забележителни, понеже старата й бокс-камера „Агфа” не е като другите камери: откакто е оцеляла през войната, тя пресъздава не само действителността, а може да вижда както в миналото, така и в бъдещето, да запечатва желания и страхове.
”Старата камера” всъщност е продължение на автобиографията на Гюнтер Грас, подхваната с нашумялата книга „Да люспиш лука”, но в нея преобладават пастелните багри на мъдрата житейска есен.
Остроумно, забавно и поучително четиво, излязло изпод перото на Нобеловия лауреат Гюнтер Грас.
За поредицата:
Книгата излиза в поредицата “Вълшебната планина” , в която издателството предлага съвременна проза от Германия, Австрия и Швейцария.
Следващи заглавия от поредицата: „Моите награди” от Томас Бернхард (непубликувани досега текстове), „Кулата” от Уве Телкамп (Национална литературна награда на Германия за 2008 г.)
За преводача:
Любомир Илиев е eдин от най-изтъкнатите български преводачи. В две последователни години – 2008 и 2009 – той заслужи Националната награда за превод „Христо Г. Данов”. Списъкът на преведените от него творби е внушителен и респектира със сложността на текстовете, разнообразието на жанровете и художествените форми.
Сред многобройните му преводи се открояват “Корабът на глупците” на Себастиян Брант, “Натан Мъдрецът” на Лесинг, драмите на Шилер, Гьотевият “Фауст”, “Смъртта на Вергилий” на Херман Брох, “Сидхарта” на Херман Хесе, както и творби на по-съвременни автори като Хайнрих Бьол, Зигфрид Ленц, Бернхард Шлинк, Ханс-Улрих Трайхел, Уве Тим, Мартин Зутер, Даниел Келман, Гюнтер Грас, Сибиле Левичаров и др.
През тази година Любомир Илиев изкачи още един забележителен връх в творческата си кариера – знаменития роман “Човекът без качества” от Роберт Музил.
Снимки: личен архив на Любомир Илиев
1 Kоментар за сега ↓
Милена // 11 фев, 2010 //
Представянето на книгата в Гьоте Институт беше изключително събитие!
Коментирай