Public Republic Art Studio

Иван Кулеков: “Обикновените хора пишем с думи, гениите – с душите им”

15 януари, 2010 от · 1 Коментар

Интервю на Велина Ватева и Наталия Николаева с Иван Кулеков

Ivan Kulekov

  • Интервю на Велина Ватева с Иван Кулеков

Какво означава за Вас безредие/безвремие/безадресност?

Животът на българите от моето поколение.

Бихте ли се наел да разкажете за техните противоположности?

Не. Не ги познавам. Може би за добро.

Приближаване към какво са думите? Отдалечаване накъде?

Приближаване към това, което може да се изрази без думи. И отдалечаване от самите думи.

Какво означава за Вас да “уловиш мига”?

Да го направиш вечност.

А да го изпуснеш?

Не знам. Понеже винаги го изпускам.

Какво ни пречи да виждаме?

Умът.

Какво ни помага?

Творчеството.

kulekov_photopisi3
Новата книга на Иван Кулеков, издателство “Жанет 45″

Една мисъл гласи, че човек е всичко онова, което другите не могат да видят. Съгласен ли сте с нея?

С никакви мисли, не съм съгласен. Включително и моите. Струва ми се, че както гласът ни има ограничение в звуковия диапазон, така и мозъкът ни има ограничение в мисловния диапазон.

Какво представлява състоянието на оставане без думи?

Нирвана.

Болестно състояние ли е пренасищането с думи?

Аз в такова състояние обикновено повръщам. Но не съм ходил на лекар, за да разбера причината.

А усещането за тяхното безсилие?

Думите са абсолютно безсилни. Освен да създават света, те нищо друго не могат да направят.

Отлитат ли душите на думите?

Различно е. Обикновените хора пишем с думи, гениите – с душите им.

Dushite na dumite
Тук видях душите на думите.
 

Какви са лековете за Вас, спасителните Ви места?

Родопите. При обикновена простуда – няколко родопски песни.

Какво Ви разболява?

Страхуващите се от грип свине.

Какво означава за Вас да пътешестваш?

Пътешественик е свободният човек. И трябва да обиколиш целия свят, за да осъзнаеш, че това е абсолютна заблуда.

А какво – да бъдеш в покой?

Не познавам това състояние. Имам чувството, че това е абсолютната свобода.

Какво е за вас автоцензурата?

Нищо особено – просто задължителна редакторска работа над собствените текстове.

Ivan Kulekov

  • Интервю на Наталия Николаева с Иван Кулеков

Как разностранните Ви интереси взаимно си импонират?

Като дете имах една единствена играчка – кубчета, които пренареждах, за да образувам различни картинки. Знаете ги. След това сменях само играчките – лист и химикалка, пишеща машина, лист и флумастер, фотоапарат, компютър, видеокамера. Със същата цел – да продължа да си съставям различни картинки.

Какъв е смисълът на изкуството за Вас и за обществото?

За мен, пък и за човека изобщо изкуството е връзката с Бог. За обществото то няма смисъл, но прави някои обществени места по-красиви или по-грозни.

Как се променя чувството за хумор на българина след промяната?

От социално към все по-дебелашко, към все по-просташко.

Каква е Вашата дефиниция за таланта?

Талантът е точно онова нещо, което не търпи определения и не подлежи на дефиниране.

Кой е компромисът с изкуството, който не бихте направили?

Компромис мога да правя за човек. С изкуството няма причини.

По-трудно ли се прави изкуство в България в сравнение с чужбина?

Мисля, че навсякъде е еднакво трудно или лесно. Но и изкуството като всяко нещо се нуждае от хранителна среда. В България, пък и в много други страни, такава липсва, което води до определени изкривявания. Някъде извън България тази среда е прекалено хранителна, което също води до определени изкривявания.

Какво би било Вашето послание към авторите, които търсят изява и издатели в родината?

Посредствените автори да търсят посредствени издатели, талантливите – талантливи.

Кое е изкуството, което най-много харесвате?

Музиката. Тя е най близо до природата.

Оптимист или песимист сте по отношение на развитие на изкуството в България?

Изкуството не се прави от държавата, а от отделни талантливи хора. Не виждам причина те да престанат да се раждат сред българската дивотия и мръсотия.

Ако имахте власт и възможност какво бихте променили в родината?

Не искам да имам власт, която да променя. Такива властници са диктатори. Властта би трябвало да дава или да разширява възможностите на хората.

Кои са съвременните български творци, които обичате да четете?

С малки изключения – тези, с които ме свързва приятелство.

Кое е изкуството, което най-пълно изразява Вашата лична позиция?

Това, в което откривам първичния смисъл на думите. Независимо дали те са написани или не.

Как изглежда съвременният Бай Ганьо?

Бай Ганьо е един много деен човек от селски тип, а този тип постепенно изчезва. Българинът никога повече няма да бъде „бай”.

Какво е Вашето разбиране за успеха? А за славата?

Успехът, определян като кариера, власт, богатство и т.н. изобщо не ме интересува, а относно популярността вече знам, че тя не е полезна за писателя.

За какво мечтаете?

Като дете мечтаех дядо Коледа (Мраз) да ми донесе подаръци. Сега мечтая аз да бъда този дядо Коледа. Относно възрастта на дядото мечтата ми почти се е сбъднала.


Стълбата е път,
пътят не е стълба.
По него се стига далече.

 

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Fani Tudjarova-Alexandrova // 21 яну, 2011 //

    Вместо коментар, с една последна дива надежда…

    СТЪЛБАТА НАДОЛУ, КОЯТО ВОДИ НАГОРЕ
    Насред океани последователен Мрак,
    по стъпалата на непрозрачна Тишина
    надолу, надолу, при безмерната Самота,
    в ограничеността на Пространството – ДИШАШ,
    а Страданието избистря предчувствие за Светлина.
    Грабваш Мига и Лъча му
    катериш неистово.
    Без мисъл за свършване на дъха.
    Опиянително. Дръзко. Нагоре.
    Все нагоре – Там – над Върха.
    С неслучайната Страст
    инжектирана в сетивата.
    Без съзерцания. Само с Власт
    провокирана от онзи Някой,
    който пулсира единствено в Теб -
    създава Прозрачност в Битието жалко -
    Стимул през Болка в Пътя напред.

Коментирай