Public Republic Art Studio

Баници, топли банициии…

17 януари, 2010 от · 1 Коментар

Петър Краевски

Banica
Снимка: Петър Краевски

Слънцето се търкулна над града като медна тава. Издрънчаха първите трамваи. Сънен народ изпълзя на открито, протегна се и изпълни улиците със съдържание. Ако някоя екстрасенска протегнеше ръка над това разбунено множество, щеше да усети неосъзнатото желание за кафе и евтина закуска.

Не правеше изключение и Гогошева, която сновеше насам-натам, водена от изначалния инстинкт да сложи нещо в устата си. Гладът е велика сила, както е казал Ленин, а ако не го е казал, просто не му е останало време да го каже. И наистина – какво му трябва на човека? Една шишарка сред пътека, както е казал поета… и два мерцедеса пред вилата, както е добавил сатирикът. В краен случай и една топла баничка е добро начало. Именно това фундаментално прозрение озари мисловното пространство на Гогошева, когато чу изкусителното:

– Баници, топли баницииии…

Някой някъде продаваше баници. Госпожата спря и методично изучи обстановката като пеленгатор. Видя го. Мургав тип с тарикатски мустачки. Пред него – слънчева тава с хрускави банички! Гогошева заобиколи отляво и излезе във фланг. Приближи, разгледа стоката и попита:

– Господине, защо тези баници са нахапани?
Лицето на баничаря лумна в усмивка
– Нахапани са, защото са минали през комисията за качествен контрол. Ето това е хапката на БДС.
– А това тук мишка ли го е яла? – пръстът на госпожата се отклони с трийсет градуса на североизток.
– Но, госпожо, това е хапката на финансовия министър -традиционните десет процента. А ето тази голямата хапка е ДДС-то – двайсет процента, ама от сърце! Вие ще искате ли баничка?
– Една, по-препеченка! – едва промълви лирическата героиня. Така е то: и най-гениалната лирика не струва колкото прост залък хляб!
Мургавелникът отново се засмя, внимателно хвана баничката и я поднесе към устата си:
– Хрус-хрус-хрус…

Гогошева изстина като престояла бутерка.

– Но защо ми ядете от баничката?
– Удържам си печалбата, госпожа! Петнайсет процента. Ам-ам-ам… Заповядайте вашата, така да се каже, баничка.
– Но това са само няколко трохи!
– Трохи, трохи – кой ти ги дава! Да ви е сладко! И пак заповядайте!
– Ама…

Така е в живота: докато едни казват “Ама…”, други правят “Ам-ам!”, помисли си нашата недояла си госпожа. А някъде високо, високо, чак до слънцето с цвят на медена тава, се извиси познатият изкусителен глас:
– Баници, топли баницииииии…

Рубрики: Frontpage · Хумор

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Парфюми // 23 мар, 2010 //

    Хаха, пълен измамник може да се каже.. продава баници пък си взима “проценти”. :D

Коментирай