Екатерина Григорова

Photo: Reinante El Pintor De Fuego
I
Както кучето утихва – моята
нощ ляга в краката ми –
рунтав въздух с настръхнали светли
прашинки.
Утре знам – добрият ден ще ме изтупа
и никакви страшни мечти
не ще ме накачат.
II
Между мен и теб са магистралите
на ангелите.
Чувам мощните им криле в
каменния подвиг на дърветата.
Дали някога пак ще те видя?
Бялото трептене на звездите се усилва.
III
Повеждат пламъците играта на ръцете ти.
Пада върлината на горящ сън.
Нощ е още, а всички къщи подпалихме.
Ще ми се да помириша една роза,
да върна хлада на устните.
Тъмни гласове бълбукат в ниското.
Само реката сигурно е студена.









0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай