Public Republic

Интервю на Светла Матеева с пианиста и художника Красимир Стайчев

Красимир Стойчев не поставя граници между изкуствата или пък рамки на собствените си творчески импулси. Той е пианист, художник, артист или казано с една дума – творец. Роден е в София през 1953 г.

Събитието е част от културната програма „Сцена Академия” и ще се състои на 25 януари от 19 ч. в залата на Националното музикално училище „Л. Пипков”.

Концертът ви в София е обявен като “Пътешествие в света на музиката, словото и цветовете”. Каква връзка изграждате между тях?

Това не е само концерт. Щастлив съм, че мога да обогатя традиционното музикално преживяване с повече елементи и нюанси. Стремя се да откривам нови асоциативни хоризонти при възприемането на музиката. Произведенията са известни – Марш из операта „Любовта към трите портокала” от Прокофиев, соната в си минор от Лист, вариации оп. 27 от Веберн, творби от Моцарт, Шопен и накрая „Токата” от Васил Казанджиев.

Обединяващата нишка във всичко това е гениалното стихотворение на Артур Рембо “Пияният кораб” – едно пътешествие, описано в александрийски стих от младия поет съвсем скоро след Парижката комуна.

Стихът е виртуозен и звучи главозамайващо. Стихотворението е дълго, аз го написах на голям лист с бледа, сива боя, която не се размива и върху която ще импровизирам. Ще бъда в контакт с този текст. Ще импровизирам с цветове върху съответните рими. В него има много асоциативни връзки и невероятни находки. Като погледна няколко реда, си спомням оригинала на френски, който знам наизуст. Стихотворението на Бодлер “Възход” пък свързвам със сонатата на Лист – много чист момент, в синхрон с върховен, екстатичен епизод в музиката. Моите акварелни импровизации, разливания и разлюлявания ще бъдат свързани с общата композиция.

В средата ще бъде поставен портрет на Рембо – в огледален образ, с отражение във вода. Дисонантните интервали в произведението на Веберн също свързвам с огледалните отражения. Ще опитам да обединя и осмисля този интригуващ привиден хаос, така че публиката след няколко пируета във въздуха да достигне до други духовни сфери и накрая да стъпи отново на земята…!!!

Кога започнахте да рисувате?

На четири години. Развих способностите си между осем и десетгодишна възраст. Тогава живеех в Берлин с родителите си. На девет години спечелих конкурс за детска рисунка на Берлинер Цайтунг. Публикуваха я на първа страница, беше акварел и се казваше „Конно надбягване”. Взимах уроци при Ханс Кийс и Фриц Кремер – и двамата са скулптори, участвали в създаването на монумента на Бухенвалд в концлагера до Ваймар.

След 15-годишна възраст постепенно спрях да рисувам, поради психологически причини. Липсваше ми мотивацията да продължа като художник. Музиката обаче започна да ме привлича силно, започнах да свиря на пиано, напреднах сам и след като ме приеха в Музикалното училище към Консерваторията в Берлин, започнах да се занимавам сериозно с музика.

С каква техника рисувате сега?

Аз съм роден на 25 януари и съм Водолей. Сигурно затова лея вода и я смесвам с цветове и съм все още верен на акварела. Тази техника позволява голяма импровизационност, но изисква и педантична точност. Особено когато се рисуват портрети. Ако се нарисуват очи с акварел, които гледат накриво, те ще гледат така навеки.

Привличат ме прецизността и свободата. Правил съм изложби във Франция и Швейцария, които са били приети много радушно, но трябва да си призная, че картините ми не са от авангарда, който сега се предлага на световната сцена.

Моите неща са класически и реалистични. Но познавам съвременните тенденции и съм близък с големи колекционери и организатори на конкурси като Марсел Дюшан и Жил Фукс от Фиак – най-голямото изложение на съвременно изкуство в Париж.

Самият вие сте организатор на музикални фестивали, кои са те?

Аз съм доста ентусиазиран човек и успявам да предам това и на другите хора. Затова не беше трудно да организирам и осигуря финансовата подкрепа, за да създам фестивал в град Кран-Монтана в Швейцария – “Върховете на класиката”, който се състоя за първи път през 2004 г. Бях в жури на конкурса за млади пианисти там.

Имах изяви и като пианист, акомпанирах на певци и музиканти. Редактор съм на списанието и брошурата на фестивала, на афишите, на цялостния дизайн на събитието. Направих и огромен брой портрети на музиканти, които са свирили на фестивала, който е под патронажа на Марта Аргерич. Участваха изпълнители от много страни и големи музиканти като Шломо Минц и Юрий Башмет. Организирах и един малък фестивал близо до Монпелие, който се провежда вече четвърта година. На него се изявяват музиканти, художници и скулптори.

Какво е посланието, което бихте искали да предадете на публиката чрез изкуството?

Посланието е много просто – човек трябва да е щастлив с това, което върши и да харесва начина, по който го прави. Искам да споделя моята вътрешна радост и ентусиазъм от това, което върша, и да покажа, че е хубаво да сме близо до вечните стойности на нашата цивилизация. Знаем добре и ролята на материалното в нашия свят, но не бива да забравяме, че движещата сила, всъщност, е духовността. Произведенията на изкуството ни приближават до божественото начало, което живее във всеки един от нас.