Public Republic Art Studio

Женева — градът на светлината

21 януари, 2010 от ·

Румена Коларова-Шиндлер

3295184153_7d610a81af
Photo: ma22n

Женева е столица на кантона Женева и заема второ място по гъстота на населението в Швейцария (188,987 жители). По отношение на финансовите дела тя е втора по значение в страната, трета в Европа (след Лондон и Цюрих) и шеста в света. Нарежда се сред “световните градове”, като предлага, заедно с Цюрих, най-доброто качество на живот (пред Ванкувър и Виена).
Официалният език е френски.

4068804151_4fb9c1eb0e
Photo: uggboy

Женева е седалище на 22 международни организации и повече от
250 неправителствени организации
. Сред тях са: Международният комитет на Червения кръст, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и на Червения полумесец, Световната организация по търговията и развитието, Световната здравна организация, Съветът по правата на човека и Висшият комисариат на Обединените нации по правата на човека, Европейската организация за ядрени проучвания, Международната организация по труда, Комитетът по разоръжаването, Висшият Комисариат за бежанците, Бюрото на координатора на помощите в случай на катастрофа, Световният икономически форум, Международният съюз по телекомуникации, Световната метеорологическа организация, Световната организация по интелектуална собственост, Интерпарламентарният съюз и др.

4068906077_f981733a2f
Photo: uggboy

Женева и Ню Йорк са двата най-важни световни центрове за международно сътрудничество, като Женева е по-големият, по брой на заседанията, които се провеждат в него. Името на града е станало нарицателно за усилията, насочени към опазването на мира.

Още през 1920 г. Обществото на народите (ОН) избира Женева за свое седалище, а управата на града предоставя на световната организация парка “Ариана” за построяване на бъдещия Дворец на нациите. Този дворец е издигнат между 1929 и 1936 г. Разширен е с една допълнителна сграда през 1973 г. По време на откриването му през 30-те години площта му се е равнявала на тази на двореца Версай във Франция. Сега, естествено, е още по-голяма.

4031202689_1b26312eff
Photo: calistan

В 1946 г. след създаването на Организацията на обединените нации (ООН) в резултат на Втората световна война, построеният вече Дворец на нациите става главен център в Европа на дейността на Обединените нации и символ на международната роля на Женева.

Това е един изключително активен дипломатически център, в който се провеждат повече от 5 000 срещи и преговори годишно. Извън редовната му армия от 3 000 международни служители, настанени в 886 офиса в старата сграда и 700 в новата, Дворецът на Нациите приема още около 20 000 делегати на година, които участват в различните заседания и преговори.

4079853966_99a1d8d67b
Photo: uggboy

Една от най-забележителните му зали е Заседателната зала, която по площ се равнява на Парижката опера и служи за провеждане на най-важните заседания. Друга от четирите най-представителни зали в новата сграда е така наречената “Швейцарска зала”, за чието оформяне швейцарското правителство е дало 4 милиона франка.

4066763446_977bc91650
Photo: uggboy

Прес-центърът обхваща повече от 200 журналисти, чиито дописки достигат до всички кътчета на земното кълбо.

Библиотеката, която заема цяло едно крило от Двореца на нациите, съхранява най-голямата международна колекция от правни и дипломатически книги, списания и архиви, както и оригиналите на договори, документи и други реликви, свидетелстващи за положените усилия на Обединените нации в името на мира.

Библиотеката е основана в 1920 г. с финансовата помощ на Джон Рокфелер. Нейн дългогодишен директор с големи заслуги за попълването на тази колекция, беше българин – Теодор Димитров.

4079857852_8c330b23fe
Photo: uggboy

Паркът на Двореца на нациите заема 25 хектара площ. Той се спуска полегато към Леманското езеро, като открива прелестна гледка както към водната повърхност, така и към връх Мон Блан откъм френския бряг на езерото. Собственост на семейство Ревийо, той носи името “Парк Ариана” на името на майката на г-н Рийо.

4079086807_55aa777ba4
Photo: uggboy

Без наследници, собственикът на парка го завещава на града Женева в 1890 г., като в завещанието моли да се спазват три условия: (1) паркът да остане обществен, (2) да се почита гроба на собственика, който е в самия парк, и (3) съгласно традицията на романтизма от XIX в., по зелените площи да се разхождат свободно пауни. Всички тези клаузи се спазват стриктно и до днес.

4079838382_d1731885df
Photo: uggboy

Забележителност в парка е планетарното кълбо, изработено в стил “декоративен”, подарено в 1939 г. от САЩ в памет на президента Уилсон и поставено на най-централно място в парка –в “Почетния двор”.

Планетарното кълбо води началото си от древността (3 в.пр.н.е.) и е предназначено да представи Космоса. Този инструмент онагледява едновременно Небето и Земята в точката, в която се намира наблюдателят. Неговите дървени обръчи символизират основните земни и небесни координати, както и орбитите на най-важните планети.

4079113419_c5b12f1c9c
Photo: uggboy

Планетарното кълбо е символ на надеждата на световната човешка общност за мирен свят, ръководен от международното право, изработено от ООН и подписано от страните-членки. Като такова, планетарното кълбо е също и символ на европейското седалище на ООН в Женева – най-голямото и най-активно представителство на ООН в света, както и на конгломерацията от организации, свързани с ООН.

Целият ансамбъл на Двореца на нациите в Женева е свободно достъпен за посетители. Така всеки може да види с очите си мястото, където се гради мира и сигурността в света, мястото, където, в модерния смисъл на думата, се съгражда светлината в света.

4066012707_847ed7bc07
Photo: uggboy

Не случайно девизът на град Женева гласи: “Post tenebras lux“ (след мрака – светлина). Той звучи съвсем съвременно и в наши дни, независимо, че съществува от средата на XVI в. и се е отнасял преди всичко до Реформата (1536 г.), която, оглавена в Женева от французинът Жан Калвен, прославя града като “протестанският Рим”.

4065962249_8d2c11d3de
Photo: uggboy

Когато около 1520 г. в Германия започва Реформата с проповедите на монаха Мартин Лутер (Martin Luther, 1483-1546) срещу злоупотребите на католическата църква, всъщност в цяла Европа вече има католици, които желаят църквата да се върне към традиционните си ценности.

В Женева по това време се разгръща истинско народно движение за връщане към по-скромна религия, съответстваща на тази по времето на апостолите. Историята е много дълга, за да се разкаже накратко.

Geneva
Photo: 1suisse

В крайна сметка се стига до плебисцит на 21.5.1536 г., който се счита за началото на Реформата в Женева. От него момент в катедралата “Св.Петър”, най-старата катедрала на Женева, строена в XII в., започната в романски и довършена в готически стил, службата и до днес е само протестантска. Пръв проповедник-реформатор в нея е нюшателският епископ Гийом Фарел (Guillaumе Farel, 1489-1565).

4068876579_cde36f8f0b
Photo: uggboy

Когато през юли 1536 г. французинът Жан Калвен (Jean Calvin, 1509-1564), тогава на 27 години, отива в Женева, той намира една църква, която вече е приела Реформата. Делото на Калвен се състои всъщност не в това да внесе Реформата в Женева, а да внесе организация в нея. В продължение на 30 години Калвен проповядва в катедралата “Св.Петър”. След смъртта му в 1564 г., Теодор дьо Без (Théodor de Bèze, 1519-1605), ректор на Академията в Женева и главен сътрудник на Калвен, известно време консултант на Катерина де Медичи по религиозните въпроси, поема функциите му и продължава делото му.

4076422585_8a561b9043
Photo: uggboy

Женева се гордее и до днес със своите реформатори. В парка на Университета, долепена на самата крепостна стена от XVI в., е издигната Стената на реформаторите. Този паметник, изработен в 1909 г., се състои от каменна рампа, украсена с барелефи, пред която се изправят статуите на обществениците – пионери или покровители на Реформата в Женева – Гийом Фарел, Жан Калвен, Теодор дьо Без и Джон Кнокс (John Knox, 1513-1572), основател на презбитерианството в Шотландия.

Те са облечени в дългата черна роба, наречена “женевска роба”, която са носили само университетските учени или проповедници, които са имали компетентността да разясняват истините от Светото писание, залегнало в основата на Църквата.

4068740317_106baae883
Photo: uggboy

Пред целия ансамбъл се простира стотина метра водна площ, която символизира рова, пълен с вода, пред старите укрепления, защитавали някога града.

4069570766_2b355b1cae
Photo: uggboy

Паметникът е международен – затова от ляво и от дясно на централните 4 фигури се намират статуите на личности, свързани с Калвинизма в различните страни, между които адмирал Колини (Франция), Оливер Кромуел (Англия), Етиен Боцкай (Унгария) и др., а също така са гравирани имената на Ян Хус, Пиер Валдо и др.

На срещуположната страна на четирите централни фигури има две мемориални плочи, които напомнят за Мартин Лутер, основоположникът на протестанството и за Улрих Цвингли (Ulrich Zwingli, 1484-1531 ), един от духовниците, въвел протестанството в Швейцария.

Geneva
Photo: 1suisse

„Post tenebras lux“….
Девизът на Женева, независимо от пряката си връзка с Реформата, може да се приложи и към редица други исторически моменти, маркирали облика и традициите на града.

4078918621_e536221333
Photo: uggboy

За да не се връщаме изчерпателно назад в историята, нека споменем само, че малко преди 400 г. градът става епископство – център на обширна епархия. А в 1443 г. той става столица на Бургундското кралство, което в 1032 г. преминава в пределите на германската империя.

С други думи, юридически Женева зависи от Империята, а де факто, до самата Реформа в XVI в., тя е управлявана от епископи. Тази двойнственост в принадлежността както към светската, така и към духовната власт, е намерила израз в герба на града.

Той съдържа символа на империята (орелът с корона) и на женевския епископ Адемар Фабри (златният ключ), на когото женевчани дължат свободите и привилегиите си още от 1387 г., когато въпросният епископ дава право на гражданите на Женева да участват в управлението на града и им предоставя възможности за облекчаване на търговията.

4069368868_bd3fb6cbfe
Photo: uggboy

Старите цветове на герба на Женева са били сиво и черно. В XVII в. – черно и виолетово, а в XVIII в. се налагат жълтото и червеното, като черното се въвежда в революционния период. Гербът на града Женева и на кантона Женева е един и същ.

От началото на XIII в.една трета сила се включва в домогванията за власт над Женева – Савойската династия. Кулминационен момент в завоевателните амбиции на тази династия е нападението на войските на Шарл-Емануел I, херцог на Савоя, над града Женева. Събитието е станало през нощта на 11 срещу 12 декември 1602 г. и е известно под името “Ескаладата” (щурмът).

4075685622_e5c86f4a0e
Photo: uggboy

Около 2 000 савойски войници се събират пред крепостната стена на Женева. Няколко от тях, въоръжени със стълби, увити в парцали, за да не се вдига шум, успяват да се изкатерят по стената и се отправят към градските порти, с намерение да ги отворят, за да могат войските отвън да влязат в града.

Легендата разказва, че в това време мама Роайом (mère Royaume) готвела зеленчукова супа с ориз. Котлето къкрело на огъня, когато стопанката надникнала през прозореца на къщата си, която се намирала до самите градски порти.

Тя съзряла савойския войник и като нямало как да го спре, грабнала котлето с врящата супа и го изсипала на главата на войника, който издъхнал на място. Войската извън градските порти разбрала, че плановете за внезапно нападение са се провалили и се оттеглила незабавно.

Geneva
Photo: 1suisse

Легенда или не, мама Роайом наистина е съществувала. Казвала се е Катрин Роайом, живяла е в Женева близо до градските порти и е била очевидка и напълно вероятно и дейстуващо лице в нощта на Ескаладата.

Geneva
Photo: 1suisse

Днес това събитие се празнува на всеки 12 декември в Женева – както в семейството, така и на обществени места. Магазините се зареждат със шоколадови котлета, пълни със шоколадови фигурки на зеленчуци и двама души – най-старият и най-младият в семейството или в службата, хващат котлето от двете страни, като със всичка сила го счупват върху масата, викайки: “Така да загинат всички неприятели на Републиката!” Останалите присъстващи повтарят фразата и си похапват от шоколадовите зеленчуци и парченца от котлето.

Неуспешната за савойците Ескалада принуждава Савойския херцог да сключи Сент-Жюлиенския мирен договор от 12 юни 1603 г., с което се признава независимостта на града. „Post tenebras lux!“

Geneva
Photo: 1suisse

XVIII век донася на Женева политически трусове, известни под названието „Женевски революции”. Те избухват между съсловието на аристократите и буржоазията от една страна, и тези, които нямат политически, а само някои граждански права (местното население).

След Френската революция, в 1793 г. в Женева е свален Стария режим и се приема конституция, изработена от националното събрание на града, гласувана от гражданите на 5.2.1794 г. Тя постановява контрол от страна на гражданите върху всички правителствени и административни дела.

През 1798 г. Женева се присъединява към Френската република, но след разгрома на Наполеон, възвръща независимостта си. Осъзнавайки, че градът не може да съществува като самостоятелна държава, управниците му заявяват желанието си да се присъединят към Швейцарската конфедерация, което става на 19 май 1815 г.

Geneva
Photo: 1suisse

Странно нещо е историята – бъбриво изрежда дати и факти, а всъщност се скрива зад тях и премълчава отделните съдби на съвремениците. В най-добрия случай научаваме имената на личностите, живели в съответната епоха в една или друга страна, в един или друг град, за да си представяме, според собствената си чувствителност, кое как е било и било ли е изобщо…

Geneva
Photo: 1suisse

Женева ни поднася богато съзвездие от такива имена:
Жан-Жак Русо (Jean-Jacques Rousseau, 1712-1778) – писател, философ, педагог, природоизследовател и музикант.

Той се счита за човека, подготвил с идеите си почвата за избухването на Френската революция („За социалния договор или за принципите на политическото право”/”Du contrat social ou principes du droit politique”/, 1762 г.)

Той повлиява силно не само на политическите, но и на педагогическите теории на XIX и XX в.(“Емил или по въпроса за възпитанието”/Emile ou de l’Education“/, 1762 г.)(независимо че и трите му деца от Терез Льовасьор са дадени в дом за сираци поради финансови затруднения!).

Многобройни и важни са трудовете на Русо, между които
публицистичният му труд “За френската музика”/”Lettres ur la musique française“, 1753/ и интермецото му “Божественият от селото”/“Le Devin du village“/ 1752, с които той слага основите на комичната опера.

С мелодрамата си “Пигмалион”/“Pygmalion“/, 1770, той полага основния камък на театралната мелодрама.

Чрез своя “Музикален речник”/“Dictionnaire de Musique“/, 1767 г. Русо става един от най-цитираните естети на XVIII в.

С романа си «Джули или Нова Елоиза»/“Julie ou la Nouvelle Héloïse“/ 1761, отваря път на цяла поредица от епистолярни романи, между които и «Вертер»/“Werter“/ на Гьоте.

В самия център на Женева е издигнат паметник на Русо, на островчето, наречето “Островът Русо”, точно там, където река Рона се влива в Леманското езеро. На него винаги се събират много птици, сякаш да напомнят известната фраза на вееликия женевчанин “Назад към природата” („Back to nature“) и да подтикнат към преосмислянето й в съвремието.

Geneva
Photo: 1suisse

Шарл II, херцог на Брансуик (Charles d’Este-Guelph II, duc de Brunswick, 1804-1873). Едва 19-годишен, той наследява семейното херцогство Брансуик, но започва да го управлява деспотично и в духа на абсолютизма.

Такъв стил не подхожда за началото на XIX в., когато либералния дух завладява все повече Европа. Ето защо Шарл II е свален от престола си и е принуден да се приюти първо в Лондон, после в Париж, а от 1870 г. в Женева за последните три години от живота си.

Geneva
Photo: 1suisse

Невероятно талантлив вложител на капитали, той натрупва огромно богатство, което завещава на град Женева – десетки милиони златни франкове. С тях градът успява да оформи множество кейове, да открие ново часовникарско училище, да завърши строежа на Големия театър, да изплати дълговете си за периода 1873-1877 г… Колко светлина в града на светлината!!! И до днес херцогът остава най-големия благодетел на града.

В завещанието си Шарл II изисква да му бъде издигнат мавзолей от бронз и мрамор, украсен с конните статуи на него самия, на дядо му и на прадядо му. Мавзолей, който да е построен в стила на фамилната гробница на Скалиери във Верона (Италия) от XIV в.

Паметникът е издигнат в 1879 г. на едно от най-централните места в Женева – с лице към главния кей, Леманското езеро и Алпите, недалеч от големите хотели „Beau-Rivage“( Бо риваж) и „Richmond» (Ришмонд).

В непосредствена близост до това място, на 10.9.1898 г. атентаторът Луиджи Лукени убива австрийската императрица Елизабет (1837-1898), известна под името Сиси (Sissi).

Geneva
Photo: 1suisse

Императрицата е била отседнала инкогнито в хотел „Beau-Rivage”, където две години преди това, в 1897 г., е била гостенка цяла една седмица. Макар и под името “графиня фон Хьоенембс”, един женевски вестник разкрива идентичността й и улеснява плановете на атентатора, който е искал да убие Орлеанския херцог, очакван да отседне в Женева.

И тъй като херцогът променя маршрута на пътуването си, Лукени се насочва към първата коронована глава, която му поднася случаят. Той пресреща императрицата и придворната й дама пред паметника на Брансуик, залита и прави движение с ръката като че ли да се задържи прав и отминава. Всъщност в ръката си е имал остра пила, с която пробожда белия дроб на жертвата си, близо до сърцето.

Императрицата не усеща никаква болка и продължава пътя си към кораба, с който е искала да се разходи по езерото. Преди да се качи на него й призлява за миг, а чак когато корабът тръгва, тя припада.

Придворната дама забелязва малка капка кръв на корсажа на Сиси и уведомява капитана за самоличността на императрицата. Корабът се връща незабавно на пристанището. Откарват Сиси в нейната «сюита» в хотел «Beau-Rivage», където лекарят констатира, че нищо повече не може да се направи за жертвата. Смъртта настъпва за някакви 20 минути безболезнено, но и безапелационно.

Geneva
Photo: 1suisse

Лукени се предава веднага на полицията. Осъден е на доживотен затвор, където се самоубива в 1910 г.
Хотел „Beau-Rivage“ пази също спомени от стъпките на Лист и Вагнер, големи почитатели на Женева.

Geneva
Photo: 1suisse

Генерал Гийом-Анри Дюфур (Guillaume-Henri Dufour, 1787-1875), известен с разработките си по военните укрепления и изследванията си във военната история. Като инжинер и учен, той разгръща огромна дейност, обхващаща приложната статика при строежа на мостове, приложната механика, геодезията, хидравликата и др.

Изиграва решителна роля в градоустройствените промени и строителното дело в Женева, построява редица висящи мостове в Женева (какъвто е мостът Берг («Bergues»), участва в оформянето на кейовете и на пристанището. Активно работи за създаването на ж.п.линията Лион-Женева в 1851 г.

Анри Дюнан (Henry Dunant, 1828-1910). Посвещава живота си на бедните и инвалидите. Особено решаваща роля в живота му изиграва битката при Солферино през 1859 г. когато Наполеон III, заедно с Виктор-Емануел II (Италия), побеждава Австрия.

Дюнан взема участие в тази битка на страната на императора. Пред гледката на страданията по бойното поле при Салферино, той купува превръзки, храна и цигари за ранените, промива раните им, записва последните желания на умиращите и дръзва да моли Наполеон III да освободи от плен австрийските лекари, за да могат те да се грижат за ранените си сънародници.

Jean Henri Dunant

През 1862 г. Дюнан публикува книга, в която излиза с предложения да се учредят в мирно време комитети за оказване на помощ на ранените по време на война, да се обучат доброволци санитари и санитарки и да се формулира един текст, официално подписан от европейските страни за помощ на нуждаещите се.

В последствие, в 1863 г., се създава “Международния постоянен комитет за помощ на ранените военни по време на война”. Няколко години по-късно, в 1875 г., този комитет се превръща във всеизвестният Международен комитет на Червения кръст.

А в 1901 г., когато за първи път се присъжда Нобеловата награда за мир, Анри Дюнан я получава за неуморната си дейност в интерес на човечеството, като я поделя с Фредерик Паси, основател и председател на “Френското дружество за арбитраж между народите”.

Фердинанд Ходлер (Ferdinand Hodler, 1853-1918) – този колос на швейцарската живопис, се установява още 19-годишен в Женева, където се учи от швейцарските майстори да рисува романтични пейзажи.

Самобитен творец на кръстопътя между романтизъм, символизъм и експресионизъм, той оказва силно влияние върху немския експресионизъм. Един от многоизвестните му пейзажи “Леманското езеро, видяно от Шексбрес”(“Le Lac de Léman vu de Chexbres“,1895) се съхранява в Цюрих в музея на изобразителното изкуство. Погребан е в Женева.

Друга известна личност в Женева е Зино Давидоф (Zino Davidoff, 1906-1994),емигрант след погрома в 1911 г. в Русия. Той е признат от
1940 г. като световен специалист по пурите.

Давидоф създава в Женева през 1933 г. първото депо за овлажняване на пурите предвид качественото им съхраняване.

Създател на известната марка «Châteaux“ в 1947 г., на марката „Davidoff 1“, „Davidoff 2“ и на „Les Ambassadeurs“.

Женева е град, който не може да бъде възприет статично. Тя е едно непрекъснато движение, което фокусира в себе си интереса не само на туристите, но и на собствените си граждани.

Geneva
Photo: 1suisse

В нея ежегодно се провеждат: Международният салон на автомобила (през м.март), Международният салон на луксозното часовникарство (март-април), Международният салон на изобретенията (април), Международният салон на книгата и пресата (апри-май), Музикалните летни дни (юни-август), Празникът на Женева – феерия на цветята (юли-август), Женевският панаир (ноември), «Златната купа» – регатата, организирана по Леманското езеро в средата на юни от Навигационното дружество на Женева, в която участва небезизвестният клуб по ветроходство «Алинги» и др.

Университетът на Женева, основан в 1559 г. от Калвен, се нарежда сред 150-те най-добри университети в света. През 2006 г. списанието «Нюзуик» го класира на 32-ро място в световната университетска ранг-листа.

Друга забележителност в Женева е Цветният часовник, разположен от 1955 г. в Английската градина до брега на езерото. Неговите цифри са оформени с цветя, а точността му е безукорна.

От 2002 г. има известна промяна –прибавени са още 8 цветни циферблата, различни по големина, които допълват впечатлението от стария часовник.

Цветята и дърветата са на почит в Женева, както и в много други швейцарски градове. 20% от територията на града е заета от паркове и градини.

Женева
Photo: 1suisse

Тук, на кея Трей (Treille) се намира Кестеновото дърво, по което се определя кога настъпва пролетта в Женева. Всяка година генералният секретар на градския съвет наблюдава, съобщава и записва датата, на която се разлиства първото листче на въпросното кестеново дърво.

Тази традиция води началото си от 1808 г., когато един обитател на ул. «Гранж» (Granges) си създава навика да наблюдава младото ксестеново дърво срещу жилището си. От 1818 г. досега в една витрина в заседателната зала на кметството се пазят всички дати, на които се е разлистило първото листче на кестена-предвестник на пролетта.

Сегашното кестеново дърво е избрано в 1929 г. след изсъхването на двата предшестващи го кестена.

Geneva
Photo: 1suisse

Женевският шадраван, висок 140 м., е един от трите Женевски “зелени” забележителности (заедно с Цветния часовник и Кестеновото дърво-предвестник на пролетта). Открит е през 1951 г., а от 1930 г. той се осветява вечер. Пуска се в действие всяка година през м.март по време на откриването на Салона на автомобила и се спира втората неделя на м.октомври. Но тъй като е важен за облика на Женева, той се пуска понякога и през зимата по време на официални посещения или международни конференции.

Шадраванът е имал предшественик на същото място през 1886 г., замислен като предпазна клапа за хидравличната фабрика “Кулуврениер”. При сегашния шадраван водата се засмуква в една центрофуга и се поставя под налягане от порядъка на 16 кг.на кв.см., след което се извежда към изпусквателната тръба, където достига скорост 200 км./ч.

3295183889_4a4a39140d
Photo: uggboy

Специфичността на Женевския шадраван се състои именно в тази изпусквателна тръба. Струята е вдлъбната, което я прави непрозрачна, т.е. добре видима. По короната на струята се струпват милиони мънички мехурчета, които придават снежния вид на шадравана.

Тази въздушност на водата е една специфична светлинна феерия, която се вписва в девиза на града, за който неведнаж стана дума вече. Никак не е чудно, че именно шадраванът на Женева се е превърнал в символ на града.

Спомене ли се Женева, веднага изниква представата за шадравана, а заедно с него и за светлината, за която се е борил и продължава да се бори градът – както в далечните епохи, така и в съвремието ни.

4066218336_a29a658f3c
Photo: uggboy

Рубрики: Frontpage · Около света

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini