Public Republic Art Studio

Павел Поппандов: “Няма нищо по-хубаво за професията от това да попаднеш на истински професионалисти”

10 януари, 2010 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Димитър Патарински с Павел Поппандов

6
Снимка: Валентин Христов

Освен Павел Поппандов, кого още играете на сцената в Сатирата?

С моя дългогодишен приятел и колега Филип Трифонов и Албена Колева, дъщерята на Тодор Колев, играем в пиесата “Детектор на лъжата” на нашумелия в момента руски драматург Василий Цигарев. Представлението се играе за 55-ти път и се радва на своя 4-ти сезон на сцената на сатиричния театър.


Сцена от “Детектор на лъжата”

С пиесата “Натрапника” на Франсис Вебер, в която участвате, впечатлихте не само софийската публика, но и тази в останалите градове на страната, на какво се дължи това?

Основните стълбове, върху които се гради успехът, по степента на важност, са: авторът Франсис Вебер (Вечеря за тъпаци), успешното партньорство между Държавния Сатиричен Театър и МОНТФИЗ Арт Груп, режисьорът Николай Гундeров и не на последно място младите актьори, които играят с хъс и желание – това е тайната за успеха!

14
От “Натрапника”
Снимка: Димитър Патарински

За разлика от другите театрални трупи ние пътуваме до останалите градове от страната с декор, музикално оформление, екип от сценични работници, а не като някои колеги, които изобщо не го правят. Спомням си един фрапантен случай,в който обиграват чадъри, маси, столове, не ползват никакъв декор, а наглостта им стига до там, че правят две представления в един ден.

Но театралният карък ги споходи при гастрол извън столицата: актьорите от трупата закъсняват с повече от обявения толеранс. Публиката се изнервя, когато излизат на сцената, първото представление го претупват за 30 – 35 минути, за да не закъснеят за второто. Но тези номера вече не минават, хората искат да им мирише на театър, да са съпричастни с това което се случва на сцената и реагират.

Вие си партнирате на сцената с младите актьори Слав Бойчев и Явор Борисов, как си взаимодействате там?

Чудесно ни протича работата и по време на репетиция, и на сцената – да използвам този тинейджърски лаф: кефя се, докато съм в тяхната компания. Те имат невероятен талант на актьори, това се усеща по време на нашето сценично партньорство, и с всяко следващо представление придобиват огромно желание за игра. Но най- хубавото е, че са млади и не са обременени от професионалната завист, която рано или късно слага по-дълбок или плитък отпечатък.

4
Снимка: Валентин Христов

Какво мислите за политическите актьори, в чиито ръце е новата власт на народа?

Аз съм добронамерено настроен към тях и с голямо внимание следя всичко, което се случва в държавата. Колкото и да звучи невероятно, започна разтурянето на една сформирала се хайка, която психически разстрои цяла България с похищения и отвличания.

Новият министър на културата, който е артист и показа, че министерството на културата има визия и изграден рефлекс срещу нагаждачите, бездарниците в изкуството, също проявява воля и решителност в създаването на изкуството и неговото съхранение.

8
От “Детектор на лъжата”
Снимка: Димитър Патарински

В момента сме в състояние на финансова криза, но тя като че ли е подминала театъра?

Там е работата, че много здраво се усеща финансовата криза в театъра. Това, което ние изкарваме като продукт, а смея да твърдя, че нашият театър е производителен и печеливш, след годишния отчет парите от печалбата отиват в Министерството на финансите, на всеобщата хранилка. Театрите все още нямат делегирани бюджети и той се разпределя на час по лъжичка между всички, макар че не всички участват по равно в неговото формиране.

Кризата се отразява, защото намалява бюджетната субсидия на Министерството на културата, респективно за театъра, киното, Народната библиотека и това действа тягостно на духа на нацията. Възниква въпросът кой е виновник за натрапването на тази криза?! Това мен много по ме интересува, но за съжаление, вината този път не е само наша, а глобална.

7
От “Натрапника”
Снимка: Димитър Патарински

Негативизмът на кризата неминуемо се е отразил на съзнанието на хората, в забавлението ли намират утеха?

Много трудно човек може да разпусне чрез смехотерапия, когато е гладен, когато е ограбен, когато се чувства онеправдан, когато очаква да се вдигне цената на електроенергията и топлоенергията, когато плаща високи цени за консумативи…

Това го изважда от духовно-физическо равновесие. Всеки човек трудно би могъл да седне дори и представлението да е чудесно, и напълно да се освободи от напрежението, породено от криза.

1
От “Детектор на лъжата”
Снимка: Димитър Патарински

Във вашите очи финансовата криза изглежда като комедия, трагикомедия или драма?

Тя е особено зловеща драма, в момента вървят благотворителни акции за набиране на средства за нуждаещи се, постоянно ни облъчват медиите да бъдем състрадателни и да се вслушаме в гласа, призоваващ за помощ. Но не е ли това чудовищно?!

Един псевдодоктор да задели 25 милиона, които са били предназначени за благотворителност и тези пари да се върнат обратно в хазната и да не бъдат изразходени, защото той няма как да вземе своето от тези пари. Уникално престъпление, бих го сравнил с мародерството.


Из филма “Оркестър без име”

В “Оркестър без име” повечето актьори играете с истинските си имена, но сюблимният момент е клетва да останете приятели! Изпълнихте ли я?

Естествено, че си оставаме приятели, макар че много черти от характера ни се промениха, най-вече времето в което живеем ги промени. Не мога да не отбележа, че липсват тези уникални майстори, които ни свързаха в едно – Станислав Стратиев, Людмил Кирков и за съжаление това няма да се повтори.

Но от друга страна определено мога да кажа, че съм щастлив, защото съм имал възможност да работя с тези хора, защото няма нищо по-хубаво за професията да попаднеш на истински професионалисти, които да извадят таланта от теб на показ, това са хора, от които можеш само да учиш.


Павел Попандов в “Щурец в ухото”

Та, към филмите, които едно време правихме, поглеждам с носталгия, която с течение на времето се задълбочава: всяка година си отиват хора, с които съм работил на сцената или на снимачната площадка. Наскоро Крикор Азарян си отиде, аз с него съм имал една-единствена среща в моята дългогодишна практика, но тя остава трайна следа в съзнанието ми и винаги ще я помня.

Останаха ли мъже, които да смучат бонбони “тик-так” , да пушат цигари Кент и да се грижат за отчаяните съпруги от другите мъже?

Такива хора на времето е имало и ще има. Няма да забравя ценния съвет, който ми даде моят учител Боян Дановски – цялата история да е подплатена с житейска истина, зрителят да разпознава себе си в човека на екрана или в човека на сцената. Тогава ти го печелиш, ставаш му по-мил и по-разбираем.

Не е задължително положителното да излиза на преден план, но друго е да разпознаеш себе си, защото човек не е изцяло положителен или отрицателен и за това търси истината за себе си, т.е., как изглежда, отстрани. Това е важно условие за нашата професия актьор, иначе се откъсваш от живота и става някак си кухо, фалшиво, пресилено.

11
Снимка: Валентин Христов

Затова в детските филми, в които съм участвал, ролите ми са били перфектни и съм влизал в тях с голямо желание, с необходимата сериозност съм подхождал към тях. Защото децата са чисти и непокварени. Спомням си Иванчо, който сега е мой колега, той е мое дете от екрана.

Сега вече е самостоятелен мъж с характер, а думата му е въпрос на мъжка чест, не на детска игра. Но аз никога няма да го забравя Иванчо, който обикаляше с колелото в градинката и режисьорът Митко Петров го откри и качи на големия кораб.

3
От “Натрапника”
Снимка: Димитър Патарински

Вие засвидетелствахте подкрепа за своя приятел Велко Кънев в борбата с рака, този благороден жест промени ли нещо във вас?

Не, не, нищо не се променя така изведнъж, аз съм сигурен, че на когото и да се е случило от нас, близки, приятели и колеги, всеки би бил съпричастен и би подал ръка в такъв труден момент, но аз вярвам, че Велко ще се оправи, той е силен характер, и освен това не е чак толкова драматично положението, както го описват някой медии. Очаквам след време Велко отново да се качи на сцената, там, където му е мястото.

9
Снимка: Валентин Христов

Според направена статистика ракът и алкохолът са болестите, които покосяват актьорите?

Ако говорим за алкохола в краен стадий, той наистина е болестно състояние. Но тези двете болести са истинско изпитание за човека през целия му живот, дори медицината засега още няма имунизация срещу тях. Историята помни случаи с велики държавници, които имат всичко на разположение, но в крайна сметка си отиват от рак. Франсоа Митеран така го застигна смъртта. Тези болести заедно със СПИНА са се превърнали в бич за човечеството.

Надявам се учените в сферата на медицината да им измислят противодействие. Така, както на времето неутрализираха чумата, холерата, детския паралич, заболявания, които сега се лекуват.

Но алкохолизмът има особено отношение към актьорската професия, защото той е пагубен за нея – целият авторитет, всичко което дълги години си градил, може да зачеркнеш за един миг под въздействието на алкохола. Ако човек не съумее да контролира този порив, изгубва себе си, професията, а понякога и приятелите.

13
От “Натрапника”
Снимка: Димитър Патарински

Филми с ваше участие преди 10 ноември 1989 година са били цензурирани, сваляни от екран, мислил ли сте да поемете към Канада – да емигрирате?

На “Равновесие” му бяха отрязали финала, а преди това “Кратко слънце” изгря за малко. Но никога не ми е минавала мисъл да емигрирам, още повече, че човек да се реши на тази стъпка, трябва да е много млад, необременен, трябва да е духовно настроен за различната култура, да е превъзмогнал носталгията по роднини и приятели…

Да не говорим за нашата професия на артистите, където има примери с Ваня Цветкова, Жоро Стайков… отиваш някъде, където се чувстваш перфектно, но не знаеш езика?! А без него си загубен. Затова, както ти е отредено – стой си Стойчо в България, майната й на Швейцария.

2
От “Натрапника”
Снимка: Димитър Патарински

Вие никога не сте криели, че Людмил Кирков има особена почит от вас като режисьор, той ли ви помогна да изкачите
“ Боянските висини”?

Аз с него имам шест игрални филма. Естествено е, че имам и много други хора, които уважавам и са допринесли за моето израстване в киното, но умишлено няма да спомена имена, за да не се почувства някой пренебрегнат за сметка на друг.

Всички, с които съм работил, са били изявени кинаджии, но при Людмил ситуацията е друга: ние създадохме едно трайно приятелство във времето. Спомням си сега, когато снимахме филма “Петък вечер”, уговорката ни беше аз да играя главната роля, а той я повери на Велко. След това човекът започна да изпитва неудобство, че Велко по му нарежда филмовия пасианс.

Една вечер се събрахме на сладки приказки и аз взех да го подпитвам, абе кажи, нещо има, нещо те измъчва. Той ми вика, Павка, приятелю, по ми се връзва Велко за тази роля… при което аз го прегърнах, поздравих го: това е чудесно, все пак ти си режисьорът и си виждаш филма. След този мой жест се видя известно успокоение у него, той е такъв човек, за това е и Людмил.

12
Снимка: Валентин Христов

С актьорите от клуб НЛО развихте телевизионния скеч и заковахте пред екрана малки и големи, спазва ли се традицията от подобните предавания, които са сега на екран?

Телевизионният скеч е особена сфера за изява и действие от страна на актьорите. Без да искам да влизам в ролята на съдник на мои колеги, някои актьори мислят, че е достатъчно да се облекат в женски рокли и да си сложат силиконови подплънки вместо гърди. Смятат че това е смешно. Това е едно старо демодирано театро, освен това, ако в един такъв скеч ти не казваш нещо съществено и то не е подплатено с драматургия, няма смисъл да го правиш и да занимаваш публиката с него.

Това е единствената причина аз да прекратя своето участие в Клуб НЛО, защото започнахме да изневеряваме на този стил…


Клуб НЛО

За мен добрият еталон е един разказ на Стратиев, който ние превърнахме в скеч – че един нашенец от село си копае доматите в градината и изведнъж избива нефт, и почва той да се тюхка какво ще прави с тоя нефт, ще прави компания, ще започнат да му висят на вратата комшиите с туби, доматите ще се развалят, и разказът свършва с позата на философски мислител – какво ще стане с неговия живот.

10
Снимка: Валентин Христов

Но ние направихме друг финал, типично нашенски: въпросният селянин стои в двора си, идват от телевизията и обявяват, че България става втора Саудитска Арабия. Всичко е решено, няма проблеми, в кадъра влиза обаче и един мъж от съседния двор, който е подпрял ръцете си на една маса, подпира главата си с едната ръка, с другата вдига чаша, пълна с високоградусова ракия, изпива я, посяга към пепелника, опъва от фаса и го хвърля на земята и всичко лумва в пламъци – ето това вече има смисъл.

Наистина има застъпен типично български елемент – завист. Това е моето виждане за къс телевизионен скеч, да се смееш, но да има и върху какво да се замислиш. Сега типично българският елемент е заглушен от американския хумор. Не съм привърженик на тази школа в хумора и забавлението, винаги ме е дразнило подлагането на смях в тъпи диалози.

Това принизява зрителя, а защо той да не прецени къде да се засмее… И веднага им задавам въпрос: защо в АЛФ няма такъв смях? Защото ще го превърнат в световна глупост. Но да не забравяме, че за АЛФ работят 20 души сценаристи, 30 души са гегаджиите, който измислят дали извънземното ще бутне чашата с мляко, или то ще изкипи и някой ще тръгне да го маха с голи ръце, дали в микровълновата печка ще сложи металната тенджера и тя ще започне да бълва искри.

Затова аз го наричам произведение на изкуството и когато и да го завъртят по телевизията, винаги има аудитория… има вече приемственост на поколенията с един такъв сериал!

15
От “Натрапника”
Снимка: Димитър Патарински

Какво мислите за rent a star (звездите под наем), които присъстват на частни партита, тържества, шоу програми?

Аз стоя далеч от звездите, но много важно е кой те наема и за каква публика. Когато се нарушат тези принципи и стане важно единствено за колко те наема – тогава става страшно и безсмислено.

Какво става с Трендафил Акациев, обажда ли ви се и по какъв повод?!

Трендафил Акациев като че ли не е потопявал скоро своето перо в мастилницата, трупа впечатления. Но ще се появи на 18 януари с нова книжчица под мишница за 70 годишнината на изключителния приятел Недялко Йорданов с най-новото сътворено от него!

Ако влезете в ролята на президента, вашето пожелание към всички българи в навечерието на 2010 г. ?

Да нямат среща с три професии: поп, адвокат и лекар.

5
Снимка: Валентин Христов

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Selena // 10 яну, 2010 //

    Комплименти за талантливия актьор Павел Поппандов! Освен в чудесните филми с негово участие, имах щастието да го гледам и в няколко театрални постановки на невероятния режисьор Ники Гундеров. Беше истинско удоволствие!
    Благодаря за хубавото интервю!

Коментирай