Public Republic

Интервю на Мая Коларова с фотографа Цветомир Станивоев

Цветомир Станивоев: “Добрият краен резултат оправдава времето, което си прекарал в търсене на успеха”

Снимка: Личен архив

Разкажи за първия момент, в който влезе в досег с изкуството?

Майка ми рисува, когато има време и муза за това. Когато бях на 6 или 7 години беше нарисувала много датайлно букет цветя върху черна страница от стар фотоалбум. Бяха нарисувани с пентили, а ярките цветове много изпъкваха върху черната страница. Бе нещо различно от това, което бях виждал до тогава, много ме впечатли.

Едва ли ме е провокирало да се занимавам с нещо подобно, но често гледах тази картина. Сега си давам сметка, че може да се получи нещо прекрасно от подръчни материали, цветята щяха да стоят прекрасно и на обикновен бял лист, но до днес не съм виждал втора рисунка върху страница от фотоалбум.

Снимка: Цветомир Станивоев

Каква е ролята на изкуството живота?

Не знам. Изкуство е тежка дума. Всеки творец иска да придаде живот на творбата си. Добрият краен резултат оправдава времето, което си прекарал в търсене на успеха.

Снимка: Цветомир Станивоев

Какво ти дава изкуството – като усещане, емоция, чувство…?

Когато видя, чуя, прочета нещо, което дори не ми е хрумвало, че може да бъде измислено от човек, се впечатлявам от ума на автора, провокира интереса ми към това, което той прави, и как е успял да измисли нещо такова. Радва ме, амбицира ме да измисля нещо с моята глава.

Снимка: Цветомир Станивоев

Какво/кой те вдъхнови да се захванеш с фотографията?

Още от ученик исках да правя хубави снимки, нямах амбицията да се занимавам толкова сериозно с това и дори през ум не ми е минавало, че ще дойде ден, когато ще давам интервю и ще разказвам за снимките, който съм направил.

Снимка: Цветомир Станивоев

В последствие се появи един приятел, който снимаше, веднъж ми позволи да направя няколко снимки с апарата му, и аз захапах здраво – до днес.


Снимка: Цветомир Станивоев

И защо точно фотография?

На пръв поглед изглежда лесна и интересна, по реализуема е, отколкото да можеш да свириш на инструмент или да рисуваш. Интересно е как натискаш копчето и запечатваш нещо за хилядна от секундата, каквото окото е неспособно да направи. Днес можеш да видиш снимката буквално веднага, поглеждаш, анализираш – велико е.

Снимка: Цветомир Станивоев

А кой/какво те накара да я избереш за своя професия?

Снимането те кара да погледнеш повече, отколкото човек е свикнал да гледа, кара те да погледнеш на нещата от всяка страна – нещо, което в нормалното ежедневие пренебрегваме и подтискаме. Отваряш се за света. На мен ми доставя удоволствие.

Снимка: Цветомир Станивоев

После трябва някой да ти подаде здраво ръка, да бъде до теб, да ти казва къде бъркаш и къде се справяш и в същото време да те оставя да се развиваш. Работя на три места, две от тях са тясно свързани с фотографията, на третото разнасям рекламни материали.

Като дойде уикенда хващам камерата и отивам да снимам това, което показвате сега тук. Всичко допълва картината, седмицата, работата, дори разнасянето на рекламни материали. При мен се случи така, че имах късмет, дадоха ми възможност и аз се справих.

Снимка: Цветомир Станивоев

С какво за теб фотографията е по-различна от другите изкуства?

Точността на ситуацията. В правоъгълника запечатваш сцена и когато някой погледне копието вижда това, което е било наистина, а когато си хванал и момента – поражда и мисли, емоции. Картината е в ръката и ума на художника, той може да избере къде да разположи дървото и къде човека в своя правоъгълник, както и да им придаде състояния, каквито той пожелае.

При снимането ти трябва да си видял случката преди да се случи, да си застанал на правилното място пак преди да се случи и когато обектите ти покажат емоция, ти да реагираш, ако не го направиш – нямаш снимка, нямаш история.

Хващайки фотоапарата дотолкова ставаш нащрек за това какво се случва около теб, че си даваш сметка колко много неща те заобикалят. Не знам дали се разбира при прочит, то трябва се усети, тогава е най-ясна представата.

Снимка: Цветомир Станивоев

По какъв начин фотографията отразява същността ти?

Показва до къде мога да погледна и до колко съм отворен към това, което се случва, към света.

Снимка: Цветомир Станивоев

Кой/Кое оказва най-голямо влияние върху работата ти като фотограф?

Преди исках да снимам интересни за мен хора. Интересувах се от тях само защото исках да ги снимам, снимките не се получаваха добре, тъй като аз не се интересувах от тях, от това какво ги вълнува. Не бях доволен от снимките.

Снимка: Цветомир Станивоев

Обърнах нещата – започнах да се интересувам първо от хората, а след това от снимките, които ще направя, искрен съм с тях и те го усещат, отпускат се, стават естествени и в един момент те награждават с погледа или усмивката, които си чакал. Тогава се получава снимката.

Снимка: Цветомир Станивоев

Трябва да уважаваш обекта си. Веднъж реших, че искам да снимам в Софийските гробища. Хванах апарата и отидох там, впечатлих се от надгробните плочи. Не съм толкова вярващ християнин, но уважавам вярата на погребаните там, за това преди и след като снимах докосвах плочата и се прекръствах – мисля, че така изразявам уважението си към човека, който е там.

Снимка: Цветомир Станивоев

Каква е философията ти за фотографията и по какъв начин влияе тя на твоя живот?

Като фотограф получавам възможността да участвам макар и непряко във всичко, да видя всичко. Не всеки може да се похвали с подобна привилегия. Искам да видя раждане, смърт, любов, омраза и т.н., всичко това се случва всеки ден и то без аз или вие да го предизвикваме.

Това е животът ни, ежедневието ни и аз искам да го документирам. Влияе върху живота ми като ме кара да гледам, да търся винаги –навсякъде. Не винаги снимам, но не знам от къде ще се появи история. Така че съм длъжен винаги да пробвам.

Снимка: Цветомир Станивоев

Трудно ли се прави изкуство в днес?

Не. Можеш да се вдъхновиш от всичко, стига да си ентусиазиран. Може би е по трудно да го продаваш, не съм стигнал до този етап и не съм съвсем сигурен. Не мисля, че правя изкуство, документирам местата и обектите според моята представа за тях. Художествените елементи подсилват снимките и ги правят по лесни и интересни за възприятие.

Снимка: Цветомир Станивоев

Цветомир Станивоев за себе си

Занимавам се с фотография от 2006г. По стечение на обстоятелствата от самото начало започнах да работя като фоторепортер към новинарско издание, а едновременно с това и във фотоателие. Така имах възможността да придобия поглед върху целия процес, от заснемането до отпечатването на една снимка, а също така и пряко да участвам в него. Интересувах се от всичко, което провокираше интереса ми за снимки – пейзажи, архитектура, животни, хора, изоставени места, на улицата, бездомници, почти всичко, за каквото може да се сети човек.

С течение на времето започнах да проявявам особен интерес към портретите, започнах да се интересувам повече от хората, да се вглеждам в минувачите, да търся. Харесвам непринудените улични снимки.

В последно време пътувам из България, предимно по села и махали, в търсене на автентични за местата типажи. Интересувам се от хората, вълнуват ме историите им, живота им. Усещането да попаднеш в дома на човек от някое селце из страна, да му направиш портрет на негова територия е прекрасна.

Не определям себе си като фотограф, харесва ми провокацията върху съзнанието, която фотографията ми дава в търсенето на хубавата снимка. Впечатлявам се от малцинствата, интересни са както като обекти за снимане, така и като хора.

Хубавата снимка за мен е тези в която има действие, живот, човекът най-ясно придава това усещане, когато е уловен моментът от фотографа. Колкото повече се задълбочавам в търсенето на интересни хора, които да снимам, толкова повече си давам сметка, че не е достатъчно само желанието снимаш някого. От изключителна важност за добрия краен резултат е обектът да ти е достатъчно интересен, дори само за разговор.