Public Republic Art Studio

Artist of the Week — Любомир Сапунджиев

11 януари, 2010 от ·

Интервю на Наталия Николаева с Любомир Сапунджиев

I nai mydriqt_2

Любомир Сапунджиев е млад, енергичен, талантлив, с обаятелно присъствие на сцената – с участия във филми, театрални постановки, водещ на телевизионни предавания. Харесвам неговото интелигентно и харизматично излъчване, професионализма и умението му да влага душа в нещата, които прави.

Не случайно избрах именно него да бъде модератор на мултимедийната среща през 2008 и на арт вечерта на Public Republic през 2009 г.

Много ценя таланта на Любо да е истински в различните свои лица, роли и търсения, верността му към мечтите, които следва и сбъдва. Приятно ми е да ви го представя.

М1-BW

Какво ти дава театърът? А киното?

Напоследък все по-често си задавам този въпрос. Имам чувството, че театърът ми даваше много повече, когато ми беше просто хоби, отколкото сега, когато ми е професия. Все пак, и до днес това си остава за мен територията, на която мога да направя всичко онова, което в реалния живот ми липсва. A що се отнася до киното, мисля, че все още не ми е дало почти нищо. Твърде малко съм снимал и не мога да кажа, че имам някаква наистина сериозна роля там.

Имаш ли любима роля в театъра и защо?

Да, за сега това е ролята на Мишел в „Ужасните родители” на Жан Кокто. В нея се чувствам истински свободен да правя каквото поискам и затова я чувствам най-близка до себе си. Просто всичко в нея си е мое. Това ми позволява да се потопя напълно и да изпитам истинско удоволствие, докато съм на сцената. Много е важно актьорът да се чувства свободен в ролята, за съжаление малко режисьори в България мислят за това.

Lubomir Sapundjiev
Любомир Сапунджиев като модератор на арт вечерта на Public Republic 2009, гр. София
Снимка: Магдалина Бъчварова

Какви качества се изискват от един добър актьор? А от един модератор?

По-умни от мен са го казали: „Вяра и наивност!”. Е, със сигурност има още много какво да се каже, но това като че ли е основното. А що се отнася до модератора, бих казал най-вече способност да разпределяш вниманието си в много посоки.

Stefan Vyldobrev
Любомир Сапунджиев и Стефан Вълдобрев на арт вечерта на Public Republic 2009
Снимка: Магдалина Бъчварова

Би ли споделил няколко препоръки за преодоляване на сценична треска?

Има цели книги изписани на тази тема, но в България те не се радват на особена популярност. Хората са измислили специални психо-физически тренинги, които се правят преди представление. Не бих могъл да ги опиша просто с две думи, който се интересува, може да потърси. Но у нас заговориш ли за такова нещо, сякаш приказваш на китайски. Ето все пак три полезни заглавия: “Психофизическа подготовка на актьора за работа” на Аделаида Якимова-Фурнаджиева; “Подготовка на актьора” с автор Мария Ганева и “Актьорът и мишената” на Деклан Доннелан.

Би ли разказал някоя конфузна ситуация около участието във филми?

Има една случка, когато една баба ме помисли за умрял. Беше много забавно. Трябваше да лежа на паважа пред един жилищен блок, а операторът да ме снима отгоре. Докато лежах и чаках да нагласят техниката, възрастна жена се подаде от един прозорец и започна да пита другите хора от екипа няма ли да извикат линейка, какво ми се е случило и т.н. Представете си каква беше изненадата ѝ, когато се изправих и заговорих.

Кои са любимите ти български режисьори и с какво ти харесва работата с тях?

Топ 3 в моята листа са Александър Морфов, Теди Москов и Мариус Куркински. За сега съм репетирал само с последния, така че не мога да кажа как е работата с другите двама.

Сигурен съм обаче, че между моята представа и реалността ще има голяма разлика, поне с Мариус беше така. Но каквито и да са съответствията, убеден съм, че ще е удоволствие да се работи с режисьори от такъв калибър.

Случвало ли ти се е да имаш усещането, че дадена роля е написана точно за теб?

Отново ще се върна на спектакъла „Ужасните родители”. Приликите между героя ми и мен самия бяха в някои отношения направо изумителни. Малко след премиерата на спектакъла ми се случиха поразително сходни събития и така се почувствах още по-близък с персонажа си.

Коя роля си мечтаеш да изиграеш и с какво те предизвиква точно тя?

Преди време, когато кандидатствах в НАТФИЗ, исках някой ден да изиграя Дон Кихот. После си мечтаех, колкото и тривиално да звучи, за Хамлет. А сега като че ли не мога да откроя коя роля най-много ми се играе. Има персонажи, с които бих се срещнал с голямо любопитство, но не мисля, че мога да определя някой отявлен фаворит.

Има ли арт събитие, което най-много те е развълнувало в последно време?

Трудно ми е, но ако все пак трябва да откроя с какво ще запомня изминалата година в арт календара на България, отговорът е: с филма „Източни пиеси”. Сякаш в българското кино най-после се появи един напълно естествен филм, лишен от всякаква театралност, която за съжаление изобилства в родния „Холивуд”.

Надявам се това да сложи началото на една нова култура на снимане в България. С тези си думи далеч не искам да кажа, че няма други добри филми, правени в последните години. Но всички знаем каква криза настана в седмото изкуство у нас след 1989-та година.

За радост малко по малко започнаха да се появяват „светлинки в края на тунела”, като например „Писмо до Америка” на Иглика Трифонова, „Рапсодия в бяло” на Теди Москов и др.

Заедно с прехваления „Дзифт” (който за мен не беше нищо повече от един добре заснет екшън, напълно лишен от дълбоките послания, за които режисьорът му Явор Гърдев претендираше) се появиха „Хиндемит” и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, от които усетих един нов свеж полъх, който ме накара да мисля, че българското кино най-после, макар и бавно, тръгва напред. „Източни пиеси” беше доказателството, че не съм се излъгал. Надявам се и занапред да е така.

Любимият ти вид изкуство и защо?

Трудно ми е да откроя кой вид изкуство ми е фаворит. Това е все едно да кажа кое от сетивата ми е любимо – слухът, зрението или обонянието. Просто не е възможно. Всяко едно изкуство е уникално и това е най-хубавото. Това, което ми дава музиката, не мога да получа, гледайки една картина, и обратното.

Разбира се, има форми като театъра и киното, които могат да обединят всички останали изкуства в себе си и въпреки това не мога да кажа, че те са най-доброто само защото могат да ти дадат всичко накуп. Обичам разнообразието и се радвам, че мога според настроението си да избера едно или друго.

На какво се възхищаваш? Има ли съвременна личност, от която се възхищаваш?

Възхищавам се най-много на алтруизма. Може би защото на мен самия ми липсва това качество. Смятам, че то е най-ценното, което можеш да притежаваш. Когато се откажеш от всичко заради другите, целият свят става твой.

Тук в София има един старец на име Добри. Стои пред църквите в центъра на града облечен с дрехи от началото на миналия век (потури, калпак и пояс) и проси. На пръв поглед нищо толкова странно. Докато един ден не го видях в църквата „Св. Седмочисленици”.

Запъти се към една от касите за дарения и изсипа всичко, което беше събрал, без да остави за себе си дори една стотинка. Това ме потресе. Този човек, който нямаше нищо друго освен дрехите върху гърба си, не се поколеба да даде всичките си пари на църквата.

По-късно разбрах, че по този начин той е спасил един рушащ се манастир и е помогнал на безброй други храмове. Има много добри актьори, музиканти, писатели, но колко са хората способни на това, което прави дядо Добри? Мисля, че в нашето време на криза на човечност подобни личности са най-достойните за възхищение.

Какъв още талант би желал да притежаваш?

Още от малък мечтая да се науча да свиря на някакъв музикален инструмент. Цигулката и пианото определено са ми сред фаворитите. За съжаление, когато бях дете, родителите ми нямаха възможност да ми купят подобен музикален инструмент, а сега като че ли е прекалено късно. Не бих се отказал и от малко талант в областта на танците. Много ми се ще някой ден да се науча да танцувам аржентинско танго и степ. Но за сега ми липсва волята да тръгна на уроци.

Кой е твоят начин да се възстановиш най-бързо от даден неуспех?

Не бих казал, че имам изградена система, по която да действам, за да се възстановявам след неуспехи. Като цяло гледам да успявам, защото откровено казано не умея да губя и трудно понасям провалите.

Може би единственото, което се опитвам да правя, когато все пак неуспехът стане факт, е да се абстрахирам, да не мисля за него и да насоча вниманието си към това, какво хубаво може да ми се случи в бъдеще. Проблемът е, че тази схема не я прилагам толкова лесно на практика. Сигурно причината за това е и в зодията. Ние, овните, просто сме алергични към провалите.

Колко насериозно трябва да се взима един човек?

Колкото по-малко, толкова по-добре! В това съм абсолютно убеден. Забелязал съм дори, че в голяма част от случаите самочувствието е обратнопропорционално на моженето.

Истината е, че колкото по-добър става човек в работата си, независимо в коя сфера е тя, толкова повече осъзнава колко малко всъщност знае. Не случайно хората са казали: „Скромността краси човека!”.

Repete-BW

За какво мечтаеш?

За много неща. Не мога да изброя сега всичко. Например мечтая да обиколя света. Да видя наживо всички интересни градове и екзотични местности, за които само съм чел или гледал филми. Имам си дори нещо като списък с места, които трябва да видя, преди да умра, и се старая, макар и бавно, да ги отмятам.

Ето, например тази Коледа си купих самолетен билет за Париж, който е един от градовете в списъка. Надявам се всичко да е наред и да го видя, тъй като има няколко месеца до полета. Друга голяма мечта ми е Петербург. Но там нещата вече са доста по-сложни, тъй като едно пътуване дотам е свързано с много пари.

Образование

Юни 2008 „Съюз на театралните деятели на руската федерация” (СТД РФ) Курс по актьорско майсторство за повишаване на професионалната квалификация Ноември

2007 “THE CENTRAL SCHOOL OF SPEECH AND DRAMA” UNIVERSITY OF LONDON съвместно с Център за култура и дебат „Червената къща” Курс по актьорско майсторство в киното и работа пред камера с преподавател Amanda Brennan ba, ma

2002 – 2006 НАТФИЗ „Кр. Сарафов”
„Актьорство за драматичен театър”

2001 – 2002 СУ „Климент Охридски”

Психология

1996 – 2001 СЕУ “Добри Войников” Паралелка с разширено изучаване на френски език

Театрален опит

2008 – 2009 ДКТ „Иван Димов” – Хасково Ветров – „Златната мина”, Ст. Л. Костов (режисьор – М. Куркински) Луиджи – „Няма да платим, няма да платим”, Дарио Фо (режисьор – Г. Михалков) 2007 – 2008 „Съюз на театралните деятели на руската федерация” Москва, Русия Едноокия – „Някои го предпочитат горещо” (режисьор – Д. Белов)

2007 – 2008 Театрална работилница „Сфумато”

Валя – „Чинцано”, Л. Петрушевска (режисьор – М. Вангелов) 2006 – 2008 Театър „Перпетуум мобиле” Мишел – „Ужасните родители”, Жан Кокто (режисьор – Г. Михалков) Павли – „Боряна”, Й. Йовков (режисьор – Н. Петков) 2003 – 2004 Драматичен театър „София” Момчето – „Любовни булеварди”, Ст. Цанев (режисьор – Б. Панкин)

2002 – 2006 НАТФИЗ „Кр.Сарафов”

Леонс – „Леонс и Лена”, Г. Бюхнер Глумов – „И най- мъдрият си е малко прост”, А.Островски Городулин – „И най- мъдрият си е малко прост”, А.Островски Мъжът – „Рейс“, С. Стратиев Костя – „Чинцано”, Л. Петрушевска Лизандър – „Сън в лятна нощ”, У. Шекспир Филмови участия „Джон” – реж. Александър Стоянов „Любовен събор в Гуча” – реж. Душан Милич „Откраднати очи” – реж. Радослав Спасов „Мартина” – реж. Владимир Христов

Телевизионен опит

2007 – 2008 Телевизия „ТV 7” водещ на предаване
2005 – 2006 Телевизия „МSAT” водещ на предаване

Снимки: Личен Архив на Любомир Сапунджиев

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini