Public Republic

Интервю на Светла Матеева с диригента Диан Чобанов

Диан Чобанов е един от талантливите български диригенти, чието име е признато не само в България, но и на престижни европейски сцени. Роден е в Пловдив. Завършва образованието си в Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София, където учи оркестрово дирижиране при проф. Васил Казанджиев, и оперно – при проф. Иван Вульпе.

Следва в Университет за музикално и изобразително изкуство във Виена при проф. Урош Лайович. Завършва и двете висши учебни заведения с отличие и академична степен „Магистър на изкуствата”. През 2000 година посещава майсторски клас по дирижиране при сър Колин Дейвис в Дрезден.

През 2003 г. е ангажиран от Виенската филхармония като пианист за концерти под диригентството на Сейджи Озава. Диан Чобанов е постоянен диригент на Софийската филхармония и на Камерен оркестър Шонбрун (Виена).

Той е и постоянен гост-диригент на Дохнани оркестър – Будапеща, Концерт оркестър – Будапеща и Хърватски камерен оркестър. От 2007 г. е главен диригент на Държавна опера Стара Загора, а от миналата година е постоянен гост-диригент на Хърватския национален театър в Риека и Хърватския национален оперен театър в Загреб.

Диан Чобанов е бил музикален директор на „Oper Oder-Spree” Фестивал в Нойцеле (Германия, 2001 г.) и асистент на фестивала „Wiener und Osterklangbogen” Виена (2002 г.). Участвал е във фестивалите „Дни на австрийската музика” в София, „Варненско Лято”, Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора, Биенале на съвременната музика – Загреб, „Летни нощи” – Риека (Хърватско) и други.

Диан Чобанов е носител на редица награди от международни конкурси за диригенти, включително втора награда и специална награда на конкурса „Ловро фон Матачич” (Загреб, 2003 г).

Младият музикант има многобройни ангажименти и за звукозаписна дейност с IGNM – Международно дружество за нова музика (Австрия), Музикална агенция “IMaGE” (Виена), Fabio d’Andrea (Лондон), Българското Национално Радио, Австрийското Национално Радио, Balkan Multimedia Center, EuroClassic MusicManagement.

Какви качества трябва да притежава добрия диригент?

Трябва да си обича професията, защото тя е всепоглъщаща. Деветдесет процента от този труд е свързан с работа над партитурата. Навсякъде – у дома и по време на път.

Диригентът трябва да е много търпелив, защото работи с различни музиканти и ансамбли, при което е необходимо да намери верният подход към всеки. А и самият той е важно да е подготвен психологически. Естествено трябва да притежава сбор от качества. Технически умения. Майсторство. Харизма. И да не се страхува от път… Пълно посвещение на работата.

Не си ли отдаден изцяло на музиката – не се получава! Според мен е безкрайно интересно да се сравнява стила на тримата последни диригенти на Берлинската филхармония.

Възхищавам се на Саймън Ратъл. Мисля, че той притежава най-ярки качества сред съвременните диригенти и е водещ във всяко едно отношение – като личност, като интерпретатор. Защото е усетил най-вярната посока в нашето време.

Какво си спомняте от времето, когато сте учил при професорите Васил Казанджиев и Иван Вульпе?

Имам много мили спомени. Тогава научих азбуката на диригентското изкуство. Благодарен съм много и на двамата професори, тези неща остават завинаги. Но човек може да намери творческия си път в съвсем друго амплоа, с натрупването на опита и годините, без да се идентифицира непременно със своите преподаватели.

Разбира се, винаги, когато взема партитура, която сме минавали с маестро Казанджиев, си спомням какво ми е казал и основата, която ми е дал, независимо дали сега правя нещата по същия начин или по друг.

Когато дирижирам опера, искам певците да имат една инструментална точност, да се съобразяват с темпото, ритъма и щрихите в партитурата. А симфоничния състав насочвам към изпълнение на мелодичните линии вокално, така че да звучат естествено, като изпяти на един дъх. Образно казано, искам оркестърът да пее, а операта да свири.

Кой стил или композитор чувствате най-близко до себе си?

Разбирам и обичам немската музика – виенската класика, нововиенската школа. Наскоро дирижирах творби от Вебер в Шьонберг център във Виена – с хърватския ансамбъл за съвременна музика „Кантус”. Руската музика също ми е близка, харесвам Чайковски.

Тъй като съм учил и работил във Виена, валсовете на Й. Щраус също са ми добре познати. Тази стилистика е малко подценявана, но всъщност не е никак лесна. Това е едно специфично изкуство, което изисква и съответните умения.

Кой концерт или спектакъл няма никога да забравите?

Дебютът ми със Софийската филхармония през 2004 г. Беше чудесен концерт-матине с музика от Моцарт, Лист и Вебер. Още по време на репетициите подписах договор със състава.

Другият ми значим дебют беше в Хърватския оперен театър на фестивала Биенале за съвременна музика през миналата година. Това ми отвори вратите за Загреб.

Какво мислите за модерните аранжименти и представяне на класиката?

Приветствам тези проекти, стига да са направени с вкус и мярка, с добра оркестрация. Това е отваряне на вратите на залите към по-щирока публика. В днешно време артистите трябва да са готови за подобни експерименти, няма място за консерватизъм.

Критериите в жанра „кросовър” не са достатъчно ясни, но смятам че трябва да се поднасят аранжименти, които не лишават оригиналното произведение от художествената му стойност, а го правят по-интересно и по-различно.

Коя книга четете в момента?

Аз чета много книги с ноти… Преди да заспя успявам да прочета две странички за лека нощ. Малко време ми остава, в момента чета „Метаморфозата” на Кафка. Любимата ми книга обаче е „Пътеводител на галактическия стопаджия”.

Какви са следващите Bи ангажименти?

Главен акцент през този сезон е работата ми в Хърватския национален оперен театър в Загреб, където ще дирижирам пет оперни продукции с множество спектакли.

Предстои ми и едно голямо събитие – симфоничен концерт с оркестъра на Арена ди Верона през месец май. Догодина ще дирижирам и оперен спектакъл със същия състав.

Снимки: Личен архив на Диан Чобанов